25 септември 2009

Разказванка

Ще ти разкажа нещо. Докато се прибирах тази вечер видях хубава двойка. Момичето бе точно от типа, който харесвам инстинктивно и несъзнателно, още от дете. След като и се порадвах и усмихнах, погледнах момчето до нея. Същия типаж като мен, но с няколко години по-малък. Дори се облича по начин, който ми допадаше преди години. Стана ми много приятно и усмихнато. Усмихвам се до сега - ей тъй - усмих :)

23 септември 2009

Приятно ми е - Бай

Ех, англоезична тоцко! Нямам предвид английския вариант на италианското довиждане. Бай от бачо, а-а-а, схващаш. Браво! Има обаче един друг проблем, ако се сещаш първо за бай/чао/ае беги, значи като чуеш Бай, е възможно да се сещаш за - Бай Х.й, който немал елементарно възпитание. Аз обаче ти разправям за ония другия - бълхар, бълхар (почес, почес).

Ае, стига толкова уводи с напъни за смешности. Снощи ми пращат снимки - на ти море, камънак и китки; на ти камънак, водарасли и вълни;  на ти ... мамка ти, загуба на трафик; на ти - а-а-а, можело значи - малка уличка, а всъщност пътечка между едни къщи, едва ли повече от 2 метра. Гледам бельото на хората, дето се суши, отворените капаци на прозорците, олющените сгради. Става ми хубаво. Спомних си, че съм като комшийката ти, бабата от долния етаж, само дето съм без ролки и не мириша лошо. Аз също се интересувам от живота, от лицата, от ежедневието. 

Там от където са минали хиляди туристи, изщракали милиони снимки, коя от коя по-безфокусна и крива - това не е за мен. Мен ме интересува човека, човека когато не се усмихва вдървено, ежедневните неща. Ей тук си приличаме с "бълхар-бълхар" (почес-почес), за него на градовете няма какво да им гледаш, за мен също няма какво да им гледаш, но на забележителностите. 

Защо не питат мен ...

Има един стар виц, който гласи: "... гледам табела - пушенето забранено! - `що ги слагат тия табели, като знаят, че съм пушач?". Има и статии, дори в сериозни медии, които пишат щуротии. Питат разни учени и изследователи за това или онова.

Ето, попитали Робърт Франкюр - защо мъжете предпочитали големите женски гърди, а той им отвърнал, че големите гърди са знак за високо съдържание на естроген и по-ниско количество на тестостерон. След това добавил: "всъщност тестостеронът е хормон, който засилва сексуалното желанието и при жените, поради това малките гърди би трябвало да действат по-възбуждащо на мъжете". 

След такова изказване ми иде да река, та викна, че и изхлипам: Роби, братко, сине мой - ти ъ-ъ-ъ-ъ, такова бе, само с гаджето ли в университета, а после пак с нея, ама като съпруга, а? По таз твоята логика, малки цици - голям мерак, големи - нема го (мерака), станал на мазнини и си стои отпред за красота, нали?

Да пием момчета - по чашчица чай,
да вием след нея, като псета комай,
и знаме да вдигнем, като копие май,
пък после, ще мислим за после, се знай.

18 септември 2009

Трътковлачки

Трътковлачката е простонародното название на женско същество от вида homo sapiens. Макар че съществото е често срещано из целия свят, в научните срещи още не се е стигнало до унификация на названието му.  Някои изследователи го наричат Дебелогъзо очно замърсяване, други използват подходящата според тях фраза.

На мен мисълта ми е за готините мацки. Абе, това смяната на поколенията е голяма гадост. Тъкмо свикнах със самостопирането.

- Не, не я зяпай, сякаш ще я ядеш!

- Това е дете! Да-а-а-а, дете, на 15-18 е, а ти си дърт.

- Добре де, ... е на 20 и изглежда като тях, а си пада по теб.

- Също и ... прилича на тези, но ти си гледай наборките.

- Правилно, извърни поглед, гледай кецовете си. 

Сега си викам друго:

- Споко, това не са деца, това са Трътковлачки! 

- Нищо ти няма, а и не е нужно да мисли, че някой ще си ляга с това в едно легло и дори ще му стане нещо. - Да, не говоря за грип или премазване. 

Трътковлачките завладяват градове, села, паланки и улиците!

Трътковлачко, трътковлачко,

я кажи ми ти,

как успя да облечеш връз себе,

тези гнусни мазнини?


Да пием за мацките около 170 и пет, дето мога да нося на рамо и пак да бъда поет:)

17 септември 2009

Признаци на остаряването

Според клишетата, горе долу така се случват работите:

- оплешивяваш

- играеш редовно тото

- перкаш скрити погледи на лолитки

- гледаш повече порно, наместо женско теме вместо слабините си

- започваш да гледаш магазинни предавания по телевизията

- телевизионните сапунки започват да ти допадат

- започваш да разказваш често казармени истории

- наблягаш повече на порното

- футбола ти става по-интересен от флиртовете

- и от лолитки не ти става хубаво

- купуваш си хапове за да поддържаш паметта

- футбола става много важен

- висва ти окончателно

Хе, та това е една примерна анти-утопия. При мен по традиция космите на брадата растат от вън на вътре, зъбите с времето стават по здрави и плътни, а косата ми е втора употреба от кварталните подстригвачници. За това без да ме е ударила саксията на Пена от съседния блок или деменцията започнах да се интересувам от футбол. С нетърпение чакам да ми харесат ученичките.


А, да не забравя. Наместо Левски да загубят с нормален резултата като 0:5 от Виляреал, играейки етюди от пиесата 10 посиняли от страх в наказателното си поле, снощи направиха много достоен мач срещу силен отбор. За чудо не се изложиха като в нашето си първенство.

Преди това пък, гледах 10 почервеняли от зор да победят резервите на средняшки английски отбор. Според приказките, а и надеждите на всинца ни трябваше да бият англетата с поне 2:0

Футбола е много готино нещо, ама рока може да е навсякъде с теб. Поне докато имаш батерии.


16 септември 2009

Култура (една червена точка с надпис - 18)


Обикновено тялото иска три неща - да яде, сере и ебе. До някаква си възраст - в следствие на първото расте, но след това предимно сере, а чат-пат и ебе. Третото е нещо много хубаво, но колкото и да е странно писва. Тогава, когато ума е отегчен от него се обръща към културата, халтурата или някаква подходяща дейност. Някои ходят на фитнес, други се захващат с щуротии като наркотици, трети приемат истинска или псевдо религия като - зелен начин на живот. Повечето тъпеят в очакване нещо да се случи. Обикновено нищо не се случва.

Купих си книга. Написана е в стил, който много напомня Буковски, а ако решим да мерим по нашенски аршин на многословен Г. Господинов, демек е модерно написано. Кефя и се, а както обикновено в такива моменти попадам на готини изследвания за какво ли не. Понякога раждам почти мъдри мисли, ама ги забравям, а във вида в който си ги припомням не са много мъдри. 

Ако бях пушач в такъв период щях да пуша много авторитетно и с леко творчески вид. Сигурно щях да си купя каскет и да нося кецове и официални панталони. Върху фланелката щях да слагам вратовръзка. Абе, добре че мразя вратовръзки, каскети, цигари, кецове стил 70-те и да изглеждам много артистично. Не понасям префърцунености, ама обичам да се фръцкам.

Ще си правя фланелка. Преди два месеца помолих приятелка, която е дизайнер да ми направи проект, ама се получи нещо много нехарактерно за мен. Аз съм скучен и фланелката ми ще е скучна. Ей, нещо такова ще е. Тази вечер си го нарисувах, ама ще го мисля още.

Ако някой знае печатница, дето правят добре фланелките да ми каже. Ще получи обичайната ми благодарност и примерно литър тъмно, като му дойде сезона.

11 септември 2009

На мен ми пука, а на теб?

Навярно властниците във всички времена и навред по света обичат да знаят достатъчно, а и мъничко отгоре за своите поданици. Сега министър председател на България е човек, който обича нещата да са под контрол. Убеден съм, че няма да стори нищо за гражданските свободи, а напротив - ще стори всичко необходимо за да затвърди властта на службите над нас. 

За да властваш над роба трябва да имаш оръжие и общество, което да подкрепя твоята власт над него. За да властваш над свободния човек, е необходимо само да знаеш всичко за него, защото няма човек без прегрешения, били те големи или малки.

Виж тези две картички и се замисли. Моля те!

Ако можеш се включи в инициативата "Свобода, а не страх 2009". Ела на 12 септември в градинката м/у Ректората на СУ и Народното събрание. Носи лан кабел, мишка или друг чарк.

За повече информация посети сайта свободата.орг

09 септември 2009

"Широко" усмихнати очи - ^.^

Има неща, които ми правят впечатление, но въпреки това не полагам усилия да вникна в същината им. Макар и рядко, все пак гледам анимация. Във филмите създадени в Азия много често показват очите на героя и в тях се чете, напрежение, радост или тъга. При нас вместо очите се показва лицето в близък план и лъщящите зъбки. Е, ако зъбките ви имат нужда от подреждане или махане на зъбен камък, можете да се задоволите и с поразяваща добродушна гримаса на широко разтегнати устни.

 Вместо мен учени от университета (сигурно единствения в града) в Глазгоу са направили не анкета, ама цяло проучване по въпроса.  От него станало ясно, че хората в югоизточна Азия изразяват емоциите си обикновено чрез областта на очите, докато при нас европеидите участва цялото лице, като най-голямо значение отдаваме на устата.

Интересни са и разликите в емотиконите, които използваме в чат, ел. поща и за да освежим смс-ите си. Докато тук предаваме емоции чрез: :) усмивка, :( тъга, :`-( плач, то в Азия усмивката е ^.^, а плача ;_;.

Любопитно, нали?:)

За изследването споменава на сайта си радио Дойче Веле. 

03 септември 2009

Челен опит

Харесваш ли Кафка? Ако отговора ти е положителен, то според мен ти си мазохист. От друга страна творчеството на Кафка е много полезно, дава чуден пример как нещата не бива да се случват. Погледнато от такъв ъгъл творчеството на Кафка може да бъде сложено наравно с това на Оруел или Вонегът. 

Днес чух репортаж как в Холандия се борят срещу бюрократичните абсурди. Борците са избрали за име на начинанието си - Бригада Кафка. Приятно слушане* и се надявам да намеря съмишленици за борба с малките български абсурдчета. 

Паметник на Кафка в Прага. Източник - Уикипедия.

* Отваря се в настоящия прозорец на браузъра.