Правилата на играта

"Няма бизнес, всичко е лично."

Дон Вито Корлеоне, Кръстникът

През миналата седмица прочетох писмо от Сименс България, в което канеха журналистите да присъстват на церемония по награждава не рисунки, чиито автори деца са деца от домове за сираци. Писмото бе съвсем обикновено, а акцията не бе представена като нещо интересно. Навярно предусещайки "огромния" интерес към събитието краят на писмото бе драматичен - моля ви освен да пуснете новината и за вашето присъствие - цитирам по памет.

Както подобава писмото бе изпратено до 30-40 медии. Не се интересувах от развитието на събитието, но мога смело да предположа, че е било уважено от 3-4 стажант репортери. Вероятно след това организаторите на събитието са си сипали пепел по главите и са заклеймявали пред шефовете си безсърдечните журналисти, които не проявяват интерес дори към децата.

Искам да привлека вниманието към себе си, та се сетих за случката докато си правех чая, защото рутинните действие помагат на мудните умове като мен, да се концентрират върху единствената си задача. Дори за мудния ми сутрин ум не бе трудно да даде рецепта за привличане на журналисти на събитието.

Никакъв "бизнес", никакво обръщение "колеги". Първо и двамата знаете, че не сте баш колеги, както го знаят и ректора и студента, на когото първия казва колега. Първо със заяждане - така значи, вие сте "Милена" с три реда подпис в писмото и голяма гъзарка, а той е "колега"? Звучи като мухльо. Второ пускайки го до N брой души на твоя читател му е ясно, че за теб е един от тълпата, дори да се познавате и да е посещавал и писал за събитията организирани от вас.

Всичко трябва да е лично. Толкова лично, колкото може да стане, ако ти се заклати стола в тази криза. Стъпките са лесни и за тях съм писал не веднъж. Първо забравете за масовите мейли и пишете лично. Ако не знаете до кого, просто се обадете първо по телефона на главния или отговорен редактор. Опитайте се да го заинтригувате, ако трябва разкажете за драмата на децата. С малко късмет ще го трогнете и той ще ви каже името на грешника, който пише за скучните рекламни представления, каквото без съмнение е и вашето. Втора стъпка - напишете писмо лично до този мил човек. Трета стъпка - обадете му се по телефона и го попитайте дали ще дойде на събитието ви. Четвърта предпоследна стъпка - обадете му се няколко часа преди самото събитие и го попитайте дали не са му се променили плановете и му обяснете колко разчитате на него.

Шанса да ви отрежат при такова голямо внимание е минимален и вашето събитие ще "лъсне" на фона на десетките покани за събития в дните, в които се развива нашия сценарий.

Пета финална стъпка, поинтересувайте се от мнението на журналиста след събитието и ако пусне добър материал за вас му благодарете.

За финал. То е ясно та само ще го спомена мимоходом, че ако искате 20 журналиста на събитието трябва да проиграете сценката с 40-50. Така се прави бизнес - с лично отношение.

Добави в Svejo