26 април 2008

И страстите политически

В част от православния свят страстната седмица е към края си. За българските политици едва сега започва година на предизборни страсти. По комунистически почин обаче е възможно годината очакване да бъде съкратена на половина. Това ми подсказват две събития, чието място не е в новините.

На Велики четвъртък за само 30 минути в столични храм св. София се появи за да озари с присъствието си вярващите - негово мадридско величество. Величествата и политиците умеят да бъдат забелязвани, дори когато се появяват дискретно. Скромният добре възпитан, владеещ няколко европейски езика, достолепен и т.н. политик привлече всеобщото внимание с дискретната си поява до владишки трон и също толкова дискретното си и най-вече тихо оттегляне през галерията.

Навярно щях да забравя 30 минутната поява на величеството, ако на Разпети петък, точно 5 минути преди началото на службата не бях забелязал бързащото към св. Неделя величество. Навярно и там е сияло само 30 минути, защото в София има много храмове.

Малко по късно се почудих дали някой от родните политици е възсиял, дори за малко край отслужващите литургиите си срещу парадния вход на някогашния царски дворец свещеници от също някогашния синод на дядо Пимен?




Тези също са избиратели, нали така?

23 април 2008

Истина ти казвам

Днес ми е едно рок енд рол-но, навярно заради седмиците, в които ми бе джазово или дори блусово.

Специален поздрав за моите приятели любителите на класическото рок звучене:))))

По Великден ще има и джаз за избрани. Пак по онова време ще подновим и пиенето на чай;)

Стари чанти, ама лачени. А гаджетата ... (м-м-м-м)



И този перверзник:)



Великани са:)



Едно време разправяхме така



Това не знам дали е точно рок, но песента е може би най-хубавата от първия вариант на групата.



И сега, слагам късите гащи, грабвам една пръчка и започвам да подскачам из стаята на един крак:)))



Не искам нищо друго освен ...



Другия път още.

Край

22 април 2008

Синята планета

Днес е поредният международен ден на земята. В целия цивилизован свят неправителствени организации ще обясняват що е то "зелен" начин на живот, защо си струва и колко е лесно да живеем така. Не е чак толкова лесна борбата с навиците, но съм убеден, че си струва.

Ето какво правя аз:
  • създавам си навик да отивам в хранителния магазин с празна раница или да нося със себе си здрава найлонова торбичка, която може да се използва многократно;
  • осветлението, което използвам най-често е с енергоспестяваща крушка, а тази сутрин си мислех, че е добра идея да купя още няколко;
  • гася осветлението, което не ползвам;
  • когато времето позволява се придвижвам с велосипед, дори до работа;
  • телевизора който и без това почти никога не гледам, обикновено е изключен, а не в позиция за изчакване;
  • ако не се налага не разпечатвам, а чета от монитора;
  • използвам гърба на листите, които са разпечатани, но вече са ненужни;
  • когато е възможно купувам храни опаковани в хартия или чието съдържание е в стъклена бутилка;
  • готвя на газ;
Какво можеш да направиш ти?
  • ако си собственик на магазин, ресторант или дори квартално капанче постави стойка за велосипеди. Повярвай ми, ние сме платежоспособни;
  • не пали колата за малки разстояния;
  • ако пътуваш с автомобил всеки ден, по един и същи маршрут вземи спътници от твоя квартал. Може да ти платят, а дори да не го сторят ще си сторил добро дело;
  • разкажи за тези идеи на приятелите си;
Живеем твърде много хора, на твърде малка площ. Да си помогнем, за да ни е хубаво.

21 април 2008

И ний вървим, вървим, вървим нататък ...

"Компанията за недвижими имоти ... може да заведе като собственик в ... всеки, който се възползва от уникалната възможност да си купи къща или апартамент там. Да се инвестира в този район в момента е попадение в десетката, понеже цените са все още твърде атрактивни, а регионът е изключително перспективен.

Убедете се в това – бихте могли да станете доволен стопанин на невероятен курортен имот от двор, голяма къща и гледка към ... за сума от ... щатски долара. При това, допълнителните разходи за местните данъци и такси са почти нищожни."

До скоро подобни реклами привличаха чужденци, които се надяваха на лесна печалба или пък желаеха лятна/зимна къща в курорт на много ниска цена. Уви, в повечето случаи тези не богати европейци вместо обещания рай на земята получаваха стени от гипсо картон и чудесна гледка към съседната сграда.

Тази тъжна реалност е позната на мнозина българи. Освен измамите, които строителните предприемачи вършат спрямо доверчивите чужденци, българите познават и измамите, които се извършват и спрямо доверчивите българи. Като резултат българите са все по малко доверчиви. Толкова недоверчиви са, че дори не смеят да пазаруват онлайн.

Знаейки всичко това, се чудя на пионерския ентусиазъм на фирмата, която предлага имоти в Панама и Коста Рика.

20 април 2008

Възвание към широките народностни маси

Умолеват се гражданята и гостите на столицътъ: да ни пикаът по дръвиетътъ, да ни сирът у триволякъ и у храсталакъ по градинките, значи! На нарушительитъ шъ дъ бъдът съставлявани нимедленно най-строги предписания и шъ бъдът глобевани с парични суми:
  • пикане навсекъде - двайсе лева;
  • сране на паважа - читирийсе лева + разходваните пари за отранение на екстримиентитъ;
  • сране в храститъ - пийсе вева + разходваните пари за отранение на екстримиентитъ;
Гражданята и селяндурите са длъжни немедлено щом почувстват възвание от вътре за облекчение да подирят и найдат спициалну усигурените от обштинатъ миста за сране и пикание.


Потпис:
Бат` Бойку ут Банкя
Пичат: /ни съ чите/

Дупълнение: аку сте у нужда и имате мирак за сиртаки позвънети на туз тилифончи. Идну градсу разговор - ку му плащъш?


17 април 2008

Ей, таа мойта баба бре

Я како сите люде си имам таман две баби. Едната се кажува Марика, другата се кажуваше Роза. Роза Господ си га прибра да си га мириса, са остана само Марика. И дедовци си имах двама. Едино се вика Серафим а другио Симо. Симо и он умре, превари баба ми Роза с година и кусур. Лека им пръст, че ги споменавам са, ама за арно е.

Таа сабаен се събудих към 7 саатя, повъртех се малко у кревато па станах. Апнах там да не е без ич, оти са нели са пости, па пущих си музика, земах един душ и се застегах да ода на работа. Арно си вървеха там некакви песнявки, ама по едно време некакви македонски трагнаа. Убаво ми е като слушам македонски песни, се едно с некой градки съм се фанал на по бира и ластици да разтегаме. Така стана, че и Жени се сине тръгна. Тръгна она, аз по нея. Певачката пее, аз по нея гракам. Що гракам? Е па - жени се сине. Да ме бе чула баба ми Роза, да се скине от смех.

Они со дедо ми, кога си одих към то Петрич чат пат ме зафатяха: Айде бе сине, намери си една булка. Сакаме да ти играйме на сватбата. Знайха ората, че сега е друго времето и не щем да се женим докат сме млади, ама разправяше баба ми - ние като се женихме с дедо ти бе едно бедно насекъде. Войната свършила преди 5-6 години, нема работа, майките и татковците ни и они немат с шо да помогнат, ама на - оцелехме, деца отгледахме, внуци видехме. Айде баба и правнуци да види.

Бог да га прости баба ми, убаво думаше. Кой да ти слуша, живеем си все едно сме безсмъртни и като Авраам на стари години ке имаме деца.

Е, нема:)

Айде со здраве. Може и до сватба:)

16 април 2008

Грьонуй

Грьонуй е чудовище. Грьонуй е ужасяващо изключение. Грьонуй е кошмар. Щастието е, че той е литературен кошмар.

Истинският, битиен кошмар е, че си приличаме. Макар да нямам необикновеното му обоняние, нито уродливото му тяло. Без да притежавам дарбата му да оцелява в необикновени, убийствени за човека ситуации, както и неговата човеко ненавистност, а съм подобно нему чудовище.

Ужасен съм. Макар усвоил повърхностно умението да общувам с хората, достигам до съкровените им тайни посредством грубоватата провокация. Толкова съм несръцен в боравенето с нея, а също и толкова ненаситен в експериментите си, че с право нося титлата чудовище подобно на Грьонуй.

Не мога да разбера защо го върша. Трудно ще съумея да съградя стройна система, чрез която да изясня на себе си, а ако е нужно и на света, защо проверявам чувствата на хората към себе си по този варварски начин. Безумна самовлюбеност или псевдо търсещ дух ме тикат към тези нелепи експерименти. Това е тема за самоанализ.

Същественото.

Тъй се случи, че след поредно обсъждане на мита, че човеците бягат, когато към тях се демонстрират чувства, без да има ответни се заех да докажа противното. Уви. Като от същи Грьонуй от мен избяга някой, когото мислех за приятел.

Грьонуй отново победи.

Нелепо е.

14 април 2008

Лакомия пуста

Лакомията е лошо нещо, много лошо нещо. Лакомията има много проявления - от алчност до прекомерно тъпчене с храна. Свят широк - хора всякакви. Кой съм аз, че да ги съдя? Бидейки никой мога само да разказвам, а случката ми напомни за последния работен ден на миналата година.

Колегата е към 170 в сантиметри и поне 120 в килограми. Спокойно може да са и 130, но не това е същественото. Колегата си има хубави качества, но и странни навици; Един от тях е да ни прави компания. Тъй като в обедните часове околните заведения са твърде пълни, обикновено хапваме в специално отделено за целта помещение с табела - офис. Тя ни прави компания там.

Въпросната голяма жена по някакъв начин винаги уцелва момента, когато някой от нас се храни и идва да си налее вода или просто да си побъбри. В това време с рефлекса на гладно куче ни наблюдава как се храним, докато в същото време бъбри жизнерадостно. Ако никой не се сети да я покани, започва да коментира нещо свързано с храната и в крайна сметка винаги се присъединява към трапезата.

Днес обядвах сам. Тъкмо бях събрал нещата си в плик когато тя влезе. Разговора започна с думите:

- Ти май се нахрани?
- Да - отвърнах аз отпивайки от айрана си и очаквах следващия и ход.

По лицето и се изписа страхотно разочарование, но явно не загуби присъствие на духа и рече:

- Ама ти всичко ли си изял - и без да чака отговора ми бръкна в плика с храната и добави: - А, имаш още.

Бе ми много любопитно, но не отвърнах нищо членоразделно, а се задоволих с: м-хъм - след което отново зареях поглед през прозореца. Репликата обаче последва веднага:

- Може ли да си хапна една филия?

Искрено се развеселих и и позволих, но зачаках за да видя колко все пак може да изяде, той като знам способността и да омете половината от наличното на масата.

Наистина изяде една филия със салата или лютеница, а маже би и с двете. Стори го за удивително кратко време - около минута, след което избоботи:

- Ти ме спаси от гладна смърт - и излезе.

Спасителят и допи напитката си, опакова останалата храна и се отправи към работното си място с чувство, че е извършил още едно добро дело.

За добро храносмилане слагам снимка на античната стриптизьорка Венера. Някои и казват готиното Венче.


Хубави почивни дни

Почивните дни бяха съдържателни и наситени със събития. В събота се събрахме с баща ми и братята за да си спомним дружно за баба ми, която умря от третия рак преди три години. Както подобава събитието донесе повече радост и усмивки, отколкото тъга. Тези работи ги умееше баба ми и приживе. Любопитното бе, че и двамата малки безбожници влязоха в църква. Единия дори остана с мен до края на вечернята, която бе в странно ранен час и ние бяхме единствената публика:)

Тъй се случи, че в неделя не успях да стана за службата и се отдадох на пране и чистене. Следобеда бе за разходка с колело. Дълга разходка, в която покарах малко и с темпото, което ми допада на мен. Все пак се съобразявах де, надявам се скоро да влезе във форма.

Много късно вечерта измих буквално пода на кухнята, защото една тръба от пералнята изпуснала водица. Събрах поне 20 литра. След туй обаче излязох на балкона за да подишам нощен въздух. Гледката и уханието на дрехи изсъхнали на слънце е разкошно. Зарежда ме и до сега.

Не разбирам как в една друга част на Европа и Америка им е хрумнало да сушат дрехите си в сушилни ...

И сега упражнението - хващаш фланелката, допираш я до носа си и вдишваш дълбоко. Вдиш:)

И започнах да правя повече "клипове" на песни. Ще ми се да пускам любима песен след пост. Тази е разкошна.

11 април 2008

Тъжно

Онези с които си добър и честен, мислят добротата ти за глупост и наивност. Опитват да ти се качат на главата.

Защо ли им е? Не ми и хрумва.

Със сигурност работят срещу собствените си интереси, защото: "Отношенията с Везните са мечта за използвачите и гадните копелета . Е, някои самозабравили се такива биват наказани от Везните по такъв фин и доизкосурен в детайли начин , че им иде да си изядат после топките от яд , но според мен най голямата им загуба е загубата на отношенията с прекрасния , добър човек от зодия Везни".

Cure for Pain

10 април 2008

Добър ден свят

Днес гледах света през слънчеви очила въртейки бавно педали по софийските улици към работа. Хубавото е, че днес сторих таз годишното сефте. Редно е да поздравя света за хубавия ден с Байсикъл рейсинг, но съм на друга вълна:)

09 април 2008

Разкази в картинки 2

Здрасти, измина почти година от времето, когато написах първия разказ в картинки. Между двата няма нищо общо освен заглавието. Във времето когато всички говорят за политика ще ти разкажа нещо друго.

Настани се удобно. Не, нямам предвид стола ти, а София. Столицата е град, в който можеш да намериш своя пристан. Понякога на неочаквани места.


Ню Йорк е градът, който не спи. София е град, който отскоро се събужда и зае място на световната музикална сцена. Уви не като износител на собствената си култура, а предимно като консуматор на чуждата. Този процес обаче едва ли ще е твърде дълготраен, предвид темповете на културно натрупване - 15 см на месец.

Тук качествената улична култура е все още в света на идеите, а проявленията са от света накича.

До измъкването им от калта ще продължава натрупването на културен материал.

Процесът ще продължи до пълния и окончателен триумф на масовата култура и кич. Може и да греша.

Не всичко в София, България е кич и масова култура тип поп-фолк. Това е Мария Бояджиева, певица на група Самейра. Явно симпатичните младежи са решили да възродят проекта си, а той си струва. За концерта им от 08.04.08 г. ще пиша скоро.


За сега ви препоръчвам да следите изявите на младите музиканти, защото са нещо, което наистина си струва.

Макар Мария да подражава на Гуен Стефани тя има способността да омагьосва публиката, който мога да сравня единствено с този на Насо Русков.

Поне няма да съм неоригинален

Тъй рече "Добрият" Уил Хънтинг на дупето плагият, а случката се разиграва в бар обичан от студентите в Харвард. Това е на филм. Реалностите са подобни.

Докато бях студент съм прекарал хиляди часове в библиотеките. Навярно часовете, в които обсъждахме с колеги каламбура от чужди идеи, в който плувахме са още повече. Помня не една дълга нощ, в която тихата музика от касетофона помагаше да излея на листите пречупените през моя ум чужди мисли и така да сътворя поредната семестриална работа.

Веднъж излъгах, предадох доклад за творчеството на двама души, чиито идеи не можех да различа. Преписвах от дебелите книги. Логично - хванаха ме.

Вече не правя така. От години пиша най-скучните пожелания за празниците. В преводите на чуждоезични статии винаги съм вплитал своя интерпретация. Писал съм профилирани статии предназначени за начинаещите в някаква област, от които наградата е писмо с благодарност за ясното обяснение по темата. Съчинил съм и разказал стотици приказки. Имам дори няколко бездарни стиха.

Не мога да разбира людете, които опитват да предадат своите мисли и емоции с чужди думи. И това го прави венецът на творението. Същото за което Горки твърди, че звучи гордо.

В поредният век на драскачи самозванци съм горд собственик на посредствени, но пък свои мисли.

08 април 2008

Сексът в световната култура

Покрай някаква повърхностна публикация посветена на видовете секс се сетих, че в края на 90-те години сред любопитните студенти бе особено популярна книгата на Збигнев Лев-Старович - Сексът в световната култура.

Тази книжка имаше особен статут в библиотеката ми. Наричах я проститутка. Още през първата година я прочетоха повечето ми познати, а покрай тях и приятелите на моите познати, така че определението си е точно.

Сега си мисля, че мнозина от съвременниците ми знаят някоя и друга техника, но не знаят нищо за света и предците.

Смешковци.

07 април 2008

`айде на подписките!

Чувствам се, сякаш съм отново на 14 години. Причината не е във внезапно полуделите ми хормони, а в това, което виждам: възродената всенародна или, нека за конкретната ситуация си измисля своя думичка - всенетна енергия.

- Има ли енергия?

През първите години на тъй наречения „Преход“ всеки гражданин редовно бе подканян да подкрепи с подписа си протест или възвание. Подкрепяха ги. Хората подкрепяха знайни и незнайни инициативи, изразявайки по този начин своята гражданска воля.

Митингите бяха ежедневие. След това обедняхме, озверяхме и се вкопчихме в оцеляването. Щом осигурихме насъщния, се захванахме отново с опити да подредим обществената къщичка.

- Бесни сме и още как!

Безброй възмутени от нещо граждани се стремят да увеличат подкрепата за каузата си и да запалят пламъка на недоволството у колкото се може повече сърца. Конкуренцията е жестока. Наред с множеството инициативи комитети и неправителствени организации за вниманието, одобрението и, разбира се, трите имена, ЕГН и електронна поща на „драгия потребител“ се борят и безброй петиции.

Проблеми у нас колкото щеш. Отвращение от капсулираната политическа класа - също. Макар да не стига за цветна (примерно оранжева) революция, воля за натиск над управляващите има достатъчно. Остава още един въпрос. Това ли е то - гражданското общество?

- Кой` не се подписва е тъмно зелен*!

Приликата със „зората на демокрацията“ и първичните послания й не е случайна. Тогава хората бяха готови да дадат подкрепата си за почти всичко, което не е комунистическо и носи промяна – дано да е за добро.

Сега не е по-различно – всичко, което е против омразната власт и нейните машинации, е добре дошло.

Нещата обаче не се получиха. Защо ли?

Просто е – енергията беше завладяла българското общество и тогава и сега, но в днешния й вид – в Интернет пространството, тя трудно може да бъде заподозряна във връзки с дълго бленуваното гражданско общество. За разлика от стихийната подкрепа, която се наблюдава сега, гражданската позиция, според мен, изисква познаване на проблема, за чието решаване се борим. Разбираемо е, че не всеки може да схване множеството детайли, но е добре поне да е запознат с тезата, която защитава, както и с тази, която й противостои. Без аргументи и факти имаме обикновено празнословие.

Поводът да напиша всичко това е поредният призив, получен по Интернет пейджърите - този път: "В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания".

* Не като политика, а като в един стар политически виц:

За да се преборят със сегрегацията в едно общество решили всички граждани да бъдат боядисани в зелено. Речено - сторено.

Един хубав ден извън града по редовна линя пътувал автобус. Не щеш ли, докато изкачвал хълм, се повредил. Шофьорът се обърнал към пътниците с думите:

- Повреда. Тъмнозелените да слязат да бутат.

п.п. Подкрепил съм не само с подписа си множеството опити да бъдат спрени незаконните строежи в планините и по българското черноморие.

05 април 2008

Еко Капитал-истите

В последния брой на в. Капитал има статия със заглавие "Еко религиозните". В нея с подчертано ироничен тон се разказва някакви еко смешници. На драгия читател се обяснява, че повечето от увлеклите се по тази мода са нещо като хипари. Тези люде обикновено носят дрехи от дрип шопове и покрай духовните си увлечения хрупат треволяк вместо расло на кокал.

Следва още добродушен смях и закачки с еко активистите, дето задължително имат и блог в който да си драскат.

Нищо чудно няма в появата на тази статия. Тя е едно дружеско потупване по рамото и усмихнато намигване към бизнеса в стил Бай Ганьо. Икономедия усърдно се грижи и вълка да е сит и агнето да е цяло. Толкова добре се справя с това начинание, че в един и същи брой в. Дневник публикува статия за незаконното строителство по черноморието и реклама за безумен и също толкова незаконен комплекс отново там. Разбира се за пригледност всяка от тях е подкрепена със снимки.

Хем тъй


Хем инак



Капиталистическа им работа. Преди години пишеха статии срещу Гергов, докато във вестника им не лъсна хубаво рекламно каре на Пиеро. Сега са за всички.

Дори курвите са по придирчиви. Тъй ми се чини.

04 април 2008

Ха сега деца кажете, вий от де ще се проврете?

Скоро в общината бе представен проект на архитектурно бюро, което предлагаше да бъдат изградени множество градски магистрали. Целта е резонна - град удобен за придвижване и бизнес. Запитан за коментар зам. кмета по транспорта каза: "трябва да решим дали ще правим град за колите или град за хората".

Аз искам град за хората с множество велоалеи и велопаркинги, множесво пешеходни зони и разбира се огромни паркинги за автомобилите, където хората да оставят колите си и да се придвижват с колело и градски транспорт.

Това са мечти. Сега реалностите са град за никого, в който за жалост властват хулиганите и безпардонните участници в движението.

Неразумно, незаконно и нечестно е да паркираш автомобила си така, че да оставиш за пешеходците ходещи по тротоара по малко от метър.

Разбира се пешеходците стига да не са с детска или инвалидна количка ще минат някак си, но това не значи, че е удобно.

Ако пък бързат просто излизат на улицата, за да се разминат. Честно ли е това г-да шофьори?


Забравих. Вие сте над закона носейки се в своите климатизирани летящи килимчета, които разбира се може да паркирате, където ви е угодно, дори да затворите улица.


Не е честно.

Мисли

Разни мисли се събрали
тук да правят семинар,
Плюскане им се дощяло
на аванта - то се знай.

Пък авантата се плаща
пак се знае де - от мен.
Домакинче им се падам
туй хазяин се зове.

Най-ербап от всички де е
ме запита от упор
- що така се случи драги
че се счупи точно днес?

Отговор не заслужава
пък и нямам аз - уви.
Имам само констатация
тъпа дума е, нали?

Не е лесна тази работа

Насред поста се замислих за причината, поради която се конфронтирам с околните. Е, разбрах какво се случва. Пост е вече почти месец, а поста не обхваща само храните.

Не им е лесно на монасите.

Още малко де. Дано до тогава не си разваля отношенията с всички.

03 април 2008

Нека работят здраво маймуните

Преди малко с Дима проведохме кратък и състоятелен разговор.

- Не ми се работи.
- Това е нормално, ти виждал ли си животно да работи?
- Ха, ха не-е-е - отвърнах бодро аз и се успокоих, понеже съм в естественото за всички същества с изключение на човека.

Не влязохме в разговор по същество. Навярно за това съм развеселен и дишам спокойно знаейки, че съм в естественото състояние на човека - не ми се работи.

Инак в Библията пише друго за това, как трябва да си вадим хляба. Там пише и много други важни неща, но той като съм в естественото състояние на животните полагам усилия да ми харесва. О свещена простота!

В тази извънредна почивка преглеждам снимките от последните дни. От тях се вижда, че не само аз съм в естествено състояние. То пък е често срещано в страната и държи особено здраво службите отговарящи за колективното благо.

Не се плаши, тази година не се очакват наводнения.


Трошките по тротоарите, подобно на предизборните плакати са част от естествената градска украса, подобно на целогодишно красящата града коледна.


Тъй си и битуваме - между рекламните атаки и сметта от ежедневието.


Някоя поетична душа навярно би рекла: чудото живот е като кораб, порещ вълните на житейското море. Стига да не е временно изведена на сух док.


... не се става лесно човек, ако си роден за влечуго.

02 април 2008

Спомени от касетите

Моето поколение отрасна с касетите. Едните бяха малки и се побираха в джоба. С пет - шест сборни се получаваше чуден купон. След като пораснахме открихме гигабайтите с компресирана музика и се влюбихме в новите технологии.

Благодарение на тези нови технологии сега слушам радио с предпочитаната музика на Smurfieta.

Слънчево ми е, макар че на вън ръми.

Не ми пука, че в къщи няма нет заради калпав интернет доставчик, когото впрочем ще сменя.

Слънчево ми е и заради този смешен клип от времето, когато правехме компилации от видео клипове, които записвахме от телевизията:)




Може би има нещо общо с това, че скоро ядох, а може би защото слушам музиката от която се вкарвахме в джаза така:)))

Слънчево ми е и искам в джаза.