31 август 2007

Циганите готвят демографска бомба? Да помислим разумно.

Ако е така си е за страх, та нали албанците спретнаха такъв номер на сърбите и ги изтикаха от Косово. Сега и доклад на ДАМС, потвърждава и подплатява с числа този страх.

"В годишния доклад на ДАМС се казва, че все повече нараства като дял броят на младежите от ромски произход, което не е проблем само по себе си, а поради факта, че така се увеличава броят на младите хора, които не са образовани и нямат достъп до социални услуги. По прогноза на "Медиана" до 15 години делът на ромите сред младежите ще е 20-25 процента, а до 20 години, той ще е 50 на сто.

Заради условията на живот на тези младежи на практика сериозно ще нарасне делът на аутсайдерите сред младежите, обясни Кольо Колев. Той поясни, че стимулите на държавата за раждаемостта нямат никакъв практически ефект освен точно за ромското население, за което това са пари в брой, които са залог за оцеляването на семействата."

Източник: Дарик радио


Пролог: Преди 7-8 години пътувах с влак на юг от София. Озовах в едно купе с неграмотна циганка и едно от отрочетата и. Тя ми разказа как преди години в циганската махала на Радомир дошли първите протестанти. Построили църкви, започнали да им проповядват, давали им храна и дрехи. После се появили и други пак протестантски църкви, прилагайки същата тактика.

След това жената ми разказа, как повлиян от проповедите мъжът и спрял да пие и да малтретира семейството си, хванал се на работа, тя също работела и всеки месец отделяла пари за да подари Библия на някого. Тогава бях зашеметен, тази жена тогава едва ли взимаше повече от сто - сто и педесет лева а още тогава една библия струваше една десета от тази сума.

Разказваше ми, че християните сред тях се трудели, учели български и се опитвали да намерят мястото си в обществото. Обществото обаче не било въодушевено от тези опити, предвид лошия опит с побратимите им, които тя не отричаше.

***

В САЩ се плашат от популацията на негрите, във Франция за арабите, мароканците и негрите, в Обединеното кралство навярно вече с поляците ...

Учените знаят добре, че тактиката целяща превземане на дадена територия чрез размножаване на собствения етнос не са от вчера. Първия документиран случай е на тази, която евреите залагат в Египет преди няма четири хиляди години. Логично египтяните се изплашили и ги принудили да се занимават с нископлатени и съвсем не престижни работи - направили ги тухлари. Надявали се да съсипят гръбнаците на мъжете и те да не могат да се множат, но не сполучили, защото евреите имали на своя страна Бог. След стотина години ги екстрадирали към родината им, заради религиозната им еманципация вървяща в комплект с отказа да се интегрират.

***

След около две хиляди години славяните погодили подобен номер на Римската империя. Докато в началото просто крали реколтата на юг от Дунав и плячкосвали стопанства и градчета, потомците им решили да се заселват и се разселили чак до Солун. С проблема се занимали видни умове, научни колегии, църковни събори и започнали да опитват решения.

Първо им изпратили войски, ама тия хубавци се криели в блатата, горите или хващали отатък Дунав. Тръгне си армията и хайде обратно, като се греели и на огъня на някой и друг град. Посещавали са и София, да знаете.

Видяло се, че с лошо не става и опитали со кротце со бляго. Отделили хората пари и създали структурни фондове с които финансирали разпространението на християнството, образованието и други важни дейности. Дори имали успехи.

Изведнъж обаче Аспарух пристигнал с гръм, провалил интеграционният експеримент и компрометирал резултатите. Затова те не излезли в научните списания от онова време.

Тъй като българите били неуки и чертаели с черки и резки, няма запазени научни данни как са се справили със славяните. Навярно се е възползвал от труда на римляните, които успели да усмирят ново приелите християнството племената.

Извод: Не се сърдете на циганите, те просто взаимстват най-добрите примери от световната история ...

Един възможен епилог: Епископата в БПЦ заедно с протестантите си сядат на достолепните задници, правят стратегия, отделят ресурси за проповед сред циганите. След има няма 15 години в гетата са построени храмове, болници и училища към църквите.

Образованата част от циганите осъзнава, че е важно да осигури светло бъдеще на поколението си, а издръжката на студент в университета е скъпо удоволствие. Постепенно раждаемостта сред образованата част от тях се приравнява с тази на българите, които междувременно са започнали да имат масово повече от едно дете.

Поставеното в една глобална среда българското общество осъзнава, че култивираните цигани са му далеч по-близки от пакистанските и виетнамски работници, търсещи работа на черно.

Междувременно Турция спира финансирането на ДПС, която малко след това е обявена за неконституционна. Разформирована е а имуществото е конфискувано. Ахмет Доган е в затвора до живот за злоупотреби с фондове на ЕС.

Поучени от опита с циганите Главно мюфтийство и Светия синод се договарят и започват кампания за интеграция на помаците. Духовните водачи на турци, българи и други традиционни общности у нас призовават бизнеса да не наема ниско платени китайци, пакистанци и сомалийци.

През 2023 година правителството започва масово събаряне на незаконните градежи от началото на века в планините и по морският бряг, като събарянето е финансирано от бизнеса. Пророчеството се сбъдва.

През същата година се случва и първия национален бойкот на стоки, чието производство е изнесено извън страната. Калиакра е първата компания, върнала производството си в България в следствие на обществен натиск.

30 август 2007

Голямото надцакване или как протестиращите показаха на инвеститорите светлото им бъдеще

Вчера се проведе поредният протест, на хора загрижени за опазването на природата у нас поне във вида в който е сега. Призивът събрал, част от прогресивно настроените хора бе: " Носете си кашонени сгради и строителни материали - ще застройм пешеходната пътека. Така можем да станем свидетели на първото събаряне на незаконен строеж по тези географски ширини!".

Тези неразрешени от властите спонтанни протести известни като флаш моб, се провеждат вечер, поне в София. Часът съвпада с края на роботния ден в повечето фирми - 19-19,30 часа. Мястото отново бе емблематично предвид способа който събира единомишлениците- до т.н. компютърна улица или "силиконова долина".

Малко предистория. Снощния протест срещу незаконното застрояване в Рила планина е продължение на борбата, за опазване на природата в Странджа планина, която ангажира общественото внимание през месец юли.

Добре дошли в задушаващата се от собственото си прекомерно разширяване София. Време е за минутка размисъл, както и съпричастност от вас, трудови хора.


Ако протестиращите бяха 200 души журналистите и зяпачите бяха още толкова. Все пак часът бе все още ранен.

По някаква странна ирония над картонените "хотели" издига снага нова сграда напълно, която напълно ще се "впише" в околните сгради от началото на 20 век.

Надеждите, че полицията ще реагира адекватно и ще събори незаконните "строежи", като по този начин пред обективите на национални медии стотици фотолюбители ще се състои първото събаряне на незаконно строителство не се сбъднаха.

Полицията охраняваше странните "курорти", досущ като мутрите истинските им аналози по морето и в планините.

Макети и надписи, все оригинални и закачливи привличаха вниманието на случайните минувачи.

Атмосферата бе спокойна, почти карнавална. Може би заради адекватните действия на полицията, която бе отцепила блокираната част от улица Раковски и освен минаващите покрай мястото на протеста пешеходци - никой не разбра или пострада от проявата.

Оказа се, че полицията няма намерение да събаря "строежите" въпреки многократните подкани от страна на протестиращите. Започна се едно голямо чакане. Дорде "настане вечер, реклами изгреят, осветят красиво стари и млади, полицай и активист". Припомняш си поета и ти става мило на душата.

Несбъднатия сеир не прогони хората, очакващи с любопитство действията на полицията, която пък търпеливо изчакваше действията на демонстрантите. В идиличното време се появи репортерска кола на недоразумението БТВ, която предаваше на живо събитията. Освиркванията на хората прогониха пишман репортерката и чакането продължи.

По едно време някой заяви, че само пречим на тролейбусните шофьори да си приберат колите в гаражите. Предложено бе строежите да се демонтират и занесат пред близкото Министерство на околната среда и водите.

Речено сторено. Барикадата ритуално се понесе към ведомството оглавено от г-н Чакъров, за радост на журналисти, полицаи и протестиращи.

Скоро улицата бе освободена, а движението възстановено.

А част от участниците не се насладиха на зрелището пред министерството.


Разбира се министерството не съобщава нищо за снощните събития, довели до ритуално затваряне на входа му със строителни отпадъци.

Светлото бъдеще на някои безумни инвеститори ли? Ами те един ден сами ще разрушат творенията на безумната си мисъл. Към това ще бъдат подтикнати от правителството, което все някой ден ще се съобрази с общественото мнение, което иска устойчиво развитие и чиста природа. За да остане нещо и след нас.

28 август 2007

Стойността на една стара къща

Преди години присъствах на презентация на CRM система. Лектора американец даваше примери с приложението и в застрахователния бранш: нова къща – построена миналата година, близо до противопожарен кран – такъв и такъв риск; по стара къща от 83-а година ....; стара къща, сто годишна, на толкова и толкова метра от противопожарен кран ... спира обясненията си и се оглежда. В залата повечето хора се смеят тихо или в шепи. Лектора се смущава и обяснява – в Европа една сто годишна къща може и да не е стара, но в Америка е доста стара.

***

Когато бях малък в родния ми град имаше много сто годишни къщи, дори и по стари - повечето турски. Преминаванията от там за мен бяха малко приключение, подобно на посещение в Търново. Всъщност минавахме от там често, макар и на страх, защото бяхме в нещо като война с хлапетата от квартала. Той е на старите петричани, намира се в самата планина и току зад някоя къща или между два двора започват много горски пътеки. От тези пътеки започваха и свършваха начало не един поход или просто разходка по планинските пътеки над града. Аз пък, при всяко преминаване разглеждах с интерес къщите, старите потъмнели от времето греди, портите, малките прозорчета, стените чията мазилка е паднала и се виждаха плетовете, които някога замествали стоманената арматура. Обожавах калдаръмените улици, доколкото ги имаше и по онова време. Обичах да пия водя от чешмите с топла и студена минерална вода.

По онова време, преди около 20 години в този квартал имаше стотици стари къщи. Освен, че нямаха право да ги събарят собствениците им бяха длъжни и да се грижат за тях. Тази забрана бе в тон с намерението на градоначалниците, да възстановят градската крепост и да превърнат част от квартала в непосредствена близост до нея в комплекс подобен на много популярнтие в Габрово, Пловдив или Търново. От позицията на времето се съмнявам, че начинанието им би имало повече от скромен успех, но и за секунда не се съмнявам в целесъобразността му.

Днес е друго, там са останали не повече от 10-15, сгушени като бедни роднини сред издигналите бой 3-4 етажни постройки: „за мен и жената, синовете и щерката!”. Аз пък се чудя, какво ли да покажа на приятели посетили града, след като най-старото нещо в него е едно 200 годишно дърво?

Не отричам ничие право на удобства, като баня и тоалетна наместо нужник на двора. Само дето ми се чини, че тези удобства можеше да се построят на друго място. Както и МОЛ-а срещу х-л Хемус, х-л Хилтън, новото Американско посолство, десетки или стотици нови кооперации, които можеше да не бъдат строени в изчезващия с всеки изминал ден Южен парк в София.

***

Мисля си колцина от строящите домовете си върху старите къщи на дядовците си или в бившия парк биха се изсмели на американците, заради простотията им да живеят в сто годишна къща и да се гордеят с това, при положение че може да вдигне нова и модерна, като на комшията?

***

Простите французи не разрешават да се събарят фасадите на строените като войници домове по булевардите на градовете си. Глупавите англичани имат горски пояси около градовете си. Гърците във всяко село претендират, че именно там се е случило не знам си какво от гръцката митология.

У нас пък имаме стар град в Пловдив, където освен амфитеатъра няма нищо, което да е старо по европейски а не по американски стандарт. Имаме си и бетонни недоразумения кацнали на плажовете на Черно Море. Правителството мисли да възобнови добива на уран, при все че находищата са в непосредствена близост до курорти а процента на малоформациите в Смолян и околностите е стряскащ, дори по официална статистика...

27 август 2007

Момченца и момиченца

Стани и си виж подметката. Сега, моля те, хайде ще ти отнеме само някакви секунди и минимум усилие.

Видя ли я? А как го стори? Аз когато искам да видя някоя от подметките си вдигам крака назад, хващам глезена от долу с ръка, а с другата пазя равновесие или се хващам за най близкото стабилно нещо, като стена или приятел. Извръщам цялата горна половина на тялото в посоката на крака, чиято подметка искам да видя и готово. Ако и ти правиш като мен, най-вероятно си мъж или момче.

Хайде иди сега при някоя жена или девойка и я помоли същото – да погледне някоя от подметките си. Гарантирам ти, че първо ще вдигне десния си крак зад левия, някъде до нивото на лявата колянна става, после ще завърти глава на ляво и готово. Ще види същото, което и ние с теб, но по-икономично от към вложено усилие, а и няма да загуби равновесие. Умно, а?

Това за първи път ми го показаха преди 9 години. До ден днешен обаче, все така вдигам крака, хващам го с ръка и търся за какво да се хвана. Понякога подкачам и на един крак, защото така равновесие се губи твърде лесно.

Ако ме видиш, че го правя по "женския" начин, значи съм започнал да остарявам или съм помъдрял. На бас на по бира обаче, че дори да ми е трудно, пак ще се опитвам по мъжкия начин, докато мога, а и след това. Така правят момчетата. Дори старите.

23 август 2007

Като индианци пред художник


Според хрониките някои племена в Америка, Австралия, Югоизточна Азия и Океания се страхували от запечатването на образа им върху плато от художника. В следващите епохи страха вече бил от фотоапарата.

Хората от древността се страхували се за душите си, страх много по-съществен от страха на съвременните хора, страхуващи се дребните си недостатъци, които фотоапарата излага на показ. Егото е по-важно от душата. Какво да се прави - суета на суетите, размити ценности сега, преди и след нас. Някога проповедника се възмутил от съвременниците си, а ние повтаряме усърдно - суета на суетите гледайки образа си в огледалото и този на другите през обектива.

Суета на суетите - рече си автора, след като затвори телефона. Тя не се харесала, нарече снимките - смешни и ужасни, защото това на тях изобщо не е тя. Да се махнат от сайта веднага. Изпратени са други снимки, на които вече е тя, нова и прекрасна.

Той отвори пощата и огледа новите - правилни снимки на прекрасните Махи. Този път поне не бяха като правени за някой прекрасен сайт събиращ хората за раздумка и любов. Браво на фотографката явно бе слушала внимателно. Е, рече си той - жалко че пак са позирали сякаш за да уплашат апарата и той да не вземе безсмъртната им душа. Въздъхна и се зае да реже излишното, коригира цветовете светлината и направи махите достойни за галерията.

Хрупайки шоколадовите блокчета се замисли за причината, поради която хората считат фотоапарата за безпристрастен, но въпреки това му се сърдят, цупят се, заемат странни пози само и само да го омилостивят и натискащият спусъка да види нещо красиво, изящно и галещо окото.

Доверието в ближния и неговите способности да запечата образа ни е удивителната крачка, която човечеството е направило между страха от запечатването на образа върху платното и желанието да го запечатаме върху малък лъскав картон.

За да остане нещо и след нас...




22 август 2007

За плиткоумието на хората

Не си позволявам да излагам разговорите по Интернет комуникаторите в публичното пространство, но това е поредната дивотия, която ме разсмя. Дори ме вдъхнови да напиша своя шега, която ако случайно получите трябва да "благодарите" на мен.

"[13:16:48] *** каза:
До всички Skype абонати: На 22 август
точно в полунощ ще бъде спрян поради
технически причини Skype, отново в
целият свят. Това ще стане, защото
твърде малко абонати са препращали
това и още няколко съобщения до
тeхните абонати. Това е последното
съобщение, а това означава и последна
възможност Skype да бъде спасен.
Ако това съобщение не достигне до
колкото се може абонати, значи Skype
няма да може да функционира близо
1 година с гаранция за удалжаване. Моля
изпратете това до абсолютно всичките
си абонати ако желаете Skype да
продалжи да съществува и за в бъдеще!!!

[13:18:09]АЗ : това вирус ли го прати или твоя милост?

[13:18:19] ***: az (иконка със засрамено човече)

[13:18:42]АЗ : пращай смело, ако искаш и вицове ...

[13:19:07] АЗ: скайп струва към 1.5 милиарда долара на борсата. сигурно ще спре, мдаааа

[13:19:21] *** : 6te spre li?

[13:19:23] *** : ?

[13:19:57] АЗ : :@ шегуваш ли се с мен или наистина вярваш на това чудо?

[13:20:07] ***: emi ot kade da znam

[13:21:10] АЗ: това е шега с такива като теб, дето после разпращат тази щуротийка, към такива като мен, които пък се дразнят и се чудят - как може някой да разпраща подобна дивотия.

[13:21:28] ***: ok

[13:26:59] АЗ: До всички български абонати на Скайп!
Българската икономика е заплашена от спадащите
борсови индекси в САЩ и в повечето страни в ЕС.
Заради колапса цените на акциите падат, от там
се срива и борсовия индекс. Застрашена е не само
икономическата стабилност на фирмите, които се
листват там, но и цялата българска икономика!
Моля купете си акции от БФБ (Българска Фондова
Борса). Ако не успеете да си купите акции до края
на тази седмица индекса ще се срине и борсата
ще спре да функционира за неограничен период
от време! Това ще доведе до спад в българската
икономика, загуба на работни места и икономически
колапс! Моля изпратете това съобщение до
всички ваши скайп абонати! Това е истина!!!"

09 август 2007

Дъждовно щастие

Няма рецепта, график и начини за доставката му, щастието (обикновеното) идва самичко, навярно с помощта на телесната химия, но идва. Почти като швейцарски влак - на време, макар и без да зачита графиците, които амбициозно му чертаем.

Моето дъждовно щастие дойде след един слънчев ден, в който машините се грижеха за бъдещото шофьорско благополучие.



По пътя му помогнаха два литра бира и великолепен спор с колега, напускащ София с бременната си жена, за да отгледа бъдното поколение на едно по-спокойно място.



Носех се към кулминацията върху пневматичните гуми, задвижвани от изхвърлящия само тор и отработени течности естествен двигател.



След зиг-загообразните усилия дойде времето на пеенето и танците по пустото шосе. Пеех с пълно гърло минавайки покрай щастливи фото-експериментатори, двойки, колоездачи и просто любители на асфалтено - шосейните спомени.

После дойде дъжда, измил пътя към дома.

01 август 2007

Девет

През 90-те години аз изживях своя комунизъм. Той бе различен от този на баща ми и майка ми, баба ми и дедо ми. Това бе моя личен комунизъм, моята лична борба с недоимъка и пустотата, диктатурата на пролетарята и халтурата.

През деветдесетте години свободата не се движеше по кабела а вълново. Тогава бяха времената, когато учех интересни неща и откривах топлата, студената, изворната и минералната вода.

Флирта ми със задграничните радиовълни започна в детството. В ранното такова всичките ми съграждани, включително партийците гледаха и слушаха македонски радиостанции. От там научавахме нужните ни новини, там излъчваха интересни филми и дори холивудски анимации. Пак отвъд една граница живееха качествените електроуреди, модни дрехи, хубави играчки, дъвки приличащи на цигари, кидер сюрприза. Те не минаваха по радиото, но успешно мигрираха, поне два пъти годишно, когато петричани и струмчани се посещаваха взаимно.

После взех и поотраснах, дойде времето на "Майсторе, майсторе", но и на Снап, първите, вторите и последващите трепети, целувките, белотените игри до зори, среднощните опикавания на паметници, посещения на хижите от смесени компании.

Нейде тогава стоях буден до зори, за да зърна изгрева през лятото, като запълвах нощните часове с "Гласът на Америка" излъчвано за американските войски в Босна. Разнообразявах го с великолепните блус и джаз фестове излъчвани по МТВ, но това МТВ не е като онова MTV. Затова пък имахме неизчерпаем извор на шеги с пустите му Ее Ти Ви -та.

Учех истините лесно и ги възприемах с готовност и вяра:
  • радиото няма да умре заради телевизията, симфоничната музика не е "цигу-мигу", джаза не е само суинг, а жените обичат да бъдат слушани;
  • поп хитовете достигат до България след половин година, а в университета е по-интересно отколкото в гимназията;
  • мисленето никога няма да се разпространи като пандемия, а Буковски и Вонегът са по-пичове от Маркес и Ремарк.
Насладих се на опитите да рисувам, първите, вторите и третите целувки и цигари.

После дойде университета и будуванията по сесийно време. В една такава вечер в предаването "Мега час" гостуваха музикантите от Анастасиja. Поводът бе филма " Преди дъжда" великолепната им музика към него, превърнала ги в сензация, за един друг свят, свят на културен обмен и толерантност.

Вокалиста на групата каза, че много искали да дойдат и свирят в България, дори имали покани, но нашето правителство не ги пускало. Така де, що за език е това? Варварски, скитски или роден и за кого?

На журналистите в ВВС им стискаше, ама на колегите им тук - не.

Тук е земята, където е модерно да се говори на литературен език, дори имаме термин - литературен говор.

Това бе отдавна, сега е друго. Сега е модерно да си прост, скъсани дънки вече не се носят от наркомани, макар че слушащите джаз са си сноби.

Още.

А това драги ми читателю не е мой стих, а текст. Текста е на великолепната група Анастасиjа.

Край видини извори,
край извори тополи.
високите дзидини
затворени - ей, ей...

Девет земи големи,
зад високи планини
девет тени попалави
изпречени ей, ей...

Девет кули дзидини
девет враке железни
никой немой да отоври
да прерила, ей ей...

Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...

Има ли юнак, да преоди

девет царства велики?
Девет рала опинци
да и скине ей, ей...

Да прерипа дзидини
да извика - юначки,
девет врати железни
отворейте се, ей, ей...

***
Животът е едно бездънно кошче. Разбра ли?