Без особени претенции за изчерпателност по въпроса.
Европа, Китай и в частност България не сме същите след 1989 година.
В Китай властите смазват протестите от късната пролет, като убиват стотици или хиляди протестиращи в цялата страна. Най-известни за света са протестите на площад Тянанмън в Пекин, може би защото от там са някои от най-впечатляващите кадри, като тези на самотния човек, който спира танкова колона с тялото си.
Всичко приключва на 4 и 5 юни. Бунта е смазан.
И до днес властите изпращат хиляди полицаи на централния площад в Пекин, за да попречат на хората да се съберат и почетат паметта на хилядите убити.
У нас режимът също бе жесток, не отдавна бе успял да прокуди турците, които дръзнаха да въстанат срещу смяната на турските с български имена, на живи и мъртви ... В това си дело режима надмина и Османската империя, която сменяла на сила религията на хората. Нашите комунисти стигнаха по-далеч, поискаха да изличат цялата същност на човека, да сменят и името му, това на дедите му. По това време са се заличавали имена и на надгробни плочи. Гаврата бе наричана от режима "Възродителен процес".
В Берлин германците се пребориха и събориха стената, която разделяше града им десетилетия.
Месеци по-рано Унгария отвори границата с Австрия, а в Румъния се водеше гражданска война между противниците на диктатора Чаушеско и верните му войски.
А ние? У нас комунистите си спретнаха вътрешен преврат и отпуснаха малко хватката на режима, за да не ги последва съдбата на Чаушеско. След това превзеха икономиката и така до ден днешен. Свободни сме да напуснем страната, но не сме свободни да промени политическата система. Планират и излизане от "грешката" Европейски съюз и прегръдка с "братска" путинова Русия.
Бедна, бедна България ...
