31 юли 2008

29 юли 2008

Католишки щуротии

Нема, нема па се счепкаме с някой за източно и западно християнство. Други са им културните традиции в западната Европа, друг е народа там и с други - различни от нашите номера и щуротии се изявява.

След няма хиляда години подир уж формалното разделение от 1054 година католиците стигат до своеобразен връх на глупостта. Този връх е известен като решения от Първи ватикански събор. Осъзнали глупостта си обаче, след почти сто години завъртат кормилото на 180 градуса и с решенията на Втори ватикански събор тръгват в съвсем друга посока.

Алчността на клира им роди реформацията. Тщеславието на папите - догматите за непогрешимостта им. Изпуснатия от бутилката дух на Втори ватикански събор роди свещеници лекари и адвокати, които са полезни на общността, но са все по малко духовници. Същия този дух роди и надуваеми църкви на плажа. Срамота!

След Втори ватикански събор Католическата църква върви от лошо към по лошо, а след туй към пълни свинщини.

Време им е официално да се откажат от филиоквето, да отменят задължителността на целибата и да продължат курса към сближаване с православието, вместо да търсят авангардни начини за привличане на "вярващи" чрез шоу програми. Вече приличат на най-шантавите протестанти!

16 юли 2008

Суинг утрин

Когато денят започва подобаващо - слънце в очите към 6 сутринта, класически джаз докато размазвам маслото върху филийките, то това е просто приятно начало на деня. Желанието да бъде завършен със същото радио в подобаваща компания е едно удачно пожелание, за което ви благодаря.

Ако съм спечелил благоволението ви моля да ми пожелаете отпуск за утре, за да ида в Смолян на тамошния джаз фест:)

12 юли 2008

Бирено време:)

Хе, странно племе сме това хората. Един телефонен разговор, привет в кюто или нещо подобно и откриваме колко много бира има в хладилника.

След много бира не се шофира, но пък шибания вкус, който не може да бъде махнат от никой шоколад отива да пасе прасета край реката:)

Dario G - Sunchyme



Или 100% Млекце и си на 100%



И последно, щото съм готин

Следобедно с лимонен привкус

След недостатъчно сън тази сутрин се събудих рано, като за почивен ден. Не ми се ходеше никъде и се придържах към плана - четох си под слънчевите лъчи на балкона. С удоволствие отбелязах, че следите от банските с които се сдобих на морето вече почти не се забелязват, а това вече ме радва.

Това което не ме радва е, че всъщност факта не е от значение, тъй като само аз гледам тялото си от две седмици. Онова което ме озадачава е, че нямам желание никоя да го вижда, а това не ми се бе случвало от доста време.

Странно ми е и заради туй погледнах писанията на щураците астролози. Това което ме учуди е съвпадението между душевната ми нагласа и техните писания. Според техните прогнози дори да не бяхме прекъсвали отношенията пак съм щял да изпадна в такова състояние и да прекъсна или подтикна към прекъсване връзка. То си е нормално де. Щом аз не мога да се трая, човек който не ме обича и не държи силно на мен трудно би ме изтраял. Като погледна назад от 5 години не съм бил с такъв човек.

След като ми се приспа легнах и спах 2-3 часа. Събудих се с желанието да се не бях събуждал. Няма шоколад и храна дето да махне този вкус от устата. Няма нещо което да разкара този вкус от главата ми.

Опасявам се, че ако изляза на разходка настроението ми ще ме прати под нечии колела. Та ще си стоя тук.

11 юли 2008

За оргазмите и плодовете човешки

Обикновено вицовете са заобиколен начин да осмеем някои от недъзите на обществото. Същата функция имат карикатурите и сатирата. Вицовете обаче, са най близо до масите, а и се отличават с особена прямота и правдивост.

Разговарял съм с много жени за бременността, бащинството и майчинството през техните очи. Почти всички разказват интересни истории, а аз обичам историите. В разговорите съм питал и следното - усетила ли си момента на зачатието? Питал съм, защото някои похотливи жени твърдят, че със сигурност знаят кой е бащата на детето или децата им, а други твърдят, че при повече от един партньор не биха могли да знаят кой от тях е бащата.

Не знам какво казват на мъжете си. Любопитно е дали някога и някъде е проведен подобен на долния диалог.

Разведен мъж дава на 18 годишната си дъщеря последния чек за издръжка.
- Занеси го на майка си и ела ми кажи как и се е изменила физиономията, като и кажеш, че този чек е последния.
На другия ден.
- Мама иска да и разкажа как ти се е изменила физиономията, като ти предам, че не съм твое дете.

Странно нещо е познанието. Това за което иде реч сега ми прилича на оргазмите - едни ги имат по много и разтърсващи, други редки и семпли, трети не знаят за тях освен теоретично.

10 юли 2008

Дарвин и неговите щуротии, мой прочит

Преди няколко дни гледах общо взето слабо филмче, в което се разказваше за живота в някакво си даскало. Даскалите бяха два лагера. Авторите на филма бяха за добрите рационалисти и срещу лошите креационисти. Разбира се победиха рационалистите, а креационистите бяха прогонени и доброто възтържествува. Докато зяпахме апатично филмчето попитах гаджето дали знае какви са хората наричани креационисти? Предвид че е от безбожно семейство, а също и без някакъв значим интерес към философия, история и подобни неща бе ясно - не знаеше. Въпреки, че не и пукаше особено разясних накракто за какво аджеба иде реч във филмчето.

Днес пък под мой пост за феминизма, тръгна приказка за произхода на човека. Стана ми смешно, тъй като за мен дарвинизма е доста посредствена приказка и предложих свой прочит.

Преди много години в световния океан няколко милиона молекули решили да се съберат да си бъбрят. Така се появило първото едноклетъчно. След време и други молекули ги последвали и двете едноклетъчни се харесали и се събрали да живеят заедно. Примера им бил последван от други социално устроени молекули и океана се напълнил с едноклетъчни и двуклетъчни.

Социално устроените (по примера на молекулите) едноклетъчни и двуклетъчни продължили де се събират и докато се появили мно-о-о-ого сложни социални групи - многоклетъчни.

След няколко милиона години на социализация между едноклетъчни се появили супер сложни многоклетъчни при които всеки сбор от клетки си има отделна роля и съществото се нарича от нас организъм.

...

Минали години. Периодично някой организъм недоволствал от външния си вид и започвал процес на еволюция. Например група динозаври недоволни от социалното си положение обявили гладна смърт, но по предприемчивите избрали минималистично битие. Покрили се с пера и започнали да си хвърчат. Други същества, но от морето излезли на сушата, започнали да дишат с бели дробове, щото хрилете не били вече модерни. Подир туй нарушили традицията на устройство на сърцето и станали топлокръвни. Същите в изблик на революционен плам започнали да раждат живи същества, вместо както повелявала традицията да ги снасят в яйца.

От питомниците на революционерите се появили маймуни. Завладели джунглите на планетата, но не се спирали. Скоро някои от тях решили, че без козина една модерна маймуна изглежда по-секси, а да скучаеш в горите е тъпо. Започнали да бачкат здраво и да стават все по-малко космати. Някои започнали да се грижат за ноктите си, а други за формата и цвета на косата. Обединявали се в големи групи и поизбили големите животни.

След последния ледников период започнали да се размножават неконтролируемо (ако не броим някоя и друга болест) и скоро планетата им отеснява. За да се справят с новия проблем започнали да се избиват по между си. Специални единици сред тях прозрели, че войната е кофти начин да контролират себеподобните си и измислили опиума. След като той не подействал измислили религията.

За нея един космат и брадат безделник твърди, че е опиум за народите. Знаем, че е любил и опиума и високо градусовите питиета, та нищо чудно да е пожелавал същото опиянение и на другети люде, дето си нямат богат меценат.

Може би е любил и буржоазната теория на Дарвин, според която е произлязъл от маймуните. Защо пък не? Нали си е бил косматичък ...

08 юли 2008

Глупост по кошлуковски

Преди около час се разхождах и слушах радио. Попаднах на края на изказване на интервю с нововремеца Е.Кошлуков. Господинът бе искрено възмутен от поведението на военните, които държаха близо до София относително внушителен арсенал, макар и от бракувани боеприпаси.

Любопитното в самото изказване бе страха на г-н Кошлуков от 20-те тона така и не избухнал тротил. Той възмутено даде пример с атомната бомба пусната над Хирошима, която имала 16 тона тротилов еквивалент.

Всъщност изказването му е почти вярно. Почти, защото бомбата наречена "Малчугана" е била с приблизителна мощност от 13-16 килотона тротилов еквивалент. Както знаем от училище кило (байт, бит, тон) е означение за хиляди.

Хубаво е да се мисли преди да се говори, а не като господин Кошлуков да се плашат хората, че ако гръмнат 20 тона тротил "ще отнесе София и всичко до Ихтиман".

07 юли 2008

Безвкусен феминизъм

Макар и малко разпилян в делата си, подобно на повечето човеци обичам да поставям етикети на нещата. Навярно човеците го правим, а да се ориентираме по лесно в света около нас. Както повечето неща, така и вицовете си имат етикетчета: разтърсващи, смешни, постни, тъпизми и безвкусни.

Докато тъпизмите са най-много, а най-дразнещи - безвкусните има място и за още едно най, най бездарно-плагиатски. Това са вицове, създадени да задоволят потребностите от смях и помпане на егото у болни феминистки.

Като споменах болен феминизъм се замислих за историята и множеството разклонения на това явление - феминизма. Според мен както и друго отроче на 19 век - анархизма, феминизма е осъден на забвение, но драпа със зъби и нокти да не изпадне от каруцата на историята.

И тъй, в днешния за добро или зло силно повлиян от друго, но по-древно чудо - хуманизма - феминистките или отпадат от движението или стават още по-радикални. Крайните антисоциални възгледи у когото и да било водят естествено до социопатия, феминистките не са изключение. Тя (социопатията) пък от своя страна прави човека още по-радикален и така стигаме до примера със социално изолирала се феминиска, която злобее срещу всичко мъжко и всички мъже*.


Това пък от своя страна води до контра реакции.


Мисълта ми бе, че само чудо като това на горната картинка може да роди такава комбинацията от сексизъм и безбожие с липсващ и намек за чувство за хумор:

- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случая ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна...казвам ти го като жена на жена...

Тъп, по-тъп, най-тъп, войнстващ безбожник, борец-бияч, лумпен футболен фен, неграмотен селяндур, неграмотен циганин, войнстваща феминистка, войнстваща феминистка опитваща се да показва нещо като чувство за хумор ...

* Имам теорийка, че тъй като жената е устроена да поема у себе си точно определено по форма нещо, след като не го поема системно и в дълъг период от време, тя неизменно се настройва и срещу самото поемане, което както и да се погледне е противоестествен процес.

Цяло чудо е, че след известно време се задейства и компенсаторен механизъм и част от феминистките се опитват да поемат ролята на отричаното като враг същество. Туй е сред чудесата на феминима, което като много необясними феномени се назовава просто - феминизъм.

02 юли 2008

Е, не воюваме

Взривовете били от военно поделение край Чепинци в което са се обезвреждали боеприпаси.

Вече няма да се обезвреждат, тъй като всичко ще си гръмне само. Военните и сега не знаят много, а боеприпаси има много и различни. Във всички армии има химическо оръжие, а генералите които говорят по радиото не знаят дали в тази база е имало такова.

Сега се чудя дали да ида на работа или да стоя тук, като си изолирам прозорците.

Във война ли сме?

Тази сутрин около 6,25 часа започнаха серия взривове над София. Всичко започна с три силни, които по късно бяха последвани от още няколко. Слабите като боботене продължават дори сега (6.50 часа).

Това което чух ми прилича на взривове от самолети преминаващи звуковата бариера, заради въздушната вълна която видях, че предизвика втория.

На изток се издига огромен стълб от прах.



Телефоните за спешни случаи 112, 150, 160, 166 са блокирани.

Две - три минути след първите взривове започнаха да се чуват сирени на автомобили със специален режим. Те се чуват периодично и сега!

По националното радио не казват нищо.

Ако взривовете са от завода в Кремиковци и не са от въздушна атака то значи там се случва нещо ужасно!

Бог да пази хората които са там и всички ни ако взривовете са били от въздушна атака!

01 юли 2008

Случка с Мобифон*

Вървя си аз по улицата и а - готин задник. Зазяпах си се аз, както си и подобава и тръгнах след него. Спря се той и що да видя? Задника бил щерка ти, бе! За това и дойдох при теб - сетих се че ми дължиш пари.**

Та значи чета си аз новини за Беласица и виждам снимка на Коце Маце. Па се сетих, че преди години официална любовница му бе Вики. С тази Вики, малката щерка на Владо Камилата бяхме съученици в основното училище. После и в гимназията. В гимназията Владо ми преподаваше география и бе най-пекания даскал. Бивш дисководещ и по онова време - настоящ плейбой. Щерка му не бе от друго тесто и за това ми е думата.

Нейде в гимназиално време тя се сдоби с големи цици, които в комплект с милата и муцунка действаха като магнит на мъжовете в града. Така действаха и на повечето от момчетиите. За мен притегателната им сила бе добре балансирана от размерите на гъза и. За останалите явно - цъ.

Изтърколи се гимназиалното ми време, а след това взех да ходя все по рядко на юг. Отначало чувах по някоя история с нея, защото тя си бе нещо като градска знаменитост. После обаче историите спряха и я забравих таз китна мома. Щеше да си стои в забвение, но веднъж случайно гледайки телевизьора съзрях светлия и лик. Изненадах се, че Викито се снимала наред с Баба Лили за първия брой на българския Плейбой.

Чудех се и маех тогава - що за чудновата хрумка е да сложиш не едно а две кофти неща в едно списание?! Хем баба, хем дибелу Вики. Тогаз разсейвах гаджето със случки с Вики, сега и вас, щото виждам имате време.

Та нейде в най-мутренските години на милата ни родина, седяла самичка таз китна мома, и то в най-мутренското заведение на градчето. В онези най-мутренски години гъзарите имаха пейджъри, а големите гъзари Мобифон. По онова време тя го играеше от големите гъзари.

Седяла си нашата скръстила крак връз крак и явно скучаела. За да разнообрази решила както подобава на кукла за украса да побъбри с някого. Взела тя Мобифона и набрала номер. Подир туй забъбрила сладко-сладко с човека от другата страна на линията. Разбира се шумно, та да я чуят всички, как кокетно и най-вече дълго говори тя без да се кахъри за минутките.

Навеки ще си остане загадка за нас, поради какво чудо точно в разгара на сладкия и разговор пустия му Мобифон звъннал?

Пу да му се не види, а също и да му се не знае!

---
* Едно време тъй им казваха на телефоните. После минаха на друга честота и стандарт, станаха по-малки и започнаха да им думат "Джиесем".

** Нямах подходяща случка или цитат за начало и си съчиних нещо:)