29 юни 2007

Foltin - размисли

Или колко е лесно да провалиш концерт.

Мястото - бе неправилно подбрано - малък джаз клуб с много претенции и ужасна климатизация, озвучаване и критично малко място. На този фон дори да не искаш се появяват мисли дали са много или малко 10 лева входна такса.

Заведението - пълно та чак претъпкано.

Публиката - смес между обичайните заподозрени за прояви тип -ъндърграунд (ама в уж джиджан джаз клуб ...) и хора дошли да чуят интересна група. Имаше и малко неориентирани шушляци.

Глупаците дошли да чуят добър звук бяха имали неблагоразумието да си запазят и маси или бар. Защо неблагоразумие ли? Заради обичайните заподозрени.

Обичайните заподозрени си бяха както винаги "в час", знаеха текстовете а ако не знаеха се правеха че ги знаят, държаха да покажат колко са гоцки.


Бутаха се пред че и дори сред групата, щракаха им със светкавици от 20-40 см и подскацаха около тях.


Прегръщаха си гордо гаджетата, зер някой да не реши, че такива гоцки люде нямат гадже на подобаващо ниво.


Обичайните сред обичайните заподозрени имаха фотоапарат (служебен) за половината от годишната ми заплата. А един притежател на такъв апарат не може да снима от далеч - не! Той ще се навре пред, сред или под групата и ще им щрака в лицата, както и на другите танцувачи. Някои от тез гоцки люде се катереха върху баровете за да направят най-ама най-гоцката снимка.


Обичайните заподозрени си бяха много доволни щом някои от мераклиите за хабав звук си тръгваха за да паркират на масата или бара им, така де, ония глупаци нищо не разбират, друго си е да скачаш пред някого когато си явно назобен, напушени и налят с алкохол.


Групата - на доста прилично ниво, заработиха си кинтите и спечелиха публиката, поне ценителите на интересното и вероятно шушляците.

Музикантите - хора на добро ниво особено акордеониста.


Признавам че не бях виждал електронен акордеон а този човек си владееше чудесно инструмента, той бе основната движеща сила а и бе достатъчно атрактивен.

Вокалиста - усещаше публиката и я плени, макар че на моменти доста грачеше и се държеше като на пънк концерт. В един момент имах усещане че съм попаднал на концерт на Секс Пистълс - буквално. Пред групата имаше пого, самият вокалист скачаше и виеше, акордеона издаваше влудяващи звучи а баса и ударните звучаха доста хаотично.


Басиста - човечец с много смешен вид, учудващо много ми прилича на герой от посредствена щатска комедия, но е разкошен музикант - сериозно възхитих се.


Момчетата се постараха, свириха почти два часа без прекъсване и "се върнаха" на бис пет пъти. Връщането е в кавички, защото не можеха да мръднат от "сцената".

След концерта си говореха с публиката.




Озвучаването - аз си казах болката на басиста и озвучителя - звука бе кошмарен с микрофония, глъхнене, небалансирани басове, криви средни ...

Ако тези момчета пак дойдот в София и отидат на място с добър звук и сцена, позволяваща не само обичайните заподозрени да им се радват - идете. Аз вероятно ще съм там.

Сайт на групата.

Можете да ги чуете.

27 юни 2007

Дядо Фройт и Депеш поколението

Или - размисли за едно джази време.

Не от вчера твърдя, че има нещо сбъркано в тази част от поколението ми, която поради някаква причина е израсла с музиката на Д. Мод. Момичетата, които вече са жени обикновено са интелигентни, умни, начетени и самотни. За разлика от поколението на майките си, които четели любовни романи Д. М. поколението отрасна в друга културна среда. В юнушеството ни се появиха и високите технологии, масовизира се Интернет и те се впуснаха там да търсят утеха на духовната си дупка.

Един бърз експеримент доказа следното: Д.М. поколението ако не клечи в някой чат, сайт за запознаства, блог, форум или нещо си - виси в повечето едновременно.

Дали дедо ми Фройд е е прав за запълването на дупки? Не знам, композицията свърши.

Аз отивам на работа и ще се постарая да отнема времето на една от Д.П. поколението. Времето за чат, блог, форум ... и да го заменя със секс време.

Ама ми трябва помощ.

Не от приятел.

25 юни 2007

Защо спамят от Министерство на държавната администрация и административната реформа

Ех, защо няма кой да обясни на г-н Явор Раковски как се работи с РОР3 пощенски кутии? Да бе някаква секретарка взела позиция благодарение на съдържанието на деколтето си - да го разбере човек. Но този човек е Младши експерт в Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерство на държавната администрация и административната реформа.

Та питам аз, не ни ли стига ежедневния спам, а господата от държавната администрация усърдно им помагат?

За любопитните - замазал съм около 60 адреса на електронни пощи.


24 юни 2007

Йовано Йованке или какво разбира един Учиндолски селянин от македонски песни?

То не случайно хората са казали: магаре и космос. Поговорката ще да рече, че магарето не може познае абстракни понякия. Аз казвам: учиндолски селянин не може разбере македонские песни, затова не може ги и изпее както требе. Вкарва политика в една прекрасна песен.

Селчо, оди си у село....


Версията на селинджъра



Весрията на Леб и сол - къде е купона, а? ;)



Версията на Zeljko Joksimovic - ко ш кажете :)


Не си го продавай Кольо чифликот!

Ама не си го продавай бе вагабонтин! Как инак ке те земе таз лична мома, а!?!?

Сега, дами и господа,
на вашето внимание предлагам две версии на песнявката.
Ако имах запис на същинската и истинска верися,
която може да чуете по:
сватби,
кръщенки,
запивки,
разебки,
`орцета
годежи,
разводи,
и
други
културни-масовизирани
и
обилно ракйко
и
мезенцо снабдени
мероприятия в моя край - щях да ви я дам.

Но, уви! Имам само таз гоцка джазировка долу и ТАЗИ пиратка от бг сървъртите, които в чужбинистан не се виждат - сори майна!




Не си го продавай Кольо чифликот
Не си го продавай, Кольо,
чифликот,
мама не ме дава, Кольо,
за тебе.

Припев:
По меани одиш, Кольо,
руйно вино пиеш,
дома не си одиш, Кольо,
да спиеш.

Колку ти чини, Кольо,
чифликот,
толку ми чини, Кольо,
меракот.

Припев: ...

Колко ти чинат, Кольо,
овците,
толку ми чинат, Кольо,
очите

Припев: ...

Колку ти чинат, Кольо,
мегите
толку ми чинат, Кольо,
вегите

Припев: ...

Колку ти чини, Кольо,
търлото,
толку ми чини, Кольо,
гърлото.

20 юни 2007

Слушането на поп(турбо) - фолк води до кофти секс?

Бях чел преди години за едно изследване, според което тежък метъл и чалга са най-неподходящи за фон докато се любим. За най-подходящ бе посочен джаза, като навярно са имали предвид смуут джаз. Вероятно от Българска асоциация по сексуална медицина „Пламък за секс” са го взели предвид с избора на лице за кампанията си.

Според информацията за пресата: "Едно от лицата на инициативата, фолк-певицата Камелия, лично стартира броенето на сексуално задоволените двойки."

Ура, хвала, напред братя и сестри след флагмана на задоволеността - нашенскиет турбо фолк д`звезди! Ей я тука, ей я на - силиконовите плънки на Камелията ще да спомогнат да не остане незадоволен българин, българка и българче.



18 юни 2007

Следобедни шегички

Главата ми е пламнала вече втора седмица. Напрежението на моменти ескалира и повишавам глас на наглеците. В опита да спася разсъдака и работното темпо съм сложил забранителни табели на всички комуникатори. Ех, не мога да сложа и на електронната поща, поради естеството на общуването там, но и прощавам, архаична технология, такава - онакава ама бачка.

И тъй, денят си върви, аз свърших част от работата и докато чакам други да свършат своята взех да отговарям на разни запитвания в кюто.

В един хубав момент се забъбрихме с една другарка, обяснява ми за младежа, в чиято компания я срещнах вчера в парка. После се раздумахме и за други дреболии, както и за големите теми на живота.

Не щеш ли ми казва:
- Пратих ти една покана за събитие.
- Ех тииии, рекох и аз - знаеш, че не мога да ходя на тези пресконференции, само ме дразниш така. - Тя се хили и ми отвърна.
- За тази ще ти издадем бардж на наше име, по твоята специалност е.

Брех, разсъждавам си аз, не щ да е по работа, няма нищо интересно сега. Дали пък не е за технологии - проблесна светла мисъл в главата ми. Веднага обаче се сетих какви щуротии ми препраща тя обикновено - представяне на Виста (ихаааааа, три месеца я преставяха) или пък на властелините на кристалната топка - бляк х 10 ;)

Отваарям нетърпеливо мейли и - цъф:

Uvajaemi kolegi,
Izprashtam Vi pokana za sybitie, koeto shte se provede pod egidata na
Bulgarska asociacia po sexualna medicina. Ochakvame Vi na 20 June 2007, ot
11.00hq na pametnika na Patriarh Evtimii.
Specialni gosti na sybitieto shte bydat:
- Diana Lubenova, TV vodeshta na predavaneto “Sex igri, ah!”
- Dr.Mihail Okoliyski – sexolog
- Kamelia – pop-folk pevica

S pojelanie za leka i uspeshna sedmica!
Pozdravi:***

Поздрави и на вас:)

09 юни 2007

Жените и телефонните разговори

Нормален работен ден, в който телефона звъни. Вдигам със стандартен за фирмата поздрав и чувам женски глас произнасящ ключова според нея фраза:
- Галя*? - Мисля си - не ма офцо, не съм Галя, не го ли разбра за тия две години. Ама подавам слушалката на въпросната девойка срещу мен.

Минават се няколко минути и пак аз вдигам телефона. Друг глас ме пита: - Галя? - Не ми пука, подавам слушалката, а въпросната Галя спира да говори по единия телефон и издава радостен възглас, защото явно много иска да си хортува с тази от стационарния телефон. Налага се да сложа слушалки и да пусна силна музика, защото не ми се слуша нещото което Оруел нарича "паткореч" в 1984. Паткореч, ама в лошия смисъл, че то може и харностно нещо да значи.

Денят си върви и пак аз вдигам телефона. - Галя може ли? - Ей, тази ми е любимката сред абаждающите се, всеки път звучи сякаш досега се е смяла на дивна комедия, двете учат нещо си. Този път Галя я няма и най-после и казвам това, което се каня от месеци - Какво да може Галя? - Девойката е смутена ама по едно време отронва -Ами да говори. - Аз съм на кеф и продължавам разговора - Може, ама драсна на нейде си. - За да не съм съвсем гаден добавям - Съобщение ще оставите ли? - Нямало да оставя, пак щяла да звъни. Мда, звънкай твойта кожа.

За първата, която е секретарка от 30 и кусур години, макар да и личи по начина на водене на разговори съм си говорил с Галя. Рекох и - кажи на таз жена, че не е трудно да каже нещо като - може ли да говоря с Галя, или пък просто да попита дали е там. Файда - йок! Да ама напъващи да си мухабетят женоря - чок. Има една до нейде разбрала, тя пък казва - Добър ден, Галя? - с една особена извивка в я-то. Изобщо голям кеф.

Някой ден, когато напускам фирмата мисля да си проведа с някоя разговор, какъвто водят във виц контрольора в градкия транспорт и нередовния пътник.

- Галя?
- Пешо?
- ?!?
- М?
- Галя?
- Копче.

Тук вероятно девойката ще затвори телефона и ще набере пак, а аз нали съм хитър и гледам понякога клипа ще си говоря с нея дебилно, докато не се сети да попита човешки.


п.п. Инак Галя много си я уважавам. Снощи се вдигна в 10 вечерта до центъра, защото се оказах заключен в сградата а моя ключ не сработваше. Борих се с пустата му врата към 40 минути и накрая почнах да звъня на колеги, нищо че бе свещената крава на чиновника - Петък вечер. След 20 минути борба успя да отключи с нейния. Не поиска да вземе пари за бензина. Тази песен е поздрав и за нея.
-------------------
* името е сменено

06 юни 2007

Хаотично или Шестте грешки на човека според Цицерон

Дай на народа хляб и зрелища, осигури му евтино пиво и леки жени, намери любезни клакьори, угодни "духовници", па си накриви шапката и живей.

Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

Невежеството е сила

Ние съвременните интелигенти само повтаряме за успокоение на дребните си душици копнеещи за миг величие мислите на древните.

Народа иска да живее в невежество, народа иска своя Голям брат, който да се грижи за него, да го пази, наставлява и тупа, колчем сгреши. Може да е цар, може пожарникар, дори Тато, важното е да го гледа мило и покровителствено от
ТЕЛЕвизЬора...


Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

Седя и си мисля за цинизма на времето ни а после се коря, защото времената са интересни и леко цинични, както обикновено, почти като преди и не особено различно от някога си.

В САЩ освободили лекар убиващ хора - "Преди да бъде арестуван през 1999 г., пенсионираният патолог активно пропагандираше евтаназията и не криеше, че е помогнал на 130 неизлечимо болни да сложат край на живота си".

В Холандия, "риалити шоу с награда бъбрек за трансплантация, даряван от умираща жена ... се оказа само пропагандна акция в полза на донорството", дребна подробност е, че "В избора трябваше да й помагат зрителите, които гласуваха по обичайния начин - със зрителски вот чрез SMS-и." а "телевизия "Барт нюз нетуърк" (BNN.nl) обаче разкри, че "Лиза" е актриса, наета да се преструва на болна" пък "автори на "The Big Donor Show", са "Ендемол" - които в края на 90-те измислиха и "Биг брадър".


Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот
Свободата е робство

Педофил обяснява на хората, как има право да спи с доведената си дъщеря, която е само с 30 години по-малка. Този човечец отказва да разбере, че обществото не го приема и заплашва със съд корящите го.

Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени

Войната е мир

Един мъж се тревожи за тероризма... и аз се тревожа за глобалното затопляне. Карам колело и си спирам осветлението, когато не съм в къщи. Разправям на хората, че капка по капка вир прави, и сто човека без коли са си сто човека. Ама кой ли те слуша...

Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим

Корупцията е вечна като смъртта. Знаете ли старото и име? Наричали са я Симония. Тя ще пребъде, както и властта и не можем я победим, както не можем да скъсаме оковите на гравитацията.

Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания

Ние човеците сме егоистични създания склонни да видят проблемите, само ако са лично засегнати. Милосърдието и състраданието обикновено си отлежават мирно в храма а ние излизаме пречистени. Да забележиш чуждото нещастие и да помогнем в противовес на собственото си удобство - не е вродено а придобито в процеса на личностно израстване. Затова и липсва у мнозина.



Дай на народа хляб и зрелища, осигури му евтино пиво и леки жени или поне плац за маршировки, па си накриви шапката...

Шестте грешки на човека

Марк Тулий Цицерон

02 юни 2007

Защо няма да си взема македонка!?

Това е кратък вариант, който ще развия в последствие.

От юноша казвам на всеослушание, че няма да си взема жена македонка. Питат - защо? Е как защо бе?

Първо са инати. Някой ще каже - що е жена все е инат. Хубаво пич, ама тия са дваж повечко.

Второ много от тях са хубави, знаят го и не винаги са толкоз верни, колкото ни се ще. Не че им завиждам, и аз несъм за изхвърляне, ама за втората част на изказването ми бе думата. Някой пак ще каже, че всички били такива. Ми може, ама на мен за македонките ми е думата.

Трето за сега няма, няма време. Ще разкажа нещо за сметка на това.

Преди месец или два съм с едни по общи познати на концерт. Той свършва, излизаме и трябва да тръгнем на нейде. Да ама женорята - дъра, дъра, дъра, дъраааааааааааааа....ооооооооооооо главата ми!

В един момент питам: - девойки на де ще идем? - дъра, дъра, дъра, дъра....
Пак: - момичета, хайде да решим на къде ще ходим. - дъра, дъра, дъра, дъра....
Накрая: - ей чуми, айде да одим! след мен! - ама ти си същия като брат ти!

Е като кой да съм бе? Една майка ни е раждала, македончета сме а и с македонки само така. Не случайно при нас има една песен в която се пее:
Море како зема дренова тояга - още неокастрена
три пати ке уднам, един пат ке броям
па да видим...