Днес е имало протест срещу насилието над жени и плакатите са все едно писани от привърженици на "Възраждане" срещу Сорос и световната конспирация.
![]() |
Протести по света и в България срещу насилието над жени |
Толкоз е шарено и удивително наоколо, че човек може да забрави - туй слепотата освен физическо състояние нявгаш е състояние на духа.
Днес е имало протест срещу насилието над жени и плакатите са все едно писани от привърженици на "Възраждане" срещу Сорос и световната конспирация.
![]() |
Протести по света и в България срещу насилието над жени |
Тази сутрин четох превод (няма да се мъча още от сутринта да чета глупости на руски) на писанията на Дугин, на когото казват доста пресилено "философът на Путин". Признавам си, че чак се удивих колко глупости може да напише човек с претенции за някаква експертиза в областта на религиите, че и геополитиката.
Общо взето, другарят философ Дугин или е бил много пиян (не бе, в Русия това не е национален спорт) или са му объркали лекарствата.
1. Израел ще разруши джамията Ал Акса, за да построи там третия храм.
Днес станах свидетел на чудо! Без майтап ...
В седмиците след Рождество, детето пита дали не може празника да е по-често, за да получава повече играчки. Аз пък днес си пожелах да имаме всяка седмица избори за общински съвет и кмет, защото онзи ден видях чудо - за първи път от миналия октомври измиха улиците в квартала.
Днес отново миха. И ми стана едно светло на душата, прииска ми се тези добри хора да ме управляват отново. Цяла година тук строиха общински паркинг, освен шума от 7 сутрин до понякога след полунощ (да, викал съм полиция за да ги спре), се надишахме на воля на прахоляк - първо от изкопите и строителството, а накрая от полирането на бетона. Веднъж не мина водоноска да измие, но сега идат избори и хората се загрижиха за нас.
![]() |
миене на улица, снимката е илюстративна |
И тъй като съм добър човек, няма да им пожелая цялата вечност в Ада да го прекарат до такъв строеж, а само една година, колкото нас.
По избори стават чудеса, на мен ми се размеква сърцето, а те решават да мият улиците ... прииска ми се да гласувам за тях. Почти де.
Честит ми рожден ден, благодаря на всички, които се сетиха или ще се сетят по-късно за мен днес.
От една страна - никога не съм обръщал особено внимание на рождените дни, може би защото и родители и други роднини също не го смятат за нещо особено. Та днес е просто вторник.
От друга - все пак затворих още една година от живота си, което си е постижение, предвид че толкова много хора не го сториха.
Ами не успях да постигна нещо особено, защото нямах особени цели. Борих се за живота си, борих се за достъп до детето си, борих се да запазя разсъдъка си при целия стрес, да си изградя някакъв живот извън това, което бе до сега. Във всичко изброено имам известен успех.
Вчера детето празнува осмия си рожден ден (благодаря ви, и вашите да са живи и здрави), а за празненството бе нает илюзионист, който да изнесе програма. Човекът е добър в занаята си, бих го препоръчал, ако правите такива забави за малките – живичък мъж в края на трийсетте си години. Той има роля в това кратко повествование, защото след празника си поговорих с него.
Както си му е реда по време на представлението децата бяха много скептични към фокусите, имаше много недоверие, много въпроси защо, както и опити „око да види, ръка да пипне“, които той разбира се или парираше или умело позволяваше. Пак браво на него. Браво и на децата, за всички аплодисменти и за въпросите защо и как.
Едва ли ще изненадам някого, че най-информираните хора проповядват истините за живота и света в ютуб и телеграм каналите си. Та и илюзиониста се информира от там за замислите на Бил Гейтс, актуалните операции на ЦРУ и МИ 6, как работят технологичните компании, за самолетите които пръскат от 12-14 километра, за да сте покорни на световното правителство и други важни теми.
Може би заради естеството на работата си, където на всяко представление се сблъсква със скептицизъм и въпроси защо, той отговаряше на уточняващите въпроси с позоваване на поне на мен неизвестни факти и идеи и щедро даваше други примери.
Хубавото е че имаше отговори на въпросите и никакви сръдни за тях, както и той не се сърдеше на децата.
Няколко часа по-късно вече бях на гости на много близък роднина. Човек от поколението, за което бой с пръчка от учителите е било стандартно възпитателно средство, а след това дооформен като характер по метода на старшинката, който: „казва, показва и наказва“.
Докато бях там (естествено) имаше пуснат телевизор, по който започна репортаж за децата на Украйна в условията на война, а с жена му си говорихме по темата. Общо взето солидарно изразявахме емпатия към тези от които хептен нищо не зависи, ама им се налага да растат със звука от ПВО, да виждат разрушени сгради, пожари, трупове (в добрия случай) или парчета от хора в лошия, а някои от тях и да изпращат бащите си на фронта.
Лоша работа. Оказа се, че според роднината две дузини жертви в хулигански сблъсък между младежи в един град е основание за пълномащабна война с цел унищожаване на страната, където това се е случило. Освен това етническите общности в тази страна са си устройвали погроми по време на големите войни на 20 век и това е основание потомците им да бъдат наказани и унищожени.
И се започна – всеки уточняващ въпрос е провокация, всеки пример от типа, че почти всяка страна в Европа е минала през гражданска война и вътрешни конфликти, ама това не е основание да те нападне съседната страна – бе посрещано с обвинение, че се карам (а дори не повишавах тон).
Накрая просто спряхме, не ни е за първи път. Да, но мен още ме гложди колко му е трудно да приема и отговаря на въпроса защо. Вероятно защото не е научен да го задава още като дете.
На мен обаче и до сега не ми дава мира това, че иначе добър и грижовен човек реагира на въпросите „защо“ и „как“ като на неуважение и провокация срещу личния му авторитет.
Ситуацията твърде много ми напомня на такива, за които съм чел в спомени на хората преживели втората световна война. Диктатурите и пропагандните им машини ненавиждат въпросите и скептицизма към тезите им. Агресивни са и в крайна сметка се стига до концлагери, където несъгласните или приемат новата истина или умират.
Диктатурите мразят въпроса защо, мразят любопитството и дебата. А не бива.
Много. При това не само деца, а и възрастните, но нали децата са бъдещите възрастни, та е добре да започваме от рано.