Учете се деца

Учете, учете, учете и пак учете, защото ако не се научите после има много, много, много, ама наистина много мъка. И срам.

В основното училище имахме по два часа на ден предвидени за български език и литература. Нашата учителка предпочиташе да си говорим за произведенията на български и чужди автори, убедена че правилата можем да ги научим добре от учебниците. Не знам колко научих за българската граматика, но успешно минавах през четвърти, пети, шеси, седми и осми клас. После продължих да се учав девети, десети и финиширах в единайсти клас. Учих и в университет точно пет години. Правих и магистратура, отново в престижен университет. След това съм писал статии за печатни издания. 

След толкова много години сега ме е яд на учителката ни, която пренебрегваше часовете по български език, както и на министерството, което допускаше обща оценка от часовете по български език и литература в училище.  Така дори да имаш слаб две по единия и шест по другия предмет, ще получиш четворка, която може да те удовлетвори и да не обърнеш внимание. Яд ме е, че на класните и контролните в училище не ме режеха за правописни грешки. Дори за това, че в университета съм писал с грешки и не са ми обръщали внимание ме е яд. 

Ей ме на. На 30 години се чувствам като четвъртокласник, който не знае частите на речта в изречението и допуска елементарни уж грешки. 

Срам ме е, та чак ушите ми горят. Изглежда че в следващите дни ще си купя учебник за 4 или 5 клас и да уча българския литературен език. 

п.п. Чудно ми е колко ли грешки имам в този уж кратък текст. Толкова ми е чудно, че чак корема ми се е свил.

Добави в Svejo