Героите са онова, от което се нуждаят всички човешки общества от древността та до наши дни. Древните гърци спирали дребните си конфликти, за да излъчат актуалните си спортни герои. Евреите са си имали своите Давид и Соломон. Римляните са възхвалявали победилите пълководци, а императорите строели триумфални арки в чест на победите им. Египтяните описвали славната си история по стените на храмовете, но не пропускали и по-малко бляскавите моменти. В историята си всеки европейски народ пази мили спомени от великите завоеватели на околните народи и своите избавители от завоювалите ги. Когато националната идея се разпространила по света, примера бил подет и от останалите народи. Дори ние - християните имаме своите светци и мъченици. Следователно навярно имам основания да изкажа следното предположение - всички хора имат нужда от герои, а всеки народ се труди да си ги създава.
Така било някога. Сега героите се създават от учените историци, добрите романисти, талантливите журналисти, умелите социални антрополози и професионалните медиатори.
Именно последните сътвориха "всяко чудо за 800 дни" или мадридското "величество", моя адаш г-н Сакс-Кбург-Гота граф Рилски. Същите създадоха и мъжествения герой на трудовия народ, българския терминатор, но не изтребващ гадинките щъкащи по родните же-ка-та, а същи борец с престъпността, съвременния български герой и гербер - батко "Геройко" Борисов.
Този вече не съвсем нов роден феномен, уви не може да се мери по успеваемост в народополезните дела с истинският Терминатор - Арнолд Шварценегер. Това обаче, съвсем не му пречи да се радва на народната любов, както е видно от анкетата провеждана от сайта jobs.bg. Въпросът е - Ако изборите бяха днес, за кого бихте гласували? Към датата 7 май, с почти 32 процента от гласовете победител сред гласувалите близо 12 500 души победител е партия ГЕРБ .
Макар да е лишена от представителност, анкетата илюстрира ясно един факт, който е отдавна известен на учените психолози, а именно, че ние хората харесваме себеподобните си. Някога "трудовият" народ с любов или поне умиление съчиняваше добродушни вицове, за "човекът от народа", диктаторът Тодор Живков. Сега същия народ съчинава вицове с бившия телохранител на Живков и настоящ народен герой Борисов. Историята е на път да се повтори, макар и с разменена последователност.
Разполагащи със своя нов герой, народните маси отказват да се вслушат в гласа на разума и да съпоставят историческите факти, които сочат:
- връзката на Борисов с тоталитарното минало и лично с г-н или другар, но диктатор Живков;
- ефикасността от управлението на г-н Борисов като кмет на столицата София с мнозинство в общинския съвет, което от добронамерен наблюдател може да бъде определено като незадоволително, а от недбронамерен като провал;
Въпреки очевидната неспособност на г-н Борисов "народът" вероятно ще му даде правото след град София да управлява и България. Заслугата за това несъмнено ще бъде на медиаторите и социални антрополози, които вещо направляват "народа", когато стане време за избори.
Според претендиращите за мъдрост - всеки народ заслужава управниците си, а според някои циници - всеки народ заслужава героите си, пък били те медийни и донейде подобни нему.