(Забравих си фотоапарата, та снимах с телефон, за това и качеството е кошмарно, но са си спомени.)
Между слънчева Витоша и Стара(та) планина се задъхва в облаци и смог милата София.
Без помен от вятър, на това иначе люто брулено от ветровете място.
Слънце, топлина, красотата на природата около нас, прекрасните емоции от срещата и часовете с приятели, веселия смях. А след това банална среща, с жена, с която си мислех, че може би ще градим, но няма да градим.