25 ноември 2013

Плашат ли ни и кой губи от това?

От няколко седмици столицата ни е пълна с униформена полиция. Поне това се набива на очи. Иначе в града и преди си имаше достатъчно униформена и цивилна полиция, но не бе струпана в центъра, за да се набива на очи, крачейки в разгънати вериги по площади и улици.
Не преувеличавам, наистина днес гледах група от десетина униформени как се разхождат във верига през 20-30 сантиметра около джамията на бул. "Мария Луиза". До джамията са паркирани и две камиончета с надпис "Жандармерия". Преди дни гледах същите неща в един парк, а и по тротоара на централен булевард.

Малки групи от до десет униформени има по всяка що годе главна улица или булевард в центъра на града. Те или си бъбрят в някой ъгъл на завет или ходят напред-назад, наглед не особено координирано и ми приличат на стражниците на Тери Пратчет, който така описва патрулирането.

Не сме наивни

Полицай регулира улица, по време на ремонт
Толкова много униформени полицаи по улиците нямат за цел да внушават чувство за сигурност, освен на несигурни във властта си политици. Престъпниците не се плашат от униформена полиция, а и не безчинстват по централните булеварди на столицата.

Всичките тези проветрявани на ноемврийския вятър униформи имат за цел да изплашат хората.

Не съм виждал толкова много униформени хора по улиците на София от времето на така наречения възродителен процес. Тогава униформите бяха военни, а шапките червени барети. Младите мъже в тях се разхождаха, къде да плашат, къде да внушават колко е силна властта на онези горе.

На власт сега са наследниците на онези горе, които сменяха имената на турци и помаци, а на всички нас скърцаха със зъби.

Не, не преувеличавам, тогава до училището ми със седмици имаше паркиран БТР, а в родния ми град турци няма, помаци също.

... дето гарга не каца

Някога, един гений на китайския народ решил, че птиците изяждат реколтата, за това са гладни селяните. Значи дай да убием птиците и всичко ще е наред, нали?

И така, по време на "културната революция" в Китай извадили селяните по полето за да вдигат шум и плашат птиците. Летели птиците, летели пък умирали от изтощение. След това и селяните понамалели от глад, защото гризачите и насекомите се размножили, а това потомство трябва да яде, а като няма естествени врагове - стой та гледай.

Българската следа

Светлия китайски ум последвали партийците във Враца. Местен вестник се изказал ласкаво за инициативата - Във Враца гарга не каца.

И врачани едва не умрели от глад, но още умират от срам заради инициативата.

Да летим ли ни канят?

Многото униформена полиция в града, която е мобилизирана от половината страна (както се разбира от регистрационните табели на автобусите и микробусите им) е изведена на улицата за да плаши. Да плаши будните и смелите. Онези които четат законите и изискват спазването им. Онези, които искат институциите да работят в полза на гражданите и по ясни правила. Онези, които са за държавно управление от западен, европейски тип, а не по китайски и руски - мракобесен способ.

Ректора на УНСС каза на младите хора - емигрирайте като не ви харесва. Властта казва на всички като мен - емигрирайте като не ви харесва, ей ви Великобритания, ей ви Германия.

Има само един проблем господа и дами управляващи. Ако ние умните, способните, инициативните, знаещи, можещи и мислещи си тръгнем, България ще се превърне в една територия населена от пенсионери и множество неграмотни или слабо грамотни хора.

Грамотните хора са За правилата и се покоряваме на закона. Неграмотните хора не четат закони и не ги спазват. За тях закона е врата в полето, както е и за управляващите ни. Те не си играят на протести и флаш моб, те излизат с брадви и тояги, както показаха че го правят циганите в Красна поляна преди няколко години.

Какво ще правите в една държава, която не произвежда нищо с висока стойност, народа е неграмотен и готов да се вдигне на бунт с тояги и факли? Ще има ли достатъчно полиция, за да им се противопоставите?

Помислете си отново дали ни искате тук или в Германия, помислете си за последен път.

Не преувеличавам господа управляващи.





13 ноември 2013

Писмо до един министър

Тази сутрин прочетох, че външния ни министър гледал по новините за протестите, та се сетил за "Екзорсистът". Само дето демоните не били в парламента, ами в парламента били хубавите хора които гонели демоните, пък те все пъплели да ги тормозят. Аз пък се сетих, за "История на света, първа част", за това и за първи път в живота си си позволих да пиша на министър, защото ми се струва свестен човек. Дано не греша.

* * *

Здравейте господине,
пиша ви, защото сте активен в социалните мрежи, нещо присъщо на нашето поколение, а с вас сме почти връстници, но не и за политиците като цяло.

Вчера бях зад парламента, преди да отида и да работя до полунощ, за да си отработя времето прекарано в политическа активност. Там видях доста млади, а също и уплашени хора, едните бяха на барикадите, а другите в униформи.

Младежите са събрани от цялата страна, да учат и да повишават квалификацията си. Другите са събрани от цялата страна, да пазят властта.

Сигурен съм, че подобно на властите в Турция при тамошните протести, за нашите полицаи на никого не му ... пука. В Турция лятото спели върху щитовете си, ходели по нужда в заведения или където сварят ... за къпане и дума не можело да става. Чини ми се, че и нашите ще имат същите "условия".

Да, вие сте външен министър, не е това във ваши вилает.

Но господине, моля ви, като член на това правителство - разходете се сред протестите (едно якенце и дънки и никой няма да ви познае) пък после ако ви дава съвестта пак пишете за маргинали, на които някой плаща, за да събори обичаното от ... видях автобусите с очите си.

Пиша ви го, защото пишете че се сещате за "Екзорсист", аз пък се сещам за "История на света", където един сенатор в Рим предложи да построят къщи за бедните, а останалите хорово казаха: "Бедните да го духат!".

Хубав ден, господин министър.

12 ноември 2013

Да бъдем солидарни

Около обед и в ранния следобед бях на загражденията, които условно са зад парламента (не е правописна грешка, това не е народно събрание, а сбирщина). Всъщност бяха пред патриаршеската катедрала св. Ал. Невски, в дясно от Света София и по ирония до официалния вход на Синодалната палата.

Иронията е, че някога софийския митрополит е водил хоро на хиляди шопи, които са подрусвали хорце пред княжеския дворец, та княза да се сеща. Днес софийския е ... добър монах. Повечето от останалите пък са ченгета, колеги на ченгетата в парламента. Направо се сещам за свински черва, мислейки си далаверите с църковни имоти, държавни имоти ... колегиална работа. Може би Кирил Варненски за това го поудавиха.Бог да го прости и съди него и убийците му (предполагаемите).

Друга обаче ми е приказката, че и мисълта.

Пред парламента гледах две групи уплашени хора. От едната страна млади момичета и момчета, ентусиазирани но неопитни студенти. За жалост тези млади (и надявам се прогресивни) хора бяха противопоставени от обстоятелствата на едни други, също толкова уплашени и объркани хора. Разликата между тях бе, че едните носеха униформи на българската полиция.

Около храма патриаршески бе пълно с микробуси на полицията от половината страна, имаше регистрации от Перник, Ловеч, Пазарджик, и от другаде, но забравих от къде.

Оказа се, че тези мъже и жени са мобилизирани по спешност. Може би, защото софийската полиция е на края на силите си. Объркани и уплашени от първите си сблъсъци с протести, също както и уплашените млади и не само млади хора в живите вериги.

Стълкновения, борба, едните удрят другите, кръв, камери, скандирания глъчка, телевизиите излъчват репортажи, които обикалят света. Но ...

Друго ме гложди и то няма да стане предмет на журналистически репортаж.

- Къде ще спят тези хора? 
- Къде ще се преоблекат? 
- Къде ще починат? 
- Ще им дадат ли командировъчни, за да хапнат, а и пият нещо? 

Заплатите на униформената полиция са меко казано не високи ... а далеч от семействата и дома си, гладен, недоспал ... стават мелета, ръката се отпуска по-тежко и ето ти още по-кървави сблъсъци. Уви.

Съмнявам се ченгетата от ДС и Милицията, които са сега в парламента, както и техните млади и "неопетнени" наследници като г-н Станишев или "пчеличката" да ги е грижа. По време на летните протести в Турция се оказа, че полицаите командировани от вътрешността в Истанбул са спели върху щитовете си. Първо побой над демонстрантите, после сън на улицата върху щита. На другия ден отново.

Вмирисан, гладен и агресивен към протестиращите, заради липсата на възможност да е агресивен към ръководителите, които нехаят за него. Това е било битието на турските полицаи в Истанбул. Дали нашите "избраници" не кроят същия план?

Привив

Не знам колко хора ще ме прочетат, но моля - не проявявайте насилие едни към други. Полицията като цяло не е виновна, че вместо да се бори с престъпниците е пусната да се бори с мирните граждани. Превърната е в общо взето поредната банда (както казва Тери Пратчет).

Протестиращите също не са виновни, защото нашите политици живеят на широко и меко, крадат милиони и не им пука за нашето мнение. Не можейки да си кажем на дебелокожите какво мислим ... някои го изливат върху също толкова невинните като тях полицаи.

А може по-иначе ...
 
Не противници, трябва да сме заедно, за да преборим лошите. Също като поляците и тяхната Солидарност.

Да бъдем солидарни българи, пътя към доброто започва със СОЛИДАРНОСТ!

Една важна реч, може би по-важна от речта на Стив Джобс пред завършващите MIT

Това е речта на доцент Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” пред митинга на студентите на 10 ноември.
Стенограмата е на “Дневник“.
Заглавието е на редакцията. Видеозаписът от речта е в края на статията. 

Видео с речта има в сайта офнюз.


Скъпи приятели,

Отсреща имаме хора,
Които наричат честността “наивност”;

Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;

Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;

Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте, на какво приличат:

Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи.
Рефлекси от предишната му месторабота.

Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.

Рефлекси от 1925 година.

Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.

Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.
Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – “не мога да изям толкова, искам да повърна”.

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни.

Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:

Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:

Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:

Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;

Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, но не будете никого силом;

И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

ИНАЧЕ:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.

Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело.

Затова няма да приканвам, да викаме “Оставка”, а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев “Така повече не може”. И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в “тежка чужбина”. Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години.

IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.

И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

Не стихва;

Намира нова форма;

Назовава конкретно опозорено име;

Препречва поредното безобразие;

Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:
Ги е страх, да влизат през парадния вход;

Се боят, да водят стенограма за срещите си;

Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят;

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.

Прочее, ОСТАВКА!