22 април 2011

Свободата

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“

Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Из първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни, 13. глава

18 април 2011

За нравите южни и източни

Питат хора от различни народи за характерен за психологията на народа израз. Испанецът рекъл:
- В нашият език е маняна. Това означава - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, пък може и след седмица-две.
Турчинът обяснил:
- При нас казваме яваш-яваш. Това е нещо като маняна, ще станат нещата другата седмица или другия месец - няма страшно.
Арабинът завършил спокойно: - При нас казваме инш Аллах (по волята божия). Това е нещо като маняна и яваш-яваш, но без тази степен на прибързаност.

И още за нравите източни, но с картинка ...


Гамени срещу йеховисти в Бургас

В Бургас едни хора набиха други хора, защото вторите се еретици.

Да - Свидетели на Йехова са еретици! Да, вярно е, че дори на вселенски събори е имало плесници за богохулниците, но тези които са ги раздавали плесниците са стояли с авторитета си зад думите и действията си. Те са защитавали учението за нашия Бог, с думи и плам, а от възмущение за богохулство се е стигало и до унизителни плесници. Плесници, но не и ритници, не и боксове, не и като част от безлична тълпа.

На този протест видимо присъстват гамени, крият се и действат като тълпа - подмолно и страхливо. Освен това никой от тях не прилича на постник, пък вече навлязохме в страстната седмица. Какво бранят те тогава? Православието? Учението за Светата троица? Това ли е апологетиката им - бой с качулка на главата?

Ако са християни имат ли представа какво ни отличава от йеховистите и защо ние сме прави, а те грешат?

Докато си изяснят ще я карат така - първите хора слагат качулки на главите си и нападат другите хора в името на ...?

И още нещо ме учудва какво дири ВМРО в Бургас? Македония е на около 400 километра на запад, а пиринския край е свободен още от 1912 година.

07 април 2011

Там където Европа свършва, но никога не започва

Докато по-богата и образована част от континента се тресе от дебати дали да бъде окончателно отписана ядрената технология за добив на електричество, в периферията на Европа (там където тя свършва, но никога не започва*) България и Турция ще строят атомни електроцентрали по съветска (сега руска) технология.

* из Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

03 април 2011

Аналогии

Видях снимка на Борисов лисващ вода от менче, с лъснало кубе, усмивка която наричахме някога правешка, ухилените съратници зад гърба му, та ми заприлича досущ на Живков. Тъжно, тъжно ...

снимка: в. Дневник

01 април 2011

Ах, какъв гняв напира у мен от момента, когато видях, че този проклет безбожник Първанов известен и с псевдонима си от Държавна сигурност - агент Гоце се е изобразил на личния си сайт като св. Георги Победоносец!

агент Гоце


св. Георги Победоносец

О, сган безподобна и безбожна!

О, нищожество трижди проклето!

О, подлого руска!

О, родоотстъпнико!

О, агент Гоце - моля се на Бога да намериш мястото си на бунището на историята!

Ти мръснико агент Гоце заслужаваш само нашето презрение! Тъй като никога няма да станеш добър комунист - дано Бог те накаже подобаващо, защото комуниста е твар по-долна от проститутката*. Комунизма е поквара на душата, която само Бог може да премахне, но човека трябва да се разкае. А има ли разкаял се комунист?

* Днес православната църква чества паметта на св. Мария Египетска.


O tempora, o mores или не първоаприлско за нравите

Снощи водих любопитен разговор за онова утопично и романтично време, когато мъжете били мъже, а жените жени. Разбира се всичко това в онзи утопичен смисъл на кавалерство, парфюмирани дамски кърпички, поклони и доброта. Не се сдържах и си казах моето, че тези хубави приказки за славните времена ги измислят романистите стотици години по-късно, когато всеки спомен за времената се е превърнал в легенда. Така е лесно да се говори - старците на младите за хубавото време от преди 30-40 години, политиците за успешния си мандат от преди осем години, за тогава, когато хората бяха честни, затворите празни, а морала естествен ...

Хубаво е да се мечтае. Някои мечтаят и за 60-те години - секс, наркотици и рок на воля. Е, войни, кризи, за някои сегрегация, за нас комунистическа диктатура. За това по-добре за времето в приказките, тогава когато мъжете са били мъже, а жените жени. Аристократите де. Образованите. Случайно имащите канализация, достъп до медицина. За това за свободната любов ...



Всъщност предпочитам това - да се говори и мечтае за любовта е по-добре от това за секса, парите и лошави, лошави неща.



Капка по капка - любов. Любов и любов - надежда за бъдещето. После една Вяра, може Надежда и поне едно момченце, за да не настава женско царство в къщи:)