10 ноември 2009

Случка с автомобил

Преди два дни в столичния квартал Лозенец, не далеч от Химическия факултет на СУ станах свидетел на следната случка. Огромен джип бе заел напречно целия тротоар, оставяйки мъничка пътечка за пешеходци, а мъж в инвалидна количка кротко разви капачката на една от гумите и започна да изпуска въздуха от нея. 

Предложих на човека помощта си, за да го изведа от другата страна на стаята на четири колела, но той също толкова любезно отказа, защото държеше да довърши заниманието си.

Мисля си, че трябва да се събудим на ниво народ и да изпуснем гумите на огромната мутренска машина, която ни гази вече 20 години. Това е машината на някогашната Държавна Сигурност. След като спрем устрема и е редно да се погрижим за тези хора. Най добре да го правим дългосрочно, а за удобство в затворите.

09 ноември 2009

Моята молитва

Господи, ти който си създател на небето и земята, моля те - пази ни от войни, глад, болести, безбожен комунизъм и друга гнусота!

Дай покой, на душите на умрелите в твое име и за правото ни да те славим свободно. Пази ни от трижди проклетата червена чума и подобните и подтисници на свободния човек. Закриляй ни от познатото и скритото зло, както и онези дето идват подир нас.

Амин.

Изминаха цели 20 години от както се опитваме да се отървем, а някои още се заблуждават относно естеството на безбожния комунизъм и го славят.


Дано никога не се окажа в ситуацията, в която бе Йоан Павел ІІ в Южна Америка, защото не можеше да обясни на паството си, че комунизма е зло. Благодаря му, че положи усилия и помогна да се откъснем от хватката безбожна и комунистическа.

Имам да извървя дълъг път, преди да дам на безбожниците, които ни гонеха, а се лицемерят днес, прошка, каквато се полага да даваме на враговете си. Докато се въздигна ще продължавам да се моля така.


07 ноември 2009

Има нужда от сълзи

Днес е Задушница, един от дните, когато отправяме молитви за спасение на душите на мъртвите. В този ден плача. Плача, защото тази година е една дълга задушница за обществата на Източна Европа. В тези дни мнозина от нас си спомнят за злото, което ни задушаваше цели 45 години и не се свени да ни подтиска и 20 години след предоставянето на политическа свобода. 

Плача заради липсата на историческа памет у народа. Плача заради пропиляната енергия през всички тези години. Плача, защото не можахме да се попречим на комунистическите функционери да завземат политическата и икономическа власт у нас. Плача, че за разлика от Чехия, Полша, Германия и Унгария, ние не скъсахме, на заплюхме и осъдихме комунистическото минало и диктатура. Плача, че днес мнението на обществото по много въпроси се формира от подтисниците на свободата - Дарик радио е собственост на агент на политическата милиция - 6 управление на ДС. Един от стълбовете на радио "Свободна Европа" бе разкрит като агент на ДС. Във вестници, радиостанции и телевизии, в университети и училища, в министерства и политически партии тези пипала на октопода ДС продължават да стискат и задушават свободното слово.

Плача за себе си. Плача за младите, които свикват да живеят в общество, където собствената мисъл е рядкост, а посредствеността норма. 

Плача, защото октопода на ДС люлее обществото в люлката на забравата. Плача, защото свободните хора се преследват, задушават, заглушават, убиват или купуват. Плача защото миналото се забравя и това ни обрича на безрадостно тоталитарно бъдеще. 

Плача, защото няма да се измъкнем от прегръдката на Русия, която продължава и до ден днешен да си освобождава от самите нас и така увековечава робския ни статут.

Плача, защото всичко това ме подтиска и навярно няма да издържа и ще потегля по нерадостния път към свободните, но чужди общества. Плача, защото ако го сторя, ще обрека братята си на робия.

Плача.