Жените и телефонните разговори

Нормален работен ден, в който телефона звъни. Вдигам със стандартен за фирмата поздрав и чувам женски глас произнасящ ключова според нея фраза:
- Галя*? - Мисля си - не ма офцо, не съм Галя, не го ли разбра за тия две години. Ама подавам слушалката на въпросната девойка срещу мен.

Минават се няколко минути и пак аз вдигам телефона. Друг глас ме пита: - Галя? - Не ми пука, подавам слушалката, а въпросната Галя спира да говори по единия телефон и издава радостен възглас, защото явно много иска да си хортува с тази от стационарния телефон. Налага се да сложа слушалки и да пусна силна музика, защото не ми се слуша нещото което Оруел нарича "паткореч" в 1984. Паткореч, ама в лошия смисъл, че то може и харностно нещо да значи.

Денят си върви и пак аз вдигам телефона. - Галя може ли? - Ей, тази ми е любимката сред абаждающите се, всеки път звучи сякаш досега се е смяла на дивна комедия, двете учат нещо си. Този път Галя я няма и най-после и казвам това, което се каня от месеци - Какво да може Галя? - Девойката е смутена ама по едно време отронва -Ами да говори. - Аз съм на кеф и продължавам разговора - Може, ама драсна на нейде си. - За да не съм съвсем гаден добавям - Съобщение ще оставите ли? - Нямало да оставя, пак щяла да звъни. Мда, звънкай твойта кожа.

За първата, която е секретарка от 30 и кусур години, макар да и личи по начина на водене на разговори съм си говорил с Галя. Рекох и - кажи на таз жена, че не е трудно да каже нещо като - може ли да говоря с Галя, или пък просто да попита дали е там. Файда - йок! Да ама напъващи да си мухабетят женоря - чок. Има една до нейде разбрала, тя пък казва - Добър ден, Галя? - с една особена извивка в я-то. Изобщо голям кеф.

Някой ден, когато напускам фирмата мисля да си проведа с някоя разговор, какъвто водят във виц контрольора в градкия транспорт и нередовния пътник.

- Галя?
- Пешо?
- ?!?
- М?
- Галя?
- Копче.

Тук вероятно девойката ще затвори телефона и ще набере пак, а аз нали съм хитър и гледам понякога клипа ще си говоря с нея дебилно, докато не се сети да попита човешки.


п.п. Инак Галя много си я уважавам. Снощи се вдигна в 10 вечерта до центъра, защото се оказах заключен в сградата а моя ключ не сработваше. Борих се с пустата му врата към 40 минути и накрая почнах да звъня на колеги, нищо че бе свещената крава на чиновника - Петък вечер. След 20 минути борба успя да отключи с нейния. Не поиска да вземе пари за бензина. Тази песен е поздрав и за нея.
-------------------
* името е сменено

Добави в Svejo