Тъй ще да е станало. Ако не е истина, не е и лъжа! Пък за туй що е лъжа и що истина - нека разсъждават философите, а ний простите да си думаме приказката, както и ни подобава - по кръчмарски или както биха казали пишман русофилтие - по трактирски. Тъй, ама къде ти сега от онез славни люде дето биха турили табела - руский трактир. Ех, байо, ей Ганьо.
Та значи информирувам се я, за делата дето се случват у родната губерня. Чета и цъкам при вестите дето се носят като топъл южен вятър из Африката. Що е чудо станало, що е то радост нродна, народна още всеобща...
Из дописка на анонимния писач: "Вестта за освобождаването на Костадин Хаджииванов се разнесе мълниеносно из футболен Петрич. Местните запалянковци изразиха гласно радостта си първо от човешка гледна точка и второ, защото знаеха, че футбол без издръжката на Костадин Хаджииванов в Петрич няма да има".
Тъй, викам си аз - тъй ще да е било! Подир туй писах на Нетинфо, из дето е таз дописка - не се съмнявайте, че за Коце Маце и песни се пеят, а при вестта, че освобождават от затвора осъден трафикант на цигари и по съвместителство местен цар и дерибей - по улиците са излезли спонтанни манифестации, досущ като онези, за които пише Оруел в 1984. Пък подир туй добавих - с нетърпение чакам материалите ви за Самоковския бияч на футболни съдии, на когото хората по улиците и ръка целуват.
Иначе у нас джурналистиката е независима и кори смело недъзите обществени. Същинска четвърта власт на гражданкото общесво, ама леко мяза на шести стълб на исляма, единайста божия заповед и трето помощно колело.
П.п. Ако мо`е да ме не биете, `е съм ви много благУдарен. Ае!
Няма коментари:
Публикуване на коментар