"Ние не ги раждаме, за да ги режете ВИЕ", а кои са Вие и Ние?

Днес е имало протест срещу насилието над жени и плакатите са все едно писани от привърженици на "Възраждане" срещу Сорос и световната конспирация.

Дебатът трябва да е много по-дълбок от "не ги раждаме ние, за да ги режете вие". Кои сте вие и кои сме ние? Аз не съм виновен, че някой е откачил и насилва жена. 

За сметка на това по детските площадки съм се нагледал на майки, които бият децата си без капка милост, както и на майки, които крещят към дъщерите си на възраст за детска градина с думичката която започва с ку и завършва на во. 

Десетки пъти съм виждал такива майки. Какво ли е потомството на тези майки?

Протести по света и в България срещу насилието над жени

Баби и мами (да, истински кокошки) отглеждат децата си с велики мисли като: "остави го да се наплаче", "не го прегръщай, за да стане кораво като порасне", "бий го докато е малко, за да те слуша като порасне". Пак ли ("вие") мъжете са виновните, за психическите травми на това дете?

Насилието от жени към мъже и други жени е фактор

Много жени са ужасни насилници както към децата си, така и към мъжете около себе си. Жени са ми споделяли, че не понасят деца (майки, да майки), а пред други жени са били още по-откровени с думи, че мразят децата. 

Има жени, които са най-малкото безразлични към децата си, просто им пречат да живеят живота си и майчинството е най-тежкия период в живота им. Пак ли "вие" са виновните?

То и майка би трябвало често да е в кавички, защото съм виждал по площадките бой и обиди към децата, та ми е идвало да ида да се саморазправям с тези "майки". 

И ето ти бодрата смяна ...

И ето ти го следващото поколение. Тези бити и лишени от любов деца стават ученици - често насилници в училище, а след това продължават така в живота - отмъщават на когото успеят. Не могат да набият майка си и бият други жени или момичета. 

Жени могат да са ужасни насилници, изпитал съм го на свой гръб

Те прилагат предимно психическо насилие, но то е много страшно. Жени в ролята на съпруги са съсипали не едно семейство с психически тормоз над съпрузите си, като продължение на тенденцията с травмите от детството. 

Какво става с тези съпрузи ли? Някои се пропиват, други се развеждат, случва се и да откачат и бият (или по-лошо) жена си.

Темата е дълбока и трябва да се променят много неща в тази страна, в това общество. И плакати като този на снимката "ние раждаме, а вие ги режете" не помагат с нищо.

Добави в Svejo

Къде куца "логиката" на Дугин (в поредната му порция брътвежи)

Тази сутрин четох превод (няма да се мъча още от сутринта да чета глупости на руски) на писанията на Дугин, на когото казват доста пресилено "философът на Путин". Признавам си, че чак се удивих колко глупости може да напише човек с претенции за някаква експертиза в областта на религиите, че и геополитиката.

Общо взето, другарят философ Дугин или е бил много пиян (не бе, в Русия това не е национален спорт) или са му объркали лекарствата.

И глупостите на Дугин (двете най-смешни)

1. Израел ще разруши джамията Ал Акса, за да построи там третия храм.

Тук се посмях. Трети храм има смисъл само ако евреите имат скрижалите и мястото не е толкова специално, може и да е другаде, много важно ...

Пояснения:

а) В юдаизма, Храмът е мястото където се съхраняват скрижалите. Без скрижали - няма храм. Синагогите са просто място, където се събират да се молят и да си говорят, свещеното място е храмът.

б) Скрижалите са каменните плочи, на които е написан договорът между Бог и евреите, това което ги прави толкова специални.

в) Вторият им храм е разрушен при потушаването на въстанието срещу римляните, когато Ерусалим е разрушен и става обикновен римски град. Може и да са успели да ги скрият някъде тези скрижали, ама и следващите въстания не са по-успешни, а след тях евреите са разселени из цялата империя, за това сега евреи има из цяла Европа и са там от почти две хиляди години.

2. Задава се голяма война между лошия колективен Запад и ислямския свят, който ще се обедини срещу лошите християни и либерали (то защото християните са нещо много монолитно, а пък либералите също, ама карай) и тук е акцентът - Русия след известно колебание ще застане на страната на ... ислямския свят срещу лошия Запад.

Дугин

Признавам, че тук се смях още повече, защото:

а) Дугин е един един от най-силно крякащите за великия руски свят, демек Русия е самостоятелна цивилизация, далеч пред останалите в Запада.

б) Русия от едно половин хилядолетие твърди, че Москва била "Трети Рим". Демек те са наследници на Източната римска империя, те са водачите на същия този Запад. Духовни, но водачи.

И за финал ще изменя финала за известния виц, в който английски лорд попитал камериера си какъв е този шум отвън, камериерът отговорил, че това е шествие на гей общността, която иска свободна любов. Лордът се поинтересувал дали някой им забранява свободната любов, а камериерът отговорил, че никой не им пречи. На финала лордът пита - защо тогава вдигат шум, а слугата му отвърнал - педерасти, сър. 

Та и аз така. Защо Дугин пише толкова лишени от съвсем проста логика неща? Ами - руски про правителствен философ му кажи и не му търси кусури.

Добави в Svejo

Едно съботно чудо

Днес станах свидетел на чудо! Без майтап ... 

В седмиците след Рождество, детето пита дали не може празника да е по-често, за да получава повече играчки. Аз пък днес си пожелах да имаме всяка седмица избори за общински съвет и кмет, защото онзи ден видях чудо - за първи път от миналия октомври измиха улиците в квартала. 

Днес отново миха. И ми стана едно светло на душата, прииска ми се тези добри хора да ме управляват отново. Цяла година тук строиха общински паркинг, освен шума от 7 сутрин до понякога след полунощ (да, викал съм полиция за да ги спре), се надишахме на воля на прахоляк - първо от изкопите и строителството, а накрая от полирането на бетона. Веднъж не мина водоноска да измие, но сега идат избори и хората се загрижиха за нас. 

миене на улица, снимката е илюстративна

И тъй като съм добър човек, няма да им пожелая цялата вечност в Ада да го прекарат до такъв строеж, а само една година, колкото нас. 

По избори стават чудеса, на мен ми се размеква сърцето, а те решават да мият улиците ... прииска ми се да гласувам за тях. Почти де.

Добави в Svejo

Още една година

Честит ми рожден ден, благодаря на всички, които се сетиха или ще се сетят по-късно за мен днес.

От една страна - никога не съм обръщал особено внимание на рождените дни, може би защото и родители и други роднини също не го смятат за нещо особено. Та днес е просто вторник.

От друга - все пак затворих още една година от живота си, което си е постижение, предвид че толкова много хора не го сториха.

Какво успях и какво не?

Ами не успях да постигна нещо особено, защото нямах особени цели. Борих се за живота си, борих се за достъп до детето си, борих се да запазя разсъдъка си при целия стрес, да си изградя някакъв живот извън това, което бе до сега. Във всичко изброено имам известен успех.

Цели до 10.10.2024

• да го посрещна в по-добра кондиция, от колкото съм сега;
• да съм здрав - физически и ментално;
• да продължа образованието си в някое от професионалните направления, които обмислям и се надявам изборът да бъде правилен (везни съм, не мога да взимам бързи решения);
• да  се преборя за регулярен достъп до детето и да мога отново да допринасям, за нейното хармонично изграждане като личност;
• да имам някого до себе си, с когото животът да е по-приятен;

На добър час драги момко (аз) и повече време с чадото.

Добави в Svejo

Колко е важно децата да задават въпроса „защо“ и да бъдат научени да отговарят на него?

Вчера детето празнува осмия си рожден ден (благодаря ви, и вашите да са живи и здрави), а за празненството бе нает илюзионист, който да изнесе програма. Човекът е добър в занаята си, бих го препоръчал, ако правите такива забави за малките – живичък мъж в края на трийсетте си години. Той има роля в това кратко повествование, защото след празника си поговорих с него.

Както си му е реда по време на представлението децата бяха много скептични към фокусите, имаше много недоверие, много въпроси защо, както и опити „око да види, ръка да пипне“, които той разбира се или парираше или умело позволяваше. Пак браво на него. Браво и на децата, за всички аплодисменти и за въпросите защо и как.

След като децата отдавна вече бяха при басейните, а ние разговаряхме с баща на две от гостуващите деца, се заговорихме и с илюзиониста. След кратък разговор за практични неща като уеб сайтове и фотография, човекът разказа за своята страст – да разбира как се движи света и след това да просвещава други хора. Това е чудесно, любопитството ни движи напред като вид.

Едва ли ще изненадам някого, че най-информираните хора проповядват истините за живота и света в ютуб и телеграм каналите си. Та и илюзиониста се информира от там за замислите на Бил Гейтс, актуалните операции на ЦРУ и МИ 6, как работят технологичните компании, за самолетите които пръскат от 12-14 километра, за да сте покорни на световното правителство и други важни теми. 

Може би заради естеството на работата си, където на всяко представление се сблъсква със скептицизъм и въпроси защо, той отговаряше на уточняващите въпроси с позоваване на поне на мен неизвестни факти и идеи и щедро даваше други примери.

Хубавото е че имаше отговори на въпросите и никакви сръдни за тях, както и той не се сърдеше на децата.

Защо и защото

Няколко часа по-късно вече бях на гости на много близък роднина. Човек от поколението, за което бой с пръчка от учителите е било стандартно възпитателно средство, а след това дооформен като характер по метода на старшинката, който: „казва, показва и наказва“.

Докато бях там (естествено) имаше пуснат телевизор, по който започна репортаж за децата на Украйна в условията на война, а с жена му си говорихме по темата. Общо взето солидарно изразявахме емпатия към тези от които хептен нищо не зависи, ама им се налага да растат със звука от ПВО, да виждат разрушени сгради, пожари, трупове (в добрия случай) или парчета от хора в лошия, а някои от тях и да изпращат бащите си на фронта.

Лоша работа. Оказа се, че според роднината две дузини жертви в хулигански сблъсък между младежи в един град е основание за пълномащабна война с цел унищожаване на страната, където това се е случило. Освен това етническите общности в тази страна са си устройвали погроми по време на големите войни на 20 век и това е основание потомците им да бъдат наказани и унищожени.

И се започна – всеки уточняващ въпрос е провокация, всеки пример от типа, че почти всяка страна в Европа е минала през гражданска война и вътрешни конфликти, ама това не е основание да те нападне съседната страна – бе посрещано с обвинение, че се карам (а дори не повишавах тон).

Накрая просто спряхме, не ни е за първи път. Да, но мен още ме гложди колко му е трудно да приема и отговаря на въпроса защо. Вероятно защото не е научен да го задава още като дете.

На мен обаче и до сега не ми дава мира това, че иначе добър и грижовен човек реагира на въпросите „защо“ и „как“ като на неуважение и провокация срещу личния му авторитет.

Ситуацията твърде много ми напомня на такива, за които съм чел в спомени на хората преживели втората световна война. Диктатурите и пропагандните им машини ненавиждат въпросите и скептицизма към тезите им. Агресивни са и в крайна сметка се стига до концлагери, където несъгласните или приемат новата истина или умират.

Диктатурите мразят въпроса защо, мразят любопитството и дебата. А не бива.

Колко е важно децата да задават въпроса „защо“ и да бъдат научени да отговарят на него?

Много. При това не само деца, а и възрастните, но нали децата са бъдещите възрастни, та е добре да започваме от рано.

Добави в Svejo