29 май 2007

Со кротце, со благо, нимойте со кютек

Вчера получих от приятел линк към македонски блог, в който авторът си прави нелепи шеги осмивайки наши политици, процеса срещу медицинските сестри в Либия и национални герои. Погледнах, свих рамене и затворих. Написах му, че в нашия нет съм виждал и по-тъпи шеги, както и по-грозни нападки към македонците. И толкоз, върнах се към работата си и забравих.

Днес разбрах, че новината гръмнала от една национална телевизия, която е първа на сеирите. Същата се прочу с репортажи за съдбата на кравата Донка, Пенка и други рогати и мучащи същества, кротко живеещи в обора на бабите Яна, Мара или Ганка в село Долно Нагорнище или някъде из близките околии. Сега един от гвоздеите в програмата им е сутрешния блок, в който се раждат новини. Поне според водещия.

Изумих се от поредното вдигане на юруш срещу македонците. Дори не срещу конкретния блогер, не срещу поста, не срещу тези които си играят с чувствителни струни на обществото у нас. Хората са се вдъхновили и настървили и почти война обявили. Един инак умен мъж призовава за цензура на блоговете! Изобщо не се замисля, че в момента това е единствената независима медия у нас и другите млади демокрации, в които няма независима преса. Изобщо безумието е пълно.

Ето и страшните колажи, които взривиха емоциите.


Нелепо, но признайте, ако зад решетките бе китайка или чернокожа щяхте да се разсмеете. Признайте си, че мнозина от вас много щяха да се смеят ако жената бе негърка и дори биха я разпратили на познатите си в icq с много усмивки.


Забавно gif-че. Определено Б.Д. има нужда от вразумление, защото е превърнал НИМ в анти-македонско агет табло. Не знам защо е там бившия министър...

Е, какво толкова? Нима ние не наричаме често страната си Булгаристан? Нима за всеки от тези политици не може да бъде казано и нещо по лошо?

Мили хора, успокойте се. Междусъседски отношения се градят "со кротце, со благо". "Со малце кютек" не е добра идея.

По билото на Беласица

Когато бях гимназист в Петрич учителката ни по биология организира кратка екскурзия до връх Радомир. Изживяването бе прекрасно, макар че ни спестиха прехода от града до билото извозвайки ни с военни камиони. От тогава си имам една мечта - да се върна пак там.


билото гледано от Петрич

Замислих се сериозно при една случайна среща във влак от София към Петрич. Случайността ме срещна с баща (на около 60 г.) и синът му (на около 35-40 г.), които ми обясниха, че са взели такова разрешително и отиват в Петрич за въпросния преход. Това бе по времето, когато на около 800 м. надморска височина имаше кльонове (телени заграждения по които тече слаб служещи за създаване на охраняема зона) и се изискваше разрешение от гранична полиция за да се направи преход в охраняваната от военните гранична зона.


билото гледано от с. Скрът

През изминалите години не ваднъж се връщах към идеята, но все на намирах съмишленици или бях твърде ангажиран през летата. Миналата година ми се разимна ЕXIT феста, размина ми се и прехода в Пирин с едно другарче, размина ми се и почивката изобщо. Затова сега съм твърд в немерението си, дори имам съмишленик.


село Скрът

Има хора, които са павили такъв преход, така че ще спестя част от описанията.

връх Тумба

Това е приблизителния маршрут: Петрич, природен парк Кондура, някогашната застава Кондура, връх Радомир, по билото до връх Тумба, село Скрът.



Тъй като прехода не е никак малък, ще се наложи да се спи в палатка или в чували.

22 май 2007

Разкази в картинки

Изминалата седмица, през очите на един слеп.

Не е задължително да си от етническите малцинства, за да се опитат да купят гласа ти. Но помага...




Докато правителството раздава на строителети на ваканционни селища сертификати - Инвеститор първи клас, ние кротко си чакаме...




Царя може и да е в България, но не върши рабоат за пет пари. Президента си е на сухо. Дори и политически...


Хората пак потърсиха помощ от Бога, но чернорноризците пропуснаха да обяснят на множеството важните неща в християнството. То навярно нямаше и да ги слуша...





Молитвите за дъжд го донесоха...



... и настанаха катастрофи, свлачища и улични ями...




...от тукашното народонаселение да се наричам
първа радост е за мене!

10 май 2007

Мечтата на кака Мара

Кака Мара часто казва за мъжете - те са като селски клозети - заети или лайняни. На Кака ми Мара може да се вярва, защото е имала най-прекрасните мъже. Наша Мара са я носили на ръце, пътували са хиляди километри само за среща с Нейна Перкрасност и така седмица след седмица.

Разбира се имало е и мухльовци в които се е излъгала. Често нароченият за Той се оказва завистник с дребна душица не можещ да понесе по-големите и доходи, възвишен интелект и всестранни интереси.

Истинските мъже в живота на Кака Мара са имали душа на поет в тяло превозвано с Джип с размери на малко студио. Другите истински мъже са елитни гвардейци. Имало е и няколко истински интелектуалци прогонени от войстващите сили на злото.

Кака Мара плаща сама сметката си, но няма нищо против да и платиш хотела. Последното е символ на социалния Му статус.

Мнозина прекрасни мъже с години очакват нейния подканящ жест, но не са и на сърце.

От нея може да научите, че истинските дами не си търсят мъж, освен това не бива и да ги запознаят с някого , защото след 30-тата си година са свободни само мухльовци. Не са мухльовците са женените с деца. Ако срещне някой обожател (или пофлиртувал, ама шшшшшшшшшт! тайна) често го коментира така - иначе е много свестен и, както си мечтаят много жени - цял живот ще ме носи на ръце.



Ех, како Марико! Къде е твоя принц, да ти разтупти сърцето, като те понесе на ръце а после ти поотупва дамския задник, защото един истински джентълмен освен джентъл трябва да е и мен, нали?

09 май 2007

За рекламите и мъртвите*

Преди почти осем месеца две млади момичета загинаха нелепо. Ще кажете - жалко, ама всеки ден смърта идва при накого от хората и аз ще се съглася - нещастие по света има много, всеки ден по улиците умират и/или са осакатявани множество хора. Има много страдащи от различни болести, като някои от тях ще умрат в идните дни. Много пенсионери ще си отидат от този свят, както и не един млад или на средна възраст - добър или лош, виско или нисък, хубав или грозен, но човек.

Смърта е част от живота и когато не засяга наш близък я приемаме като естествен ход на нещата. Когато обаче засегне някого от обкръжението ни, често се стига до малки лични драми. Такава са изживели и семейставата на загиналите под руините на падналата по неизяснени и до днес причини сграда на ул. Алабин в София.

След като шума около събитието утиха и отломките бяха отнесени около мястото на срутването бе издигната метална ограда. На нея редовно бе слаган подменян некролог отброяващ времето от смъта на момичетата. Постепенно въпросната ограда последва съдбата си - превърна се в безплатно рекламно пано. Живота продължава.



Този човек, както и партньора му незнайно защо се смутиха, когато видяха, че снимам оградата.

Смърта извън глупавите книжки, поемите, филмите и патриотични глави не е красива, затова и логично не може да се бори успешно за вниманието ни.



Не го правят успешно и шарените плакати, преситени сме. Уви драги рекламисти.

Имаше и цветя. Първо много, после по малко, накрая само от роднините. Днес цветята са поувяхнали, както и огромния некролог с размери на рекламен плакат.




Такъв е живота....

* "Про уродов и людей
" е продукт на руското независимо кино, разглеждащо гротесната страна на живота.

02 май 2007

Да му пусна, да не му пусна, да му пусна ....

Вчера една позната тържествено ми обяви в кюто, че тази вечер ще "пусне" на младежа с който ходи вече месец или два.

Винаги съм се удивлявал на "пускането". То явно се прави в добре премерено време и с ясна цел.

Въпросната девойка си има другиго, на който разчита за физическото си и психическо здраве преди заветния момент на "пускане". Чудя се обаче дали жените с такава психология проумяват, че и мъжете си имат функции при някоя друга кака с чието помощ подържат взаимно психическото си и физическо здраве преди да бъдат пуснати на нивата?

Историята показва и че такива здравословни съюзи често оцеляват дълго и след началото на кооперативните действия.

Изобщо - хитрата сврака с двата крака в казана:)

Мрън мрън - аман от баташки истории

Проблем при четенето на материали в инетрнет е четенето по диагонал. Признавам, че съм сред тези, които често плъзват погледа си по абзаца в търсене на "ключови думи". Така се пести време и човек си пропуска дозата - бля, бля. Именно това четене обаче води до недоразуменията.

Какво би станало ако мнозина бяха постъпили като мен при новината за проекта? Навярно обществената енергия щеше да се насочи в друга посока!:)

Как постъпих аз? В статията в Нет инфо, от където според мен пламна новината, коректно бе сложен линк към статия от месец Март във вестник Култура. Там бе изложено на кратко мнението на един от участниците в така усърдно дискутирания проект.

Поздрави на хората, които се наемат да чупят здраво изградените постулати в историята. Науката история у нас е стъпили върху премъчаване на едно, преекспониране на друго откровено доизмисляне на трето.

За историята. Науката история според мнозина се гради на 50% факти плюс още 50% интерпретация. Аз бих казал, че съотношението може да бъде и 30 към 70. Всъщност то не е толкова важно, важно е историкът да бъде честен пред себе си и другите инак се минава в един порочен кръг от надъхване и в крайна сметка загуба на истината нейде по пътя.

СРАМ за научната общност, която се скри като подплашен заек. Но те реагираха нормално предвид ситуацията. Сега на преден план пак изплуваха разни плужеци, които разбират от всичко. В разгара на бурята в сутрешен блок гледах Б. Димитров. Знаем че този човек разбира много. За него няма тайни нито в античната, нито в новата история. Не само на България и балканите, не само на Европа а изобщо.

Ако питате г-н Димитро за произхода на българтите може и да се опита да ви обясни, че са потомци на Адам и Ева. После навярно ще ви уведоми, че за да не сме "велика нация" ни пречат папата, английската кралица, турците, ромеите, ромите, гърците, келтите, марсианците...ама най вече отцепниците македонци. Понякога и ДПС.

Навярно този проект е турска поръчка, те пък получават заповеди от масоните, които иначе са евреи и в крайна сметка гадни чифути. Спор няма, нали?!? Абе световна конспирация срещу нашия малък, но славен народ.


Моето мнение
1. Историята на Б-я, поне школската е така написана, че да ти се доплаче от умиление. Това е голям шок за повечето хора в хуманитерните специалности, чиито представи се рушат безжалостно, освен ако в училище не са попрочели нещичко.


Още ми скачат почти на бой, когато обяснявам на някой разбирач, че такова чудо - турско робство няма, най малкото заради дефиницията на роб и робство. Също така малцина знаят за широката автономия и силното местно самоуправление което е имало тук през 19-и век в границите на презряната инак Османска империя.

2. е във връзка с т.1, след като нашата история е толкова изпълнена с митология и изворите се ползавт както ни отърва, защо толкова се плюе по комшиите които правят същото?

3. Сигурен съм че бурята ще мине, националистите пак ще се заядат с малцинствата и учениет ще седнат да се разберат, както и трябва. Защото още в 5-и век един виден християнски богослов изказал възмущението си, че христологичния спор бил слязъл и в устите на уличните търгоци.

О времена, о нрави ли? Да, времената са различни, хората съшо но проблемите - същите.

01 май 2007

Подлезите - ("идеалното") решение срещу задръстванията

Умението да се гледа към проблемите от чужда камбанария, определено не е сред включените в първоначалния ДНК набор. За жалост мнозина не успяват да го усвоят дори в зряла възраст въпреки усилията на безброй не правителствени организации.

Съвсем скоро попаднах на материал, застъпващ тезата, че един от ключовете за решението на транспортния хаос в столицата е изграждането на подлези на местата на сегашните пешеходни светофари. Финансирането трябва да дойде от частни инвеститори, които да развият бизнеса си в споменатите места.

Няма да разсъждавам над възможността или невъзможността да бъдат набрани средства по този начин, както и върху рентабилността на такива проекти. Искам да насоча вниманието в една на пръв поглед неочаквана по такава тема гледна точка - тази на пешеходците.

Подлезите са идеално решение за хората, които нямат проблеми с придвижването - младите, здравите или общо казано - нормалните. Тук моля за извинение малките хора, слепите, инвалидите и техните семейства.

Всеки нормален пешеходец у нас се сблъсква с множество трудности в опитите си да стигне от точка А до точка Б, най малко заради проблемите в инфраструктурата на града, паркирането по тротоарите, прословутата "толерантност" на шофьорите към пресичащите правилно, пък и неправилно хора. Сега си представете какви са трудностите на "не нормалните" хора в градската джунгла.

Представете си че сте висок 110 сантиметра и крачите по улицата, но не сте с мама и татко, защото сте на 40 години.



Представете си как се качвате по бордюрите високи 20 сантиметра и колко ще ви струва да преминете през подлеза пред Спортна палата, известен на всички здрави хора с усилията да се изкачат от към страната на пица Хът.





Сега си представете, че си имате собствена количка на четири колела, но това не е детската ви количка на която обичахте да се возите.



Навярно тази гледка също не е сред обичайните за който и да било български град.



Като финал ще предложа на ентусиастите смятащи подлезите и надлезите са идеално решение да гипсират само за седмица глезена и си да оставят колата у дома.



Приятен път.