Невежеството е голяма сила, но не градивна ами рушителна. С кратко описание на примерите от ежедневието или онези влезли в световната история могат да се пълнят цели библиотеки, а помещенията за съхранението им все няма да достигат. Днес ще обърна малко внимание на религиозното невежество, а за база ще взема две събития от последните десетина дни. Първото е сляпото насилие към всичко що е "западно", в страни с преобладаващо мюсюлманско население, заради аматьорския филм от САЩ - Невинността на мюсюлманите. Втория случай е от България, художник иконописец убил човек преди няколко години, а сега след произнасяне на всички съдилища за неговата виновност ще влезе в затвора, но неочаквано зад каузата му застанаха множество хора.
И в двата случая общественото мнение се формира без познаване на фактите, а това е много благоприятно за волна интерпретация на събитията и изводи и действия за всеки вкус.
Предистория и история.
В САЩ направили филм шегуващ се с исляма и пророка му Мохамед. Направен е преди доста време - повече от година, според някои източници продуцента му се опитал да го пусне по кината в Калифорния, но нямало интерес. Качил 14 минутен отрязък от филма в световен портал за видео споделяне, където въпросния филм се превърнал в един от хилядите хулещи някаква религия, но интерес отново липсвал. След известно време хора от южен американски щат (не знам повече подробности) превели на арабски клипчето и го изпратили на други хора в Египет. Там го пуснали в телевизионно предаване, а след това се завъртял в социалните мрежи, още не било време за гняв, но наближавало.
На 11 септември, точно 11 години след атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк, тълпи мюсюлмани нападат посолствата на САЩ, Германия, Нидерландия, а и когото още си харесат из арабския свят - например закусвални на базирани в САЩ компании.
Те били толкова гневни, ама толкова гневни, че нямало значение дали громят печени пилета или убиват посланика на САЩ в Либия. Колкото до посолството на Нидерландия - ами то било по грешка, мислели че филма е от ниската земя.
У нас пък на 10 септември Върховния Касационен съд потвърдил присъдата на художника Йордан Опиц за убийство. Особеностите в случая са, че художника не се признава за виновен, защото не можело "4 см сачма" да пробие дрехите на човек, а после и тялото му и да го затрие. Освен че бърка куршум и сачма, а и вероятно симулира невежество в балистиката, художника рисувал икони.
Факта че е иконописец се оказва неговия спасителен пояс. Милозливи медии правят интервюта, пишат се и се снимат сърцераздирателни журналистически материали за горкия поборник за правда.
Е, това че пистолета е бил незаконен не е важно, а това че потенциалния крадец е застрелян пред входа на кооперацията сигурно също. Факта че е стреляно с бойни патрони, които художника нарича сачми обаче е важен. Също е важно това, че стрелеца не се признава за виновен, нищо че е произвел изстрела. Не можело "сачма" да пробие дрехи и да убие. Да се на начудиш на всички полиции по света, а и на армиите, които въоръжават офицерите си с пистолети. А да, той бранел интересите на комшиите си и не се чувства виновен, нищо че е убил човек, а и е иконописец. Иконописец и християнин не са едно и също, ето ви нагледен пример.
И да продължим с невежеството. Подетата от медиите кампания е тенджера, която си има похлупак. Във форуми и групи на социални мрежи се пише, че не можело иконописец да затрие човек. Както казва решението на съда и фактите, не само може, ами и отказва да се признае за виновен. Няма покаяние, няма и смирение.
Същото невежество, което се подиграва на достойните за подигравка неразбории на митрополитите в БПЦ, сега твърди че щом е иконописец, значи е хубав човек. Ама в храмовете работят и много други хубави хора, хористи в хорове, певци на клира, иподякони и клисари, продавачи на свещи и чистачи, дори и охранители. Сред тях има добри хора, но има и със спорни морални качества. С очите си съм виждал как продавач на свещи хапва кюфтета на Разпети петък, там дето продава свещите и не се крие, а ги продава направо в храма. Няма едно - две.
Невежеството кара хората пламенно да обичат и люто да мразят. Подиграват се на различното, непознатото, чуждото, заклеймяват с лека ръка, а след това с нея палят, бият, че и убиват – и у нас и в чужбина. Невежеството не обича, не се смирява, не търси вина и у себе си, не прощава.
Нека не бъдем невежи, а да търсим, да мислим и използваме силата на аргументите, а не аргументите на силата. Толерантност е възможна само когато познаваме добре своята вяра и чуждата вяра. Познанието за себе си и другите може да проправи пътя за милостта, защото мразещият има нужда от помощ. Милостта е пътя към любовта, а любовта прави възможен мира.
