Толкоз е шарено и удивително наоколо, че човек може да забрави - туй слепотата освен физическо състояние нявгаш е състояние на духа.
21 юни 2013
16 юни 2013
Сега е 1984 година и това не е метафора
В съвсем обикновен телефонен разговор между майка и нейния син разговаряхме, че в страната има протести. Щом споменахме протести и Пеевски се включи автоматично подслушване на линията.
Когато преди почти двадесет години прочетох за първи път 1984 на Джордж Оруел, така и не разбрах защо властта не изискваше просто подчинение, а да бъде обичана. Целия държавен апарат в тази страна бе насочен към преследване на мислопрестъпниците, които не харесваха властта в мислите си, защото никой не можеше на яве да се противопостави и да остане жив.
Не случайно комунистическия режим у нас не бе допуснал издаването на книгата на Оруел, защото тя се стремеше към същото - да смачка и преследва всяка съпротива, била тя и в мислите ни (вицове, а и разговорите срещу някои несправедливости се преследваха най-строго).
Сега в България е 1984 година, защото г-н Пеевски - председател на ДАНС иска не само да му се подчиняваме, ами и да го обичаме, а дори няма мустак и не ни гледа от плакати по улиците и учрежденията, както се случвало в Океания, страната управлявана от Големия Брат.
Мустак обаче се пуска, а плакати се печатат. Горко ни.
Когато преди почти двадесет години прочетох за първи път 1984 на Джордж Оруел, така и не разбрах защо властта не изискваше просто подчинение, а да бъде обичана. Целия държавен апарат в тази страна бе насочен към преследване на мислопрестъпниците, които не харесваха властта в мислите си, защото никой не можеше на яве да се противопостави и да остане жив.
Не случайно комунистическия режим у нас не бе допуснал издаването на книгата на Оруел, защото тя се стремеше към същото - да смачка и преследва всяка съпротива, била тя и в мислите ни (вицове, а и разговорите срещу някои несправедливости се преследваха най-строго).
Сега в България е 1984 година, защото г-н Пеевски - председател на ДАНС иска не само да му се подчиняваме, ами и да го обичаме, а дори няма мустак и не ни гледа от плакати по улиците и учрежденията, както се случвало в Океания, страната управлявана от Големия Брат.
Мустак обаче се пуска, а плакати се печатат. Горко ни.
14 юни 2013
Арогантни и нагли, ама много, много нагли
Делян Пеевски е новият най-силен човек в държавата. Честито на Държавна сигурност.
В последните години ни управлява БКП, не се шегувам, нито преувеличавам. По време на комунистическия режим имаше два властови центъра и един балансьор. От една страна бе Милицията, а от другата Държавна сигурност, балансираше ги БКП, която управляваше държавата.
Де юре БКП не е на власт, но властта се предава щафетно между двата властови центъра от онова време - в БСП и ДПС са хората от Държавна сигурност, а за властта в държавата им опонират хората от ГЕРБ - някогашните милиционери.
Демокрация няма, защото на демоса (народа) му е отказано мнение при вземането на решения. Имаме право само да папкаме и да сме доволни, ако имаме какво, както и да слушкаме, зомбирани от послушни медии.
БСП, ДПС, ГЕРБ и помощното колело Атака са арогантни и нагли, ама много, много нагли. Наш е избора дали ще бъдем овчедушни или ще излезем подобно на хората в Турция, за да защитим правото си да се наречем граждани.
В последните години ни управлява БКП, не се шегувам, нито преувеличавам. По време на комунистическия режим имаше два властови центъра и един балансьор. От една страна бе Милицията, а от другата Държавна сигурност, балансираше ги БКП, която управляваше държавата.
Де юре БКП не е на власт, но властта се предава щафетно между двата властови центъра от онова време - в БСП и ДПС са хората от Държавна сигурност, а за властта в държавата им опонират хората от ГЕРБ - някогашните милиционери.
Демокрация няма, защото на демоса (народа) му е отказано мнение при вземането на решения. Имаме право само да папкаме и да сме доволни, ако имаме какво, както и да слушкаме, зомбирани от послушни медии.
БСП, ДПС, ГЕРБ и помощното колело Атака са арогантни и нагли, ама много, много нагли. Наш е избора дали ще бъдем овчедушни или ще излезем подобно на хората в Турция, за да защитим правото си да се наречем граждани.
Абонамент за:
Публикации (Atom)