Една важна реч, може би по-важна от речта на Стив Джобс пред завършващите MIT

Това е речта на доцент Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” пред митинга на студентите на 10 ноември.
Стенограмата е на “Дневник“.
Заглавието е на редакцията. Видеозаписът от речта е в края на статията. 

Видео с речта има в сайта офнюз.


Скъпи приятели,

Отсреща имаме хора,
Които наричат честността “наивност”;

Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;

Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;

Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте, на какво приличат:

Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи.
Рефлекси от предишната му месторабота.

Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.

Рефлекси от 1925 година.

Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.

Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.
Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – “не мога да изям толкова, искам да повърна”.

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни.

Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:

Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:

Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:

Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;

Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, но не будете никого силом;

И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

ИНАЧЕ:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.

Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело.

Затова няма да приканвам, да викаме “Оставка”, а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев “Така повече не може”. И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в “тежка чужбина”. Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години.

IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.

И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

Не стихва;

Намира нова форма;

Назовава конкретно опозорено име;

Препречва поредното безобразие;

Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:
Ги е страх, да влизат през парадния вход;

Се боят, да водят стенограма за срещите си;

Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят;

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.

Прочее, ОСТАВКА!

Добави в Svejo

Кой има полза от използването на химическо оръжие в Сирия?

Фамилията Асад са от партията БААС, която управлява в Сирия, а преди това управляваше и Ирак, когато на власт бе Хюсеин. И в двете страни властта е използвала танкове, за да тушира недоволството срещу себе си, в двете страни е използвано химическо оръжие (Ирак срещу Иран и кюрдите на север, а в Сирия отново срещу кюрдите).

И у нас имаше такива митинги

Асад е кървав диктатор, който управлява чрез олигопол превзел икономиката, както е направено и тук от хората на бившото БКП и техните верни кучета ДС и МВР.
Дали Асад е достатъчно луд, за да използва химическо оръжие - достатъчно е. Дали го е направил сега - не е сигурно.

Част от противниците на Асад обаче не са по-добра алтернатива. Джихадистите салафити са ужасни, взривяват църкви, колят, бесят и християни и други мюсюлмани. Ако те са на власт биха ли използвали оръжие за масово унищожение каквото е химическото - и още как!

Кой би имал полза от тази химическа атака, за да доведе тя до намеса на САЩ и съюзници в тази война? О, много хора, много. Като се започне от производителите на оръжие в САЩ, мине се през производители и търговци на петрол, които ще се облажат от вдигналата се цена на суровината (Русия има малки проблеми, защото бюджета бе направен при цена на петрола с 7-8 долара на барел над сегашната, а саудитците имат двойна полза - хем печелят петролни долари, хем САЩ свалят Асад и те започват да контролират Сирия), та се продължи през компании, които се облизват за възстановяването на инфраструктурата на Сирия след войната.

Интересчии много, при всички положения народа на Сирия ще продължи да страда.

Добави в Svejo

Чичко стивчовите

Не му харесвам ябълките на Джобс, неговите почитатели са като секта. Обаче, чичко Стив ги ръсеше едни мъдри, също като древногръцки философ. За това и слагам тук - да си ги имам - едни хубави мисли, за вдъхновение:)

г-н Джобс

1. Много е трудно да създавате продукти на базата на резултати от фокус групи. Често хората дори не си представят какво искат, докато не им го покажеш.

2. Да постигнеш простота е по-трудно, отколкото сложност. Трябва да работиш здраво, за да придобиеш чистота на мисленето и да правиш нещата прости. Но си струва, защото, след като постигнеш тази простота, можеш да преместиш планини.

3. В този бизнес е невъзможно да се мамят хората. Продуктите говорят сами за себе си.

4. Ако сте добър дърводелец и правите красив скрин, няма да използвате шперплат за задната му страна, само защото никой никога няма да я види. Вие ще знаете, че тя е там и затова ще използвате красиво дърво дори за невидимата част. Естетиката и качеството на продукта трябва да бъдат на висота, само тогава ще можете да спите спокойно.

5. Качеството е по-важно от количеството.

6. Компютърът е най-значимото изобретение на човечеството. Той е като велосипед за ума.

7. Бих заменил всички свои технологии за една вечер в компанията на Сократ.

8. Гордея се с много продукти, които не сме направили, така както с продуктите, които сме създали. Новаторството казва не на хиляди неща.

9. По-забавно е да си пират, отколкото да се присъединиш към флота.

10. Уволнението ми от Apple беше едно от най-добрите неща, които някога са се случвали с мен. Тежестта да бъдеш успешен беше заменена с лекотата да започнеш отначало. Това уволнение ме освободи да започна един от най-креативните периоди в живота ми.

11. Работата заема значителна част от вашия живот и единственият начин да получите удовлетворение от живота е да правите това, което смятате, че е добра работа. А единственият начин да вършите добра работа е да обичате това, което правите.

12. За мен няма смисъл да бъда най-богатият човек в гробището. Лягайки си вечер, да си кажа, че сме направили наистина нещо прекрасно – това има значение.

13. Моят бизнес модел е Бийтълс. Те се допълваха и общото беше повече, отколкото прост сбор от отделни части. Именно така виждам бизнеса – отличните неща никога не се правят от един човек, а от екипи.

14. За мен не е важно да се окажа прав, аз мисля само за успеха. Не е проблем да си призная грешката. Това, което има значение за мен, е правим ли правилните неща.

15. Помнейки, че скоро ще умра, е най-важният инструмент да направя голям избор в живота си. Осъзнаването на приближаващата смърт е най-добрият начин да не попадна в капана на мисленето, че имам нещо за губене.

16. Вашето време е ограничено, така че не го губете, живеейки живота на някой друг.

Добави в Svejo

Ужасяващото или парализиращото зло не е приемлив избор

В Сирия е страшно, ужасяваща война, в която използват и химическо оръжие срещу цивилни ... гадост е меко казано.

Нашето правителство мънка, защото ние може и да сме в НАТО и ЕС, ама у нас на власт са ДПС и БСП, които по традиция нямат своя позиция по въпроси, които касаят и Русия, за това по стара традиция чакат да видят какво ще им "спуснат" от Кремъл. Типично безгръбначие.

Разбира се е редно първо да се докаже кой стои зад атаката, макар че няма много опции да е друг освен правителствените сили. Газ не можеш да изстреляш с минохвъргачка. За да убиеш толкова хора се иска големи количества с газ, а те се изстрелват с големи заряди, тоест тежка артилерия и авиация..

И да, сложна е позицията ни, на пръв поглед нещата са - джихадистите или Асад. Тоест ужасяващо зло и парализиращо зло, а то не е никакъв избор.

Добави в Svejo

“Разказвачът от Маракеш” от Джойдийп Рой-Батачаря, книга която ще прочета

Днес се сдобих с екземпляр от книгата “Разказвачът от Маракеш” на Джойдийп Рой-Батачаря. Вниманието ми нея привлече едно прес съобщение (нали си имаме нова играчка - сайт за изкуство - petminuti.com).

Признавам си без запъване - не приповдигнатия маркетингов стил на описанието на книгата ме привлече, а тематиката и. В нея иде реч, за замиращото и извън "западния" свят изкуство на устно предаваната информация, за сметка на писаното слово и електронните комуникации.

Ще поместя и текста на публикацията, за “Разказвачът от Маракеш”, разбира се със съкращения.

Вижте пълния текст на статията: “Разказвачът от Маракеш” – книга, която мисля, че си струва

Започва се ...

"Както преди години интервю със Захари Карабашлиев ме накара да прочета романа му “18% сиво”, така и този път запаления от откъса интерес ме накара да потърся информация и за автора, за да разбера имаме ли за какво да си “говорим”. Интервюто с автора Рой-Батачаря поместено в “Лира” ми даде достатъчно, за и да му сложа “картонче”, на което пише горе долу следното: учил философия, пише за ислямския свят (динамично се променящ се под въздействието на евро-американския начин на живот, който някои наричат западен), интересува се от отмиращи традиции, като тази на устно предаваното знание. Знанието за места, хора и случки, което до преди стотина години и по нашите земи се е предавало от уста на уста, по седенки, а и от пътешественици. До тук това ми стига, за да мисля за него като за потенциално интересен автор.

Излиза, че “Разказвачът от Маракеш” е книга, за начин на живот, който отмира, а е интересен, защото не е само за Маракеш и Северна Африка, а за един начин на живот, който ние сме загубили още преди да се родят родителите ни. Не знам за вас, но за мен “Разказвачът от Маракеш” е дразнител и врата към свят, който си струва да опозная и от позицията на обикновените хора попаднали в бурята на промените.

Е, тогава нека дадем шанс на господин Рой-Батачаря да ни заведе там и ни очарова. Надявам се скоро да имам възможност да представя пред вас впечатленията си от книгата, а ако от издателство “Ентусиаст” подкрепят ентусиазма ми, да публикувам тук откъс от четивото.

За автора: Джойдийп Рой-Батачаря е добре образован индиец, роден в Джамшедпур, изучавал политически науки, философия (немска) и международни отношения в Калкута и Пенсилвания. Опознава света не само образовайки се, но и като запален пътешественик, макар да е жител на Ню Йорк.

За романа: „Разказвачът от Маракеш“ е първият роман от цикъл, чието действие се развива в ислямския свят и описва конфликта между традиционния, малко заспал свят в ислямските страни и повече или по-малко унифицирания свят на “глобалното село”, денонощните новини и знанието на един “клик”. Свят в който не помниш, защото машините пазят знанието вместо нас.

Предвид че ислямски свят е обширната територия от западните брегове на Африка до Индонезия, в която живеят над милиард души, този опит, за обяснение на процесите, чрез разказа за тях, печели симпатиите ми.

Издател: Издателство Ентусиаст"

Добави в Svejo