Преди ден
жена ми попълваше нещо като лексикон,
но за бебета. Идеята му уж е някой ден
малкия човек да научи как родителите
му са виждали света в който току що се
появил малкия човек. Чини ми се обаче,
че е „мило дневниче“ за мами и може би
е добра идея. Само подозирам как ли е
виждала света за 20 годишната ми тогава
майка – хитове на Лили Иванова и светлото
социалистическо бъдеще, за което дрънкат
от радиото и телевизора.
Тя се спъна
само на два въпроса и потърси отговора
им от мен – много популярна песен тази
година и кое е събитието на годината.
И аз се запънах и за двете. Вероятно ще
впишем някой танцувален хит при музикалния
въпрос, няма да стряскаме детето с метъл
и рок я. Дебата и мислите ми обаче тръгнаха
от политико-икономическия въпрос.
Кое наистина
е събитието на годината?
През пролетта
вероятно бих казал, че референдумът –
за или против електронното гласуване
в България или войната в Източна Украйна
са събитието. Лятото бих отговорил
„великото преселение на народите“ -
милионите мигранти, които организирано
бягат от войната в Сирия, Афганистан,
Еритрея и други или организирано нахлуват
в Европа, за да си построят тук ислямски
държави – зависи от гледната точка.
Сега в първите дни на октомври бих казал
- продължаващото икономическо пропадане
в България, което може да подгони и нас
на Запад.
Спомените
като настояще
Днес четох
статия на рускиня, че страната и живее
във вечния ритъм на „войната за която
се готвим“ и „войната която водим“, а
„победата“ е издигната в култ. Както
си му е редът се търсят предатели,
умрелите по бойните полета в които не
се водят войни се заравят в безименни
гробове, от медиите се лее пропаганда,
а актуалния властелин в държавата си е
изградил култ към личността в „добрите
стари“ традиции на доктор Гьобелс и
чичо Сталин.
Приличаме
си. В България се борим с Кризата. И
борбата е като „борба за мир“. Колкото
повече продължава борбата, толкова
по-малко мир има. Колкото по-успешно се
борят политиците с кризата, толкова
по-малко хора има в България. Едно
скандалче се потули при последното
преброяване на населението, защото
ръководителката на НСИ каза, че хората
били по-малко от официално обявеното,
и други работи каза, но и запушиха устата.
И със
западняците си приличаме. Англичаните
ги плашеха, че българи и румънци ще ги
превземат. За тамошните телевизионни
и таблоидни зомбита Българи и Румъния
са огноооооооомни държави, нещо като
Русия. Сега ги плашат с милионите
емигранти от Азия и Африка. Не си приличаме
по стандарта на живот, за него им
завиждаме. За това и България намалява
като население.
Икономиката
на киселото мляко
През 2014 година
фирмите търсеха спасение в намаленията,
тази в количествата на стоките и услугите.
От времето на стъклените бурканчета за
кисело мляко - то е 500 милилитра, има
каймак и киселее два дни след като го
отвориш.
През последните
години на 20 век спря да киселее. И един
месец да го държиш на топло или в хладилник
– нищо му няма. Традицията повелява,
когато се появи нова марка, киселото
млеко за около половин година да има
кисел вкус, след това и то става с
обичайния за всички останали талаш.
Някои смелчаци
бяха правили сметки – Х на брой крави
с Y добив годишно + Z внос – са достатъчни
за всичкото продадено и осчетоводено
кисело млеко, за продаденото прясно
мляко + масло и част от сиренето, или пък
за част от сиренето и кашкавала българско
производство на пазара. Не стигат обаче
за всички. Ама и техните думи са като
тези на Ренета Инджова за броя на
населението – глухички. Къде по-шумно
се обсъжда задника на някоя певица,
катастрофа, някой биг брадър или каквото
там вълнува масите.
Добрите и
лошите години
В седемте
„добрите години“ преди 2008-а започнаха
да намаляват количествата. Казаха че
250 милилитра били идеално количество и
трябвало и тук да стане така. И се започна
една игра – 500 милилитра всъщност са
„450+50 подарък“, след това 400+50 подарък,
докато някои марки стигнаха до 370
милилитра по мои наблюдения.
След това
през „седемте лоши години„ се започна
обратния процес. През 2014-2015 ми се струва,
че всички по-популярни марки кисели
млека се завърнаха „промоционално“ и
подаръчно към 500-те милилитра.
Отчаяние
дами и господа
През 2013 и
2014 година и аз се включих в хора от
промоции от типа 2 на цената на 1, специални
намаления и какво ли не. Пощенската
кутия се пълни с какви ли не брошури, а
спам филтрите на електронните пощи не
смогват да спрат потока от предложения.
Ако не друго поне спамерите и печатарите
са препечелили нещичко.
Тази година
като че и спама намаля и стана по
еднообразен и не е защото икономиката
върви напред. Как е икономиката може да
се разбере от панаирите и изложенията,
а също и от витрините на магазините.
Ако намаленията
са повече от новите колекции и прекрасни
нови уреди – не е на добре. Ако на
панаирите и изложенията изложителите
намаляват – както става с пловдивския
панаир, а киселите млека масово са 500
милилитра – икономиката не е на добре.
Щом финансовия
министър предрича 2-3% растеж на икономиката,
а статистиката и с просто око се вижда
понижение на цените – не е на добре,
защото няма растяща икономика в дефлация.
Когато
заминалите от страната не желаят да се
връщат, а около мен все повече хора си
купуват билети за самолета само в една
посока – не е на добре.
Обещанието
Преди малко
обещах на дъщеря си, че ще направя
възможното да расте в страна, в която
може климата да е гаден, но пък хората
са по-спокойни за утрето си. В България
може да се връщаме за вкусни лютеници
и живописни планински преходи.
