Когато бях ученик, едно от най-големите изпитания на преподавателката ни по книжнина бе, да обясни на учениците защо бай Ганьо е отрицателен герой. Не е лесна работа да обясниш на някой, че това което мисли и прави той и родителите му, роднините, приятелите, средата е нещо лошо.
Тогава тъкмо излизахме от блатото на развития социализъм и си мислех аз и шепата хора, с които ги обсъждахме тези неща, че и това ще премине. Ще премине, ще премине, ама друг път. Минаха си 30 години, а бай Ганьо си е сред нас, а "Българи от старо време" все едно не е писана преди 170 години, а миналата.
Чета че "84% от хората не искат такава помощ да се изпрати, а ние сме избрани от народа", това го рекъл Кирил Петков и е прав за политик. Дето Тери Пратчет казва в една от книгите си не само управниците не са наред, народа също не е както трябва и това го знае всеки революционер - не само тези с барикадите, а и тези на духа. Сменихме бай Барисов, ама народа си е същия.
За това и Петко Славейков пише:
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
Същите сме като руснаците, за това и толкова си ги обичаме тук. Там народа е същата мърша, остави да му вземат полека-полека свободата, за да е пълен хладилника. Сега вече свобода почти няма, все едно е брежнево време, а се задава да му вземат и хладилника, бабите се бият по магазините на великата Рус за захар (снимки и клипове из нета бол), скоро ще е вой и страдание за резервни части за каквато се сети човек техника.
Тук уж правим промяна, ама народа си знае най-добре, че "преклонена главица сабя не я сече", "да бе мирно седяло, не би чудо видяло", а и за атовете когато се ритали знае ... абе мърша, не народ.
Но драги ми господин Кирил Петков, знам че трябва да сте политик и да угаждате на народа, но народа си бе съгласен някой да краде от него и да подхвърля джипче тук, синекурна длъжност за щерката там, 50 лева за избори на друго място.
Да си държавник се изисква смелост, трудни решения въпреки че народа иска да си трае, да се скатае, да мине бурята. Бъди дърво, а не храст, който се вее от вятъра.