Единственото нещо, което ненавиждам от все сърце това са подтисническите режими. Живял съм в комунистическия рай, така че е естествено да ненавиждам комунистите. В случай, че бях живял при техните братя - национал-социалистите, щях да ненавиждам нацизма.
Повод за яростта ми е вчерашната случка в парламента, когато с гласовете на безбожните комунисти и мълчаливото съгласие, чрез гласуване "въздържал се" на партията на Борисов, бе отхвърлен поредния проектозакон, който целеше да въведе вероучение и задължително изучаване за престъпленията на комунистическите режими в училищата. Резултата от гласуването на първото четене бе 9 за, 20 против и 80 въздържал се. Браво!
Има един вид добър комунист - разкаялия се! Разбира се, приемлива втора награда е умрелия (не насилствено, не съм като тях), защото това намалява гадовете с един. Един подир един - избавление от комунистическата чума:)
Не ме корете, ненавиждам комунистите, а и те нас. Те са наши естествени врагове, мъча се да ги обичам, но ми е трудно.