Милозливост до откат - вредния начин на мислене у световното левичарство

Организацията на Червения кръст в България е подела една на пръв поглед добра кампания под надслов "Време е да погледнем! Една кампания за толерантност и равнопоставеност", в която акцента е върху работата с "инжекционно употребяващи, проституиращи мъже и жени и млади хора в риск". Толерантност и равнопоставеност - запомнете това. 

И така, прекрасно, хайде да научим хората да са толерантни. Толерантност е синоним на търпимост. Търпиш, не критикуваш, приемаш такива, каквито са - всички! Търпи наглите публични прояви на педерастия. Търпи опошляването и повсеместността на чалга културата. Търпи пияниците по улицата, наркоманите в градинките, проститутките и просяците по улиците. Търпи дима от цигари и лошата вентилация в заведенията. Всеки има право да получи търпимост към себе си. Така учат световните милозливи левичари. Място за всеки. Може да е черен, грозен, миризлив ... търпи. 

Но, търпимостта не стига за левите душмани на свободния човек, трябва и равнопоставеност. И ето - спомних си за моя съученик от основното училище Кирил. Кирил бе с около 20 сантиметра по-нисък от мен и когато се надбягвахме се оплакваше, че с моите големи крачки съм имал нечестно предимство спрямо него. Веднъж настоя за равнопоставеност - да тичам с по-малки крачки, за да има и той шанс за победа. Любопитно, нали? Какво трябва да сторя, за да може избралия да бъде мъжка или женска проститутка да бъде равнопоставен с мен? Да си подам ли и аз задника на педерастите?

Не, не е това начина. Виждам нещата по-инак от левичарите, защото съм християнин. Ние знаем що е любов към различния, знаем що е помощ за падналия. Мъжката или женска проститутка трябва да бъде подкрепена, но не в делата си на човешки отпадък, а да бъде насърчена да промени живота си, да се върне в обществото, да живее достойно. Така и правим ние, помагаме на хората да станат достойни граждани на обществото. 

Това което искат левичарите е социалния живот да стана като джунглата на съвременното изкуство - някой сере пред публиката и пишман интелигентите кимат, картина с лайна вместо боя - не го разбирам това изкуство, но го приемам, защото всеки има място под слънцето. Едно голямо бля-бля. Ей това не мога да им простя.

Добави в Svejo

Руснаците пак с "оригинални" идеи - нищо ново под слънцето

Според публикация в дир.бг, руска фирма възнамерявала да сътвори руски електромобил, който "не се нуждае от зареждане в мрежата, а работи на нов принцип". Новия принцип е принципа на който работят хибридни автомобили като Волт - малолитражен двигател с вътрешно горене създава електричество, електромоторите на свой ред задвижват колелата без да имат механична връзка с двигателя.

Шевролет Волт - разработка на "Дженерал мотърс"

Е, почти същия, защото хибридите имат батерия, която задвижва автомобила автономно 50-80 километра. Руснаците няма да се занимават с батерии и али-бали, които създават големите ядове на автомобилните производители с ограничения си заряд, а използват "оригиналния" руски метод по опростяването. Защо ли? Защото не могат да направят нищо сложно. Не и в "матушката", както впрочем и нашите учени. Където управляват комунисти само трева никне, за говедата. Умните хора или бягат или се примиряват.

Йо - поредната руска гордост

Нищо чудно, че дир.бг пуска кьорфишеци - собственост е на г-н Виденов - виновника за хиперинфлацията в България в периода 1996-1997 година. Комунист и слуга на "матушка".

Добави в Svejo

Carpe diem, но и memento mori

От онзи период си спомням ясно страха. Вечното „ш-ш-шт, да не чуят комшиите”, предупрежденията да не казвам на никого за какво си говорим в къщи, каква телевизия гледаме, какво радио слушаме. Макар че това не бяха престъпления по закон, за тях се следеше и се наказваше строго. Страхове безчет. Страха от директори и милиционери. Страховете от биячите в милицията и доносниците, които в моето ежедневие бяха съседите. Всекидневните полети на хеликоптери и слуховете за поредните щастливци избягали от страната, както и за нещастниците, които са хванати от граничарите.

Немотията, празните магазини и пак страха - предупрежденията да се казва че дадена хубава дреха е купена от Гърция или Югославия, а не от Кореком, защото от къде са дошли доларите за покупки там? Страха и немотията. Немотията в магазините бе съчетана със страха, че може „пуснатото” да не стигне за теб. Страха, че магазинера може да не ти даде. Конспирациите за покупка на обикновени неща като поне приличен салам, конци, прежда, ластик за гащи. Немотия и унижения, унижения, унижения. Трябваше да си в добри отношения и с магазинерите и с майстора на телевизори, защото искаш да ядеш, искаш да гледаш телевизия, а стоките могат да свършват за теб, за телевизора ти да няма части с месеци.

Страха и ужасните примери за не свобода. Милиционерски постове на изходите на града, които проверяваха документите на всички и не можеше без разрешение нито да влезеш, нито да излезеш от този град.

Имаше ги и детските неволи - прекъснатите ваканции и тренировките за паради, наричани манифестации по случай 9 септември. Заради общата немотия с единствения и при това дълъг вълнен панталон, ризите с дълги ръкави при петричките септемврийски жеги, често съперничещи си с августовските. Какви манифести, какви другари? Манифест, едно счупено тогава понятие, както и фразата другарю. Зер не знаем кои са ни другари и кои потисници, но все се зоват другари. Зер не знаем какво е манифест?

И тайните удоволствия - от чутия и разказан политически виц. После страха, че може да те доложат на пионерските ръководители, да ти намалят поведението и да отрежат шансовете ти за образование.

Сеирите - физиономията на Живков, когато му спретнаха оставка. И пак страха и първите вълнения от очакването на свободата - сутринта на 11 ноември баба ми отиде да чака за хляб и кисело мляко. Върна се и донесе новината, че след 30 минутно гробно мълчание, някаква жена отприщила бента с думите – „защо мълчите бе, снощи свалиха Тошо!”.


Предвестниците на свободата. Да, бяхме чули за падането на Берлинската стена. Знаехме че германците от ГДР отиват в ФРГ през Чехия и Австрия. Знаехме че в Унгария демонтират телените ограждения по границата. А живеехме в град ограден от милиционерски постове. Живеехме в близост до тези телени ограждения.

Спомням си и слуховете за погрома в градинката на ресторант„Кристал”. Чу се, че Парцалев, за когото телевизията съобщи, че умрял от рак викал на този протест - „това не е филм, наистина бият!”. Наистина биеха, наистина потискаха всяка свобода, всяка свободна мисъл. Наистина, наистина – вярвайте ми. Всички гадости, за които се разказва бяха истина.

Истина е, че изпадам в бяс, когато някой заговори за хубавите неща от онези дни, а може би не трябва. Чувал съм, че отраснали в концлагерите на нацистите хора, в старините си помнят с добро славните дни в концлагера, когато са били млади. А пък живелите добре жители на Правец издигат паметник на Живков.


Carpe diem, но и memento mori. Надявам се да достигна до истински балансиран поглед назад. Ще дойде, когато премине гнева ми.

Добави в Svejo

Има едни дни ...

Има наистина много странни дни. Понякога идват на гости по единично, друг път си резервират стая в хотела през чужбински туристически агенции, за да им е по евтин курорта. Ето и днес - уж е ден като ден, а се чувствам сякаш всичко до което се докосна или каквото реша да направя се чупи, разлива, стачкува защото иска по-ранна, но по-висока пенсия при по-ниски осигуровки, иска при мама, хляб по 14 стотинки и манифестации на 9 септември, а Лили да му пее колко е малка на ушенце в читалището.

Странно, нали? Питам се дали автобуса към къщи се спука гума, а бирата ще се разлее? Пък може метеорит да счупи каменния календар на маите и да потопи в апокалиптично очакване горките хорица, дето си мислеха че имат година и половина срок до всеобщата умирачка.

Въпроси, питанки, размисли и чат-пат страсти. Ту има дни, дето не върви, ту двама влибени мъжове си играят в кревата. Песни ти казвам ...

Добави в Svejo

Преглед заглавията от сутринта

Тази сутрин слушах прегледа на печата по университетското радио. Заглавията, които бе подбрал редактора бяха обикновени и с нищо не грабващи вниманието. 

Ето малко от моя преглед на печата:

Русия извършила първи успешен опит с ракетата Булава, на която зевзеците  казват Будала. Това е лошо и добро. Лошо, защото руските идиоти може би ще си модернизират технологиите на нападателните си оръжия. Добро, защото идиотите не инвестират в истински нови технологии, а са като кръвопийците. От тази пиявица рано или късно ще се отървем и ние. Газ скоро ще има и по Набуко, пък възобновяемите енерго-източници ще ни накарат да затворим и първа и втора атомна.

България преговаря за твърда надбавка към цената на АЕЦ "Белене", от където научаваме старината, че въртим, сучем, ама тази централа ще си я строят руснаците, а ще я платим ние с цената на тока. 

Новият политически проект на президента Георги Първанов ще се нарича АБВ, защото толкова си могат. Единия идиот си нарече партията ГЕРБ, а другия ще я кръсти АБВ. Една моя някогашна шефка си кръсти "най-българското" списание Черга, защото явно не знаеше, че думата не е българска.

Търсят се многофункционални служители - това не е нищо ново, стар габровски виц разказва, че местен предприемач видял статуя на индийския бог Шива и рекъл: "те такава работничка ми трябва!". Та с такива работодатели - нищо чудно, че сме на последно място по производителност на труда в ЕС. Умните хора аутсорсват дейности, за да постигнат тясна специализация и минимум разсейване, а ние още търсим идеала на щерката на Живков старши "всестранно развита личност".

Каквото е правителството, такива са и администраторите на сайтовете му - правителствени IT специалисти в действие ...

Като се лиша от новини за 2-3 дни изпадам в умопомрачение, като си мисля, че живея в нормална държава. Честно!

Добави в Svejo