Ужасяващото или парализиращото зло не е приемлив избор

В Сирия е страшно, ужасяваща война, в която използват и химическо оръжие срещу цивилни ... гадост е меко казано.

Нашето правителство мънка, защото ние може и да сме в НАТО и ЕС, ама у нас на власт са ДПС и БСП, които по традиция нямат своя позиция по въпроси, които касаят и Русия, за това по стара традиция чакат да видят какво ще им "спуснат" от Кремъл. Типично безгръбначие.

Разбира се е редно първо да се докаже кой стои зад атаката, макар че няма много опции да е друг освен правителствените сили. Газ не можеш да изстреляш с минохвъргачка. За да убиеш толкова хора се иска големи количества с газ, а те се изстрелват с големи заряди, тоест тежка артилерия и авиация..

И да, сложна е позицията ни, на пръв поглед нещата са - джихадистите или Асад. Тоест ужасяващо зло и парализиращо зло, а то не е никакъв избор.

Добави в Svejo

“Разказвачът от Маракеш” от Джойдийп Рой-Батачаря, книга която ще прочета

Днес се сдобих с екземпляр от книгата “Разказвачът от Маракеш” на Джойдийп Рой-Батачаря. Вниманието ми нея привлече едно прес съобщение (нали си имаме нова играчка - сайт за изкуство - petminuti.com).

Признавам си без запъване - не приповдигнатия маркетингов стил на описанието на книгата ме привлече, а тематиката и. В нея иде реч, за замиращото и извън "западния" свят изкуство на устно предаваната информация, за сметка на писаното слово и електронните комуникации.

Ще поместя и текста на публикацията, за “Разказвачът от Маракеш”, разбира се със съкращения.

Вижте пълния текст на статията: “Разказвачът от Маракеш” – книга, която мисля, че си струва

Започва се ...

"Както преди години интервю със Захари Карабашлиев ме накара да прочета романа му “18% сиво”, така и този път запаления от откъса интерес ме накара да потърся информация и за автора, за да разбера имаме ли за какво да си “говорим”. Интервюто с автора Рой-Батачаря поместено в “Лира” ми даде достатъчно, за и да му сложа “картонче”, на което пише горе долу следното: учил философия, пише за ислямския свят (динамично се променящ се под въздействието на евро-американския начин на живот, който някои наричат западен), интересува се от отмиращи традиции, като тази на устно предаваното знание. Знанието за места, хора и случки, което до преди стотина години и по нашите земи се е предавало от уста на уста, по седенки, а и от пътешественици. До тук това ми стига, за да мисля за него като за потенциално интересен автор.

Излиза, че “Разказвачът от Маракеш” е книга, за начин на живот, който отмира, а е интересен, защото не е само за Маракеш и Северна Африка, а за един начин на живот, който ние сме загубили още преди да се родят родителите ни. Не знам за вас, но за мен “Разказвачът от Маракеш” е дразнител и врата към свят, който си струва да опозная и от позицията на обикновените хора попаднали в бурята на промените.

Е, тогава нека дадем шанс на господин Рой-Батачаря да ни заведе там и ни очарова. Надявам се скоро да имам възможност да представя пред вас впечатленията си от книгата, а ако от издателство “Ентусиаст” подкрепят ентусиазма ми, да публикувам тук откъс от четивото.

За автора: Джойдийп Рой-Батачаря е добре образован индиец, роден в Джамшедпур, изучавал политически науки, философия (немска) и международни отношения в Калкута и Пенсилвания. Опознава света не само образовайки се, но и като запален пътешественик, макар да е жител на Ню Йорк.

За романа: „Разказвачът от Маракеш“ е първият роман от цикъл, чието действие се развива в ислямския свят и описва конфликта между традиционния, малко заспал свят в ислямските страни и повече или по-малко унифицирания свят на “глобалното село”, денонощните новини и знанието на един “клик”. Свят в който не помниш, защото машините пазят знанието вместо нас.

Предвид че ислямски свят е обширната територия от западните брегове на Африка до Индонезия, в която живеят над милиард души, този опит, за обяснение на процесите, чрез разказа за тях, печели симпатиите ми.

Издател: Издателство Ентусиаст"

Добави в Svejo

Роджър Уотърс мразел евреите

В твърдението, че Роджър Уотърс мрази евреите, се усъмниха в материал в Пет минути за изкуство, под заглавие: Роджър Уотърс мразел евреите, пък.

Концерт на Роджър Уотърс и прасето със звездата на Давид

"След като на прочутата надуваема свиня, която съпътства концертите на Роджър Уотърс се появи и звездата на Давид, няколко ционистки* организации го обвиниха, че мрази евреите. Така ще да е, няма какво друго да казва …", пише в материала. След което има аналогии с другите символи върху розовото надуваемо прасе, информация за ционистите, както и разсъждения върху състоятелността на аргументите, с които обвиняват Уотърс. Е, редно е да си призная - автор на статията съм аз, но няма лошо в това да си направиш самичък реклама, нали:)

Добави в Svejo

Толкова бе с "нашата" полиция

Днес бях за около час и половина до загражденията около българския парламент, по точно частта между катедралния храм "св. Ал. Невски"  и заведението, което е на "гърба" на Художествената академия. Същото място, където по-рано през деня е бил освиркван депутат от БСП, а полицаите са били млади и възрастни хора на 3-4 метра от загражденията, само защото са се опитали с жива верига да спрат депутата да влезе зад загражденията. Видео тук.

Отидох на мястото на инцидента с голяма група, която до преди това бе до пропуска на парламента. Пристигнахме, когато мелето вече бе свършило, но някои от пострадалите разказаха за случилото се. Възрастна жена през сълзи обясняваше, че с нищо не са предизвикали агресията, но полицайки (!) и полицаи в униформи се втурнали да оползотворят случая, като блъскали и биели наред.

Разбира се боя и заплахите са в най-"добрите" традиции на синьодрешковците с тъпите физиономии, завършеното с мъка средно образование, които обичат да бият нощем в арестите на полицейските управления. Маймунките си избивали комплексите пребивайки предимно задържани за дребни престъпления, очевидно безпомощни хора. Това са ми разказвали очевидци, а и препатили, пък разкази от първо лице в свободните сайтове и форуми има колкото щеш.

Истината, Тери Пратчет

Докато слушах разказа на жената премятах в ръцете си "Истината" на Тери Пратчет. Бях взел книгата, за да я издигна вместо плакат срещу политическата каста, но я размахах срещу нейните пазванти.

А "Истината" е книга, която през смеха и с изразните средства на жанра фентъзи, описва правдиво и бичува със силата на перото недъзите на обществото или обществата. Последното го твърдя, тъй като четейки книгите на англичанина Пратчет, неизменно правя паралели с българската действителност - гадните политически игрички, олигархията, корупцията, произвола, частните закони. Описва всички обществени недъзи, срещу които повече от месец столичния град се тресе от справедливи протести.

Тъжно ми е, а и след случката вече три часа не съм на себе си от яд и безсилие. Срещу въоръжените и организирани насилници в униформа можем да противопоставим словото, а те от словото не се боят, защото хем си имат хубави решетки (в полицейските управления), хем удобни за хващане палки, а и твърди подметки за повалени на замята хора. Със силата на словото не става и защото "имат нужда от помощ с по-сложните думички", както пише Тери Пратчет.

Тъжно ми е, но в сърцето си имам и надежда. Не цялата полиция е съставена от тъпите и подли същества, които съставляват онази безмозъчна, злобна маса, нужна за да се изправи срещу себеподобните си, без да загуби много от разсъдъка си, а и без да се погуби ценно "образование" (пак по Пратчет). Сигурно има нужда от такива полицаи, но ненавиждам искрено всеки малък Ноби Нобс или сержант Колън (образи на типичните не особено умни полицаи в книгите на Тери Пратчет), когото видя оживели в синя униформа.

Уважавам многото достойни полицаи в или без униформа. Презирам корумпираните, злобни, дребнави, мързеливи гадове, които са на заплата от народа и на "бакшиши" от криминалните структури, които уж озаптяват.

Бог да ни пази от лошите и дано скоро има управление, което ще прати Колъновците и Ноби Нобсовците срещу крадците и хулиганите, а не срещу честните хора, които справедливо искат да спрат безчинствата на властта.

Добави в Svejo

Свободата

Свободата е безценно гражданско благо. Запазването на свободата по правило не става без усилия. Положете усилия, за да продължим да бъдем свободни граждани и утре, да бъдем свободни тук, а не да бягаме далеч заради свободата си.

Добави в Svejo