10 септември 2008

Важно, вече съм с нов телефонен номер

Здравейте приятели! Моля изтрийте от паметта на мобилните си телефони, тефтери и мозъчни гънки номер 0896 705 362. Мобилтелския ми номер 0888 72 ** ** в момента също е изключен, но до няколко дни ще бъда достъпен и на него. За актуалния ми телефонен номер се свържете с мен по предпочитания от вас начин. Ако той е посещение на по пиво пейте на площадката пред апартамента: "Домакине, сипи вино да пиеме ...".



Ако па сте верно от Македония ей така сакам да ми пеете, а като му дойде време за дечка ке ядем и пием. И пеем, аха...

04 септември 2008

Мър-р-р, мяу! Искаш ли да си играеш с мен и да ме обичаш?

Ние сме две пухкави котенца, търсещи нов дом. Много обичаме риба тон и всякакви котешки храни. Вече пораснахме и мама ни научи винаги ходим на тоалетна в пясъка, където обожаваме да ровим. Чичо Доктор ни ваксинира, но ние не плакахме, защото сме двама истински мъже. Вкъщи е весело, но за съжаление семейството, в което сме отседнали, няма възможност да се грижи за нас, защото растем бързо и се привързваме силно един към друг. Помогнете ни да си намерим нов дом и ще ви се отплатим с много радост и лудории.

Мъркащо ваши,
Тигър и Рошльо

За контакти: 0887 393 657


Още разкази в картинки

Питам се ... трябва ли бъдат пазени миротворците?


От няколко дни се ядосвам спомняйки си, как докато преговаряхме за членство в НАТО български политици обясняваха на левичарите у нас, че членството в отбранителния съюз е "необходимо зло" по пътя към желаната цел, а именно влизане в клуба на богатите - ЕС. По онова време Паси бе сред малцината, които дръзваха да кажат на оптимистите, че палачинката често се обръща и освободители дебнат от всякъде.

При все, че сме народ напатил се от освободители мнозина и тогава и днес се възхищават на необятната руска империя забравяйки думите на Левски "който ни освободи той и ще ни зароби".

Преди и сега симпатизирам на отбора от големи, средни и малки момчета, които се пазят взаимно от мечока и разни калпазани по границите си.

Радвам се, че сега сме в добра компания, защото ми пука какво ще се случи утре със страната ми. Признавам си обаче, че тази радост честичко спори с вродения ми пацифизъм и отвращение към военщината.

Сред от любимите ми книги е "Добрата война", където кавичките са част от заглавието. Тя е сборник с интервюта на хора участвали или просто преживели втората световна война. Сред интервюираните има обикновени войници, офицери, генерали, политици, цивилни, бомбардирани и бомбардиращи, концлагеристи, военнопленици, руснаци, американци, немци, японци, мобилизирани и доброволци, пацифисти и военнолюбци. Хубавото на книгата е, че не отговаря на въпрос а просто разказва човешки истории чрез думите на преживелия. Няма изводи, няма и коментари.

Мислил съм над много от историите, често с емоции, друг път аналитично. Едни хора разбирам, други коря, а върху мислите на трети още не мога да сложа категоричен знак за добро или зло. Такава е мисълта на адмирал от армията на САЩ: " винаги съм казвал "блажени миротворците", но нали все някой трябва да пази и миротворците!".

03 септември 2008

Ами да!

Прочетох новина, която е от разведряващите деня или вечерта - нов световен рекорд в спринта на високи токчета. Ха - ха, виж ги тия! Изпращане на линка до няколко познати за да си намигнете и толкоз.

Да, ама не. Според мен такава дисциплина трябва да се въведе в българските гимназии. Само с няколко тренировки в часовете по физическо със собствена екипировка и момичетата ще са още по подготвени за житейските несгоди.

Добре обучени те ще могат да преследват автобуси, трамваи, тролеи и мъже:)

01 септември 2008

За шефско-управленската глупост в 3 минути

Имам три минути след които си тръгвам от работа. Затова по същество. Срещал съм през годините поне 3 различни подхода към работата.

Първият - свършваме работата и си тръгваме. Имаме много - стоим докато трябва.
Вторият - идваме в точен час, почиваме в точен час, тръгваме си в точен час. Работим каквото трябва, останалото утре.
Третият - идваме в точен час, почиваме в точен час, тръгваме си в точен час, освен ако шефа не разпореди друго. Когато имаме работа работим под пара, когато нямаме кипи безсмислен труд.

В момента работя или по-точно роботя по третата схема. Не само аз, секретарката ни също. Ето, момичето трябва да отсъства утре в първия част от работния ден. Тогава обикновено е мъртвило. Сега си отработва този час, но след края на работния ден, когато е гарантирано мъртвило.

Да живеят щастливо мошениците, които си мислят, че и чуждата цел в живота е да бъдат измамени:)

Старите номера в учебника за мъж

По пътя на мъжествеността се минава с научаване на няколко истини за живота, няколко за жените, шепа прийоми в свалянето на жени и номерца за разкарването им. Не е задължително да овладееш всички тези нещица за да станеш мъж, но е желателно. Неприятната новина в случая е, че можеш да ги овладее едва тогаз, когато и приключенията с жените вече ще са към края си. За тази ситуация си има и подходяща мъдрост : тя (мъдростта) идвала едва тогава, когато вече не ни е нужна. Не знам дали мъдростта и опита са едно и също, но горе долу се покриват за нас обикновените люде.

Ала - бала, кой изяде портокала? Ако портокала в случая е номер от учебника то той е от вкусните. Стар или не портокала е изяден. Номера сработи, макар и стар. Сработи като кукичката с червейче, което рибата винаги захапва. Почти винаги де, ама тогава се прилагат други номера.

Та днес след като ми омръзнаха флиртовете на секретарката реших да я разкарам елегантно. Просто след като се заигра отново я поканих на среща. Последва стандартното стреснато разпитване що нея, ама как така, ама аз какво си мисля, че тя си мисли и ала бала.

Портокала е изяден, а аз съм доволен.

Този номер си има и друг възможен сценарий, но за него попитайте баща си, брат си, старо гадже, любовник, приятели или словоохотлив мъж като мен, който обича бира.

Кратички размисли за именните дни

Тези дни са повод за поздравления, подаръци, гостувания от очаквани и неочаквани люде, празник и радост. Разбира се твърде рядко именният ден е повод за размисъл, покаяние и молитва.

А ти имаш ли свой имен ден и какво празнуваш на него? Ако си християнин с обичайно за тукашните земи юдейско, гръцко или славянско име то имаш един или повече от един ден в годината, в който можеш да празнуваш нещо си. Какво празнуваш и дали точно избраният ден е правилният е другият и навярно по-важен въпрос.

Тъй като съм с юдейското име Симеон бих могъл дори да избера деня за почерпки, защото много свети мъже с това име са оставили следа във времето, която пък е отразена в църковния календар. Ама не го правя. Не празнувам нито в един от тези дни, тъй като не съм приел нито един от тези мъже за свой закрилник. Сигурно трябва обаче ...

Днес е църковната нова година, а и се почита св. Симеон Стълпник. Стълпник е, защото голяма част от живота си е живял на стълп. Той бяга от хората, те напъват към него. Досущ като политиците бягащи от хорската любов в бронирани леки коли. Разликата е, че той нямайки нищо е помагал на хората, които го притеснявали, а политиците имайки много, от това което желаят просителите не пранвят нищо. Оксиморон ли сторих? Простете.

Докато бях студент ми харесваше учението на св. Симеон Нови Богослов. Той е нов, защото вече е имало един Богослов и той е Йоан. Така и не се реших да чествам в неговия ден през пролетта. Как ли едно неуко мекере като мен може да се опитва да се асоциира и да дири нещо си от него?

Така и си стоя без празник и покровител. Тези двамата са толкова велики и далечни, ми трябва помощ за да заработя и аз малко духовно израстване.