25 октомври 2008

Вълшебство

Тази нощ е вълшебна. Излязох на балкона и веднага усетих разликата. Ушите ми шумяха с особения звук, който чуваме при пълна тишина. Дърветата не помръдваха, защото вятъра се е запилял. Хората са решили да лишат от шума си околния свят. Аз шепна. Радвам се на покоя. Светлините на града, моята любов. Обожавам ги. Като младеж седях на покрива и съзерцавах нощния град. След това обикновено живея в горните етажи на блоковете за да виждам на далеч и да се радвам на моята любов - нощта. Тази стара моя познайница и добра любовница. Обикнах я като дете, любим се сега и навярно ще бъде така до края на живота ми.

Връщам се за да се любим.

Вярното решение

Не винаги да постъпиш правилно е вярното решение.

14 октомври 2008

В търсене на луд за работа ...

Всеки на този свят търси нещо. Едни търсят луд за да си го връзват, други гадже за да си го обичат, трети и четвърти - техни си неща. Във фирма Лозанова 48 ООД си търсят луд за работа. Фирмата предлага работа на длъжността Офис мениджър с работно време от 8.30 до 19.30 без да се споменава за обедна почивка. Съдържанието на обявата съвсем не оставя впечатление, че длъжността е за Офис мениджър - секретар, а за нещо отговорно и навярно донякъде престижно.

Желаещият да се труди в Лозанова 48 обаче ще трябва да преглътне умопомрачаващото към 14.10.2008 година условие за: "стартово заплащане за периода на обучение /три месеца/: 500,00 /пет стотин/ лв. месечно, с временен трудов договр". Добре са сторили хората ограждайки възловите моменти в изречението в скоби с текст, зер някой да се не обърка и да натисне бутона - кандидатствай.

В истинността на написаното от мен можете да се уверите в снимката от екрана по долу. 


Не знам какъв сън сънуват собствениците на тази фирма, но се надявам да са малцина онези като тях и единици съгласилите се да работят при тези ужасни условия при такива тарикатеещи изедници.

п.п. Същите оценяват труда на детегледачка по високо от този на офис мениджъра. Почти ми се дощя да кандидатствам.

10 октомври 2008

Призив - подкрепи международния протест под надслов Свобода а не спрах 2008

Свободата приятелю, не е дар от никакви братя, били те руски или американски. Свободата е дар от Бога, който губим от други хора. Тогава тя трябва да бъде извоювана, а подир туй пазена. 

Едно голямо момче (ЕС) е решило да направи услугана други момчета (големи корпорации), които обаче са лоши. Те искат да ни вземат частица от свободата. Нека не им позволяваме!

Подкрепете международния ден за протест срещу подслушването и нарушаването на човешките права! Подробности тук.

09 октомври 2008

На 30 години

Днес е ден, моят ден рожден, макар и ден съвсем обикновен. Едва един часа след полунощ е, но вече се обадиха да ми го честитят. Благодарих.

Вероятно днес ще се видя с няколко приятели по отделно, а може би и с неколцина в комплект. Някъде през следващата седмица ще направя и купонче. Не искам да го правя сега, не се чувствам в кожата си.

Скоро спря физическата болка от контузията, а след един полезен разговор със себеподобен си възвърнах и душевното удобство и се радвам на света наоколо. За жалост през последния месец докато болката бе силна не ми бе до хранене и съм отслабнал доста. Е, през следващите дни и седмици трябва да се погрижа за себе си, особено след като възвърнах душевното си равновесие. Когато съм за показване ще направя и купон, защото 30 годишнина без подобаващо отбелязване си е трагично.

Благодаря на всички които ще се обадят по телефона, ще пуснат смс или ще напишат съобщение в електроната поща, Скайп или icq. Благодаря ви приятели и нека благопожеланията ви към мен се въннат многократно увеличени при вас. Бог да загриля всички ни.

Подпис: Аз

05 октомври 2008

Walk On Water

Минава 3 часа след полунощ. Току що гледах филма Walk оn water. Историята е любопитна, но не ми е за това думата. Омразата и стереотипите. Историческите наслоявания, които карат злото от миналото да се самовъзпроизвежда до безкрай.

Докато гледах филма прекарвах в съзнанието си собсвени и чужди истории. Преди години момчета пратени в Израел за да се учат за охрана ми разказваха, как другарите с които били пратени от тук пазарували по магазините докато трябвало да следят пред една синегога за терористи. Дори в страната на ежедневните атентати съвременната българска младеж била тя и с юдейска кръв си  е същата стока.

Баща ми пък ми е разказвал, че за година и половина в Израел нито веднъж не са го спрели да му искат документи. Това пак в същата страна на атентатите, където дори жените имат оръжие и знаят да боравят с него.

Араби са ми разказвали как еврейка просто извадила пистолет и застреляла дете, за да защити своето от потенциана опасност. Потенциална.

Минаха няколко години от момента, в който гледах демонстрация на палестинци по Цар освободител. Викаха - има има Палестина и ще има Палестина. Седнах на една саксия с цветя и ги гледах. Исках да заговоря някого от тях и да го питам за неговата история довела го тук. Не го направих. Не показах и плаката, който си бях приготвил предварително. На него пишеше, че и те са убийци. Там е голяма каша и евреите съвсем не са ми по симпатичната страна.

Финалната сцена е на Генисаретското езеро, където Иисус е ходил по водата. Та в края на филма един евреин, бивш агент на Мусад, сънува че ходи по водата с германски педераст потомък на нацистки военнопрестъпник. Всичко това в еврейски филм, в който се говори на юдейски, немски, английски и арабски. Ако имаше руска и българска реч каламбура щеше да е пълен.

Два народа с чувство за историческа вина се мъчат от дяволите в историята си. Колко много дяволи имаме ние в нашата дори без някой външен да ни сочи с пръст ... Просто тема за размисъл. 

По долното е награда за прочелите хаотичните ми мисли.

Singing in the rain

Сякаш вчера усетих какво се задава и изтеглих от нета любимият ми музикален филм. Докато дъжда валеше аз мислено танцувах под дъжда, защото всеки знае, че във филмите всичко е само на ужким. Нали? ;)

03 октомври 2008

Въпросванка

Днес следобед се разхождах и си мислех за не далечните времена, когато "ендекато" не бе прото мол с огромни рекламни площи удобно разположени в градинка с гарантиран човекопоток. Мислех за пошлите реклами заливащи ни от всякъде, а също и онези разположени  върху набеденият за дворец на културата.

Гледах и хората. 

Вниманието ми привлякоха седнали на обяд в тревата до вход на подлез цигани. Една от жените кърмеше бебе. В групата имаше и невръстни ученици. Хапваха и се радваха на обедното слънце, а хората наоколо бъраха по своята си работа не обръщайки внимание нито на циганите, нито на стотиците залепени един върху друг рекламни плакати.

Докато си мислех, че има нещо нередно в този шарен рекламен рай видях нещо което ми се стори забавно. Показвайки го на приятели се оказа, че видяното от мен е скритато като картина в картината.

Виждате ли нещо особено на снимките?