25 ноември 2010

Двама влюбени мъже ... бляк

Още когато бях малък се закачахме под сурдинка с целувките  на "първите" в държавите. Чудя се как ли се чувствали педерастите, когато са гледали снимки на целуващите се публично държавни глави. И сега педерастите не са добре приети в обществото, но тогава ги и биеха. 

Пиян ли е бил тук и не е улучил или не са се сдържали?

Дали и Живков е минал под ножа? Знае ли се ... 


20 ноември 2010

До къде се простират границите на колаборационизма?

Вчера с колега разказахме мъничко за живота си в едно тоталитарно общество на млада еврейка. Неговия е опита на едно щастливо момче и младеж, който в младостта си няма проблеми с режима, интересува се от спорт и мацки, а нехае за останалото. Намерил е своята ниша в обществото и това го устройва. 

Моя опит, при все че съм с десет години по-малък от него е различен. В живота ми имаше много милиция, която бдеше на изходите на града. Милицията и доброволните крепители на престъпната и безбожна власт пазеха пропусквателните пунктове на града. Опасяваха се, че хора от вътрешността на страната ще избягат от социалистическия рай. След това можеше да отидат и разкажат на другия свят колко е хубаво тук. Навярно режима се опасяваше, че няма да се справи с наплива от емигранти. Все едно.

Момичето изказа теза за вината на германското общество за преследванията на евреите. Странно е, но не отвори дума за демократите, хомосексуалните и изобщо неудобните, а само за евреите. Тя е млада, не особено опитна и също като моя колега живее в хомогенна среда, където тази теза е политически коректната. Докато разсъждавах над ситуацията там прочетох статия, в която се цитира професор от университет в Йерусалим. Той заедно с германски колеги е изучавал ролята на германското външно министерство в преследването на евреите по време на втората световна война. Този Моше Цимерман си позволява да твърди че "цялото германско общество между 1933 и 1945 година е било престъпна организация".  

Цинично и глупаво - който не е борец срещу статуквото е конформист. Пък не е така. Срещу статуквото може да се бориш и като не му помагаш.

А тезата на еврейската държава ми прилича на позиция на битата мишка, която щом има подкрепата на кучето тормози котката. Поне тъй става в популярната анимационна поледица. 

Ще ми се да науча позицията на момичето за конфликта им с братовчедите им палестинци.

17 ноември 2010

Смешковци

Спама дразни, арогантния спам дразни повече. Някаква кифла разпраща писма, в които предлага да рекламираме в нейния сайт. Чудиш се защо и казвам кифла, та нали всеки ден хора предлагат да си купя нещо от тях. Е да, но предлагат учтиво, а не се фръцкат като децата: Колебаете се? Мислите, че Вашият бизнес струва по- малко от 5 лв. на месец или не е достатъчно атрактивен? Съгласни сме, не е. Не идвайте. В ... искаме само победители и амбициозни компании.


След като написах на кифлата Цветелина Щилиянова, че се е объркала, но не и споменах, че ми прилича на сърдита келнерка по морето, отворих да видя "победителите", за които толкоз ратува. Е на ги - от лъв нагоре. 

Сега ще и се примоля да  дамем 5 лева и да ни сложи при победителите, че иначе ще погине бизнеса на шефа. 

16 ноември 2010

Грозна, по-грозна, феминистка

Виц разказва, че отмъстителните блондинки пуснали виц: вицовете за блондинки са измисляни от брюнетките в дългите самотни нощи. Горе долу толкова бездарно звучи и обяснението на немска феминистка на въросванката - що е туй феминизъм: „Феминизмът - това е да осъзнаеш, че жените у нас (а и в много други страни по света) се третират различно, в сравнение с мъжете. Че жените биват възпитавани по различен начин, че жените живеят по различен начин...”. 

Аре стига бе! Тая откри топлата вода! Жените носят рокли, пикаят клекнали, играят си с кукли, а после и с циците на приятелките си, когато започнат да им растат. Обичат да плетат, шият, панделки и ... абе женски работи. Повечето не обичат да играят на фунийки, не играят баскетбол до полунощ, не се събират да гледат порно на 12 години и ... абе не обича мъжки работи. И сега какво? Да накараме момците да плетат и шият гоблени, а момите да играят карти до сабален през ваканциите?

Всъщност симпатизирам на женските движения за избирателни права от 19 век и тези от 20 век за равни права. Но, вече поне в Европа и двете америки има жени от министър до банкер. При социализма при нас и на другите места имаше светли примери като "кака Пена трактористката". Ама на, отиде си социализъмЪ и Пена вече не ще да е трактористка, `щото не е секси. За това и движението на феминистките остаря, спаружи се и стана като зряла феминистка.

Ето ви и загадка - коя е феминистката? 

Много ясно, че кроки, а не блонди е феминистка!

Алис Шварцер - феминистка и ... грозновата

Използвани са снимки и изказване публикувани в материал на радио Дойче веле.

15 ноември 2010

Бедните и болните да го духат!

В популярния филм "История на света" от 1981 година римските сенатори изричат култовата фраза "бедните да го духат!", когато техен колега предлага да използват парите за да сторят нещо добро за голтаците. *

Ръководителите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) биха казали "болните да го духат", ако им стискаше да изрекат мнението си за клиентите на "касата". Ръководителите на НЗОК се отнасят с нас по начина, по който римските сенатори са се отнасяли с клиентите си. Разликата между римските сенатори и ръководителите на НЗОК е две хиляди години и пълната промяна на термина клиент. Тогава клиент е бил храненика на богатия, а сега клиент е ползвателя на продукт или услуга, който плаща за нея.

И тъй, клиента всеки месец  заплаща своята вноска към набедената за солидарна здравноосигурителна каса, а в замяна получава все по-лоша услуга и все по-малка солидарна помощ, когато изпадне в беда. Ето така, касата която е монополист на пазара на здраве превръща своите съвременни клиенти в клиенти в римския смисъл. Сега всички сме "храненици", на които дават все по-малко.

От около година и половина следя динамиката на сумите, с които НЗОК подпомага (използва се термина реимбурсация) своите клиенти. Тенденцията е за трайно намаляване на сумите, с които касата подпомага пациентите. Увеличенията на сумите са символични и много редки. С кратка история на промените може да се запознаете тук. За жалост след като НЗОК промени своя сайт дори в секцията архив липсват файловете с промените от предходните години.

Издевателствата над болните продължават с пълна сила. От утре влизат в сила нови, по-ниски суми, с които НЗОК ще подпомага лечението на нуждаещите се от лекарства (виж фиг.1). За някои от лекарствата сумата е намалена с над 50%. 

фиг.1

Болните да го духат, нали господа и дами управляващи парите ни?

* Реклама на филма "История на света, Част първа" (1981)

12 ноември 2010

Комунист за бой се стяга ...

Има стар, но ценен политически виц за нова Русия.

Отишъл представител на Кока Кола при другаря Путин, непосредствено след като направи мелодията на съветския химн мелодия и в руския и му рекъл: 

- Г-н Путин, Вие променихте мелодията на химна, бихте ли върнали и старото знаме, а в единия му ъгъл да поставите срещу добро заплащане мъничък надпис Кока Кола? Путин се обадил по телефона и рекъл:

- Дима, кога изтича договора с Аквафреш?

Путин върви уверено към възраждане на най-лошото в и без друго гадничкия СССР в приемника на страната - Русия. Новината от днес, която ни засяга пряко е не, че Путин възнамерява да посети България, а това, че желае да възроди разузнаването и контра-разузнаването в Русия във вида им от времето на СССР. 

Според мен това значи, че е време да прочистим тайните и явни правителствени служби от съветските и руски агенти в тях, а след това да увеличим бюджета за превъоръжаване. След страните от бившия СССР руснаците ще посегнати към бившия Варшавски договор, а това си е страшно и почти сигурно. Путин сега ми прилича на Хитлер от 30-те години, първо олимпиада, след това съединение с "братята" в Беларус, Украйна и Молдова. Останалото го измислете сами.

11 ноември 2010

Милозливост до откат - вредния начин на мислене у световното левичарство

Организацията на Червения кръст в България е подела една на пръв поглед добра кампания под надслов "Време е да погледнем! Една кампания за толерантност и равнопоставеност", в която акцента е върху работата с "инжекционно употребяващи, проституиращи мъже и жени и млади хора в риск". Толерантност и равнопоставеност - запомнете това. 

И така, прекрасно, хайде да научим хората да са толерантни. Толерантност е синоним на търпимост. Търпиш, не критикуваш, приемаш такива, каквито са - всички! Търпи наглите публични прояви на педерастия. Търпи опошляването и повсеместността на чалга културата. Търпи пияниците по улицата, наркоманите в градинките, проститутките и просяците по улиците. Търпи дима от цигари и лошата вентилация в заведенията. Всеки има право да получи търпимост към себе си. Така учат световните милозливи левичари. Място за всеки. Може да е черен, грозен, миризлив ... търпи. 

Но, търпимостта не стига за левите душмани на свободния човек, трябва и равнопоставеност. И ето - спомних си за моя съученик от основното училище Кирил. Кирил бе с около 20 сантиметра по-нисък от мен и когато се надбягвахме се оплакваше, че с моите големи крачки съм имал нечестно предимство спрямо него. Веднъж настоя за равнопоставеност - да тичам с по-малки крачки, за да има и той шанс за победа. Любопитно, нали? Какво трябва да сторя, за да може избралия да бъде мъжка или женска проститутка да бъде равнопоставен с мен? Да си подам ли и аз задника на педерастите?

Не, не е това начина. Виждам нещата по-инак от левичарите, защото съм християнин. Ние знаем що е любов към различния, знаем що е помощ за падналия. Мъжката или женска проститутка трябва да бъде подкрепена, но не в делата си на човешки отпадък, а да бъде насърчена да промени живота си, да се върне в обществото, да живее достойно. Така и правим ние, помагаме на хората да станат достойни граждани на обществото. 

Това което искат левичарите е социалния живот да стана като джунглата на съвременното изкуство - някой сере пред публиката и пишман интелигентите кимат, картина с лайна вместо боя - не го разбирам това изкуство, но го приемам, защото всеки има място под слънцето. Едно голямо бля-бля. Ей това не мога да им простя.

Руснаците пак с "оригинални" идеи - нищо ново под слънцето

Според публикация в дир.бг, руска фирма възнамерявала да сътвори руски електромобил, който "не се нуждае от зареждане в мрежата, а работи на нов принцип". Новия принцип е принципа на който работят хибридни автомобили като Волт - малолитражен двигател с вътрешно горене създава електричество, електромоторите на свой ред задвижват колелата без да имат механична връзка с двигателя.

Шевролет Волт - разработка на "Дженерал мотърс"

Е, почти същия, защото хибридите имат батерия, която задвижва автомобила автономно 50-80 километра. Руснаците няма да се занимават с батерии и али-бали, които създават големите ядове на автомобилните производители с ограничения си заряд, а използват "оригиналния" руски метод по опростяването. Защо ли? Защото не могат да направят нищо сложно. Не и в "матушката", както впрочем и нашите учени. Където управляват комунисти само трева никне, за говедата. Умните хора или бягат или се примиряват.

Йо - поредната руска гордост

Нищо чудно, че дир.бг пуска кьорфишеци - собственост е на г-н Виденов - виновника за хиперинфлацията в България в периода 1996-1997 година. Комунист и слуга на "матушка".

10 ноември 2010

Carpe diem, но и memento mori

От онзи период си спомням ясно страха. Вечното „ш-ш-шт, да не чуят комшиите”, предупрежденията да не казвам на никого за какво си говорим в къщи, каква телевизия гледаме, какво радио слушаме. Макар че това не бяха престъпления по закон, за тях се следеше и се наказваше строго. Страхове безчет. Страха от директори и милиционери. Страховете от биячите в милицията и доносниците, които в моето ежедневие бяха съседите. Всекидневните полети на хеликоптери и слуховете за поредните щастливци избягали от страната, както и за нещастниците, които са хванати от граничарите.

Немотията, празните магазини и пак страха - предупрежденията да се казва че дадена хубава дреха е купена от Гърция или Югославия, а не от Кореком, защото от къде са дошли доларите за покупки там? Страха и немотията. Немотията в магазините бе съчетана със страха, че може „пуснатото” да не стигне за теб. Страха, че магазинера може да не ти даде. Конспирациите за покупка на обикновени неща като поне приличен салам, конци, прежда, ластик за гащи. Немотия и унижения, унижения, унижения. Трябваше да си в добри отношения и с магазинерите и с майстора на телевизори, защото искаш да ядеш, искаш да гледаш телевизия, а стоките могат да свършват за теб, за телевизора ти да няма части с месеци.

Страха и ужасните примери за не свобода. Милиционерски постове на изходите на града, които проверяваха документите на всички и не можеше без разрешение нито да влезеш, нито да излезеш от този град.

Имаше ги и детските неволи - прекъснатите ваканции и тренировките за паради, наричани манифестации по случай 9 септември. Заради общата немотия с единствения и при това дълъг вълнен панталон, ризите с дълги ръкави при петричките септемврийски жеги, често съперничещи си с августовските. Какви манифести, какви другари? Манифест, едно счупено тогава понятие, както и фразата другарю. Зер не знаем кои са ни другари и кои потисници, но все се зоват другари. Зер не знаем какво е манифест?

И тайните удоволствия - от чутия и разказан политически виц. После страха, че може да те доложат на пионерските ръководители, да ти намалят поведението и да отрежат шансовете ти за образование.

Сеирите - физиономията на Живков, когато му спретнаха оставка. И пак страха и първите вълнения от очакването на свободата - сутринта на 11 ноември баба ми отиде да чака за хляб и кисело мляко. Върна се и донесе новината, че след 30 минутно гробно мълчание, някаква жена отприщила бента с думите – „защо мълчите бе, снощи свалиха Тошо!”.


Предвестниците на свободата. Да, бяхме чули за падането на Берлинската стена. Знаехме че германците от ГДР отиват в ФРГ през Чехия и Австрия. Знаехме че в Унгария демонтират телените ограждения по границата. А живеехме в град ограден от милиционерски постове. Живеехме в близост до тези телени ограждения.

Спомням си и слуховете за погрома в градинката на ресторант„Кристал”. Чу се, че Парцалев, за когото телевизията съобщи, че умрял от рак викал на този протест - „това не е филм, наистина бият!”. Наистина биеха, наистина потискаха всяка свобода, всяка свободна мисъл. Наистина, наистина – вярвайте ми. Всички гадости, за които се разказва бяха истина.

Истина е, че изпадам в бяс, когато някой заговори за хубавите неща от онези дни, а може би не трябва. Чувал съм, че отраснали в концлагерите на нацистите хора, в старините си помнят с добро славните дни в концлагера, когато са били млади. А пък живелите добре жители на Правец издигат паметник на Живков.


Carpe diem, но и memento mori. Надявам се да достигна до истински балансиран поглед назад. Ще дойде, когато премине гнева ми.

04 ноември 2010

Има едни дни ...

Има наистина много странни дни. Понякога идват на гости по единично, друг път си резервират стая в хотела през чужбински туристически агенции, за да им е по евтин курорта. Ето и днес - уж е ден като ден, а се чувствам сякаш всичко до което се докосна или каквото реша да направя се чупи, разлива, стачкува защото иска по-ранна, но по-висока пенсия при по-ниски осигуровки, иска при мама, хляб по 14 стотинки и манифестации на 9 септември, а Лили да му пее колко е малка на ушенце в читалището.

Странно, нали? Питам се дали автобуса към къщи се спука гума, а бирата ще се разлее? Пък може метеорит да счупи каменния календар на маите и да потопи в апокалиптично очакване горките хорица, дето си мислеха че имат година и половина срок до всеобщата умирачка.

Въпроси, питанки, размисли и чат-пат страсти. Ту има дни, дето не върви, ту двама влибени мъжове си играят в кревата. Песни ти казвам ...