Горките корейци от севера

Жалка история ... хората умират от глад в домовете си или в трудови лагери, обикновения човек дори в градовете няма електричество, треньора на футболния им отбор и част от футболистите, които загубиха мачове на Световното по футбол през 2010 година ги екзекутираха, в страната е лукс да имаш хладилник, но си го държиш за показ, защото нямаш ток ... та тази страна ще извърши тест на ракета. С нея ще плаши съседите, за да ги изнуди да дадат храна на умиращите от глад хора.

"Петминутка на омразата", хем по Оруел, хем познато от миналото ни

Извратена логика, присъща на комунистите. И у нас преди 23 години, когато на власт бяха комунистите ти трябваше разрешение да пътуваш извън града, в който живееш (ако си в граничен район), разрешение да си смениш работата, разрешение да се ожениш, разрешение да следваш в университет. За това пък кренвиршите според вицовете се правеха от лай*а и тоалетна хартия, появата на банани и портокали бе само около новогодишните празници, имаше показни магазини, в които имаше всичко, но от които не можеше да пазаруваме, имаше "Кореком", от който можеше, но пък нямаше с какво. За автомобил се чакаше по 20 години, повече от колкото за жилище, всичко се купуваше с връзки, даже ластика за кърпене на гащи, защото и гащи нямаше редовно в магазините. Такъв бе комунистическия "рай" тук.

За жалост, подозирам че горките корейци от севера живеят по-зле и от злочестите българи по време на комунистическата диктатура. Горките хорица, горките ... дано някой освободи и тях от тази човеконенавистна, червена тирания.

Добави в Svejo

В памет на госпожа Тачър

Госпожа Маргарет Тачър

Завиждам на англичаните и германците. Не за държавите, а за държавността. Не за социалните им системи, а за системата по която функционират държавите им. Не просто за политиката, а за политиците които я провеждат.

Особено им завиждам за някои политически фигури, на които съм съвременник, но-най много за госпожа Тачър и госпожа Меркел. 

Днес по волята божия госпожа Тачър приключи земния си път. Тя ще остане в историята като един от най-дейните противници на човеконенавистния комунизъм, който ни задушава и до ден днешен. Бог да се смили над душата и. В моята памет ще остане с някои прекрасни мисли за живота и за другите неща.

"Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!"

"Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата."

"Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си."

"Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него."

"Може да се наложи да водиш битката повече от веднъж, за да победиш."

Добави в Svejo

Футболни страсти

След двата мача, в които Литекс ни (Левски София) надигра, с чиста съвест си признавам - щеше ми се да продължи по-добрия отбор. Това, което стана в първи мач си бе срамотия. За това и се зарадвах на думите на Батков, че ако не спечелим титлата ще се премине към обиграване на нов отбор, който да е съставен предимно от юноши, какъвто е (много правилният и успешен) подхода в Литекс.

Желая им успех в първенството, а на нашите бездушници - довиждане, когато му дойде времето (лятото).

Добави в Svejo

Отворено писмо до българската редакция на Дойче веле

Госпожи и господа, 

в поредната си статия, в която громите нравите на балканите и в родината ми (ни), всъщност за пореден път ме (ни) обиждате.

Чрез простовато описание на иначе сложните и шарени отношения на различни части от обществото към педерастията и лесбийството, което описвате чрез лошото отношение към организацията ЛГБТ, вие правите лоша услуга на всички. Обиждате и читателите (сънародниците си) и съседите (на страната ни) и в крайна сметка и себе си, чрез това простичко черно-бяло обяснение.

Хомосексуалните (педерасти е термина на български) и лесбийките не са една монолитна общност, а отношението към тях не е еднозначно с отношението към ЛГБТ. Всеки, който има реални контакти с живите хора, каквито са педерастите, бисексуалните мъже и жени, а и с лесбийките е наясно.

Тези хора са познати, колеги, партньори в бизнеса, понякога и приятели и това е въпреки одобрението или липсата на такова към тяхната сексуална ориентация. В простичките коментари, поднесени като анализи от редакцията няма място за това. Много по-лесно е от една страна да са представените като жертви хомосексуални, а от друга лошите хора, на които се лепва и крайно неуместния термин хомофоби. Бързо и лесно за четене и възприемане, докато пиеш един чай или кафе, преди да се върнеш към работата си. Похвално, ако си в някоя жълта медия.

А термина, термина е изключително обиден от една страна, както и скандално неточен. Да обвиниш в наличие на фобия, което е болест, при това цяло(то) общество е смело и безразсъдно.  Да обвиниш обществото, че е човеконенавистно, чрез използването на думата човек (homo - човек на латински език) и обединяването с фобия - това е чудовищна подмяна на фактите, не по-малка от лъжите на социализма и национал-социализма, за онези отвъд границите (им).

Знам, че няма да се трогнете от моето писмо и ще го подминете с лека ръка, защото следвате редакционна политика. Но моля ви госпожи и господа, помислете дали не сте в това си действие същите пионки, каквито са наетите като журналисти в медийната империя на Д. Пеевски / Кръстева / Ц. Василев, които громите в своите материали.

Вие сте мощна медия, аз съм обикновен човек. Не сме равнопоставени, но гражданското общество е борба на хора като Давид с мастодонти като Голиат, когато това се налага.

Добави в Svejo