03 октомври 2016

Животът е едно училище. За смърта, топлите ботуши и почиттването на офиси

Бачкаш, градиш нещо и изведнъж светът ти се променя. Вчера се чух с клиент, за да обсъдим нещо по сайтът му. Мислих си, че ще му кажа нещо кофти - забавяме се по обективни причини, но на човекът му се бе стоварило нещо лошо, не дреболия като забавен проект. Е, не точно на него, но на близък на когото държи.

Блъскаш, блъскаш и накрая два на един метра в удобен ковчег.

След новини за умирачка винаги ми е особено настроението, при това без значение дали е за мой близък (това си е направо емоционално цунами) или за непознати хора. Не знам за другите, но когато чуя или прочета за атентат, катастрофа, бомбардировка (... и новините от чужбина. Днес силите на режима в Сирия извършиха съвместна бомбардировка с руските наемници над град Алепо. Затрити са две дузини цивилни сред които 4 деца ...) ми става зле. Мисля си какво ли им е на онези хора, които са загубили близките си. Какво ли е да живее в страна раздирана от гражданска война?

Спомням си спомените на една англичанка, която е отглеждала децата си по време на "битката за Англия". Казва че човек се приспособява някак си, четеш приказка на децата, защото децата са си деца дори в скривалището, и слушаш как бомбите вият и се молиш като луд да не падне точно върху вас, а междувременно гълчиш децата да не шават излишно.

Слава на героите! Да умрем за родината, ура-а-а ... ама който го дрънка едва ли е виждал град след бомбардировка.

А понякога и самият живот е като една борба и слаба Богу, че не е война.

За какво се борим? За идеалите си, за по-добро образование, за работата си, за жени (защо пък не), за успех в бизнеса.

И като заговорих за бизнес се сетих за един интересен бизнес. Почистване. Да, почистване на каквото се сетите.

Почистване


Покрай работата си научих не малко, за страничен човек де, за почистването. Оказа се, че може да поръчаш да ти почистят каквото се сетиш - от полюлей до прозорци, щори, кухнята, басейна ...

Интересно ми бе, че има интересен пазар на фирми за почистване. Както и се полага на него има няколко големи фирми и както и се случва в кой ли не друг сектор - големите си работят с големите, малките с малките.

Има и изключения.

Както на много други пазари (или бизнеси както му казваме сега) големите фирми си наемат евтини работници, които пък си гледат работата през пръсти - за толкова пари толкоз работа, нали? И при фирмите за почистване е така, ако искаш някой да ти свърши добра работа - наеми малка фирма, която да зависи от договорите си с теб. Фирмата за почистване ще си гледа работата добре, а ти ще имаш чисти помещения.

Помещенията ... леле, не подозирах че има толкова конкурентен пазар за почистване на офиси.

Почистване на офиси


Оказа се, че при почистването на офиси има загробваща конкуренция.

почистване на офиси
Преди години във фирмите в които работех си наемахме някоя жена, за почистване на офиса. Обикновено тази която даде най-ниска цена. Понякога честно казано и качеството бе на същото ниво. След 2-3 почиствания оставах бележка да не ми пипат бюрото, аз си го почиствах сам, обикновено със спирт, за да махна мръсотията, а не само да ми я размажат заедно с тази от съседните бюра.

За бюрата на служителите на никой не му пука, но виж за мокетите е друга работа.

Когато се работи с техника от нисък клас при почистване на офиси се случват и някои бели - например се съсипват мокетите. Това вече е проблем, за това и "печели този с най-ниската цена" не винаги е добра идея при наемане на фирма за почистване на офиса.

Оказа се, както ми разказаха, че с некачествена техника може да се съсипят мокетите в някои бизнес сгради, а там вече нещата струват пари на поръчителя на почистване на офиса, при това много пари.

И става като при сайтовете, където нещата са ми по-ясни или при сиренето където са ясни на всички. Или - ех, като при ботушите, за които пише Тери Пратчет. Богатите са си добре, бедните да го ... абе да го духат. Помня как преди десетина години дадох близо една трета от заплатата си тогава за хубави туристически обувки. По едно време дори ми омръзнаха и си купих нови. Този с хубави ботуши забравя кога ги е купил, а бедния все си ходи с мокри и измръзнали крака, като дава същите пари като богатия за година-две.

И с техниката е същото ... оглеждам компютрите и се нагледах на невероятни щайги. Между другото хвърлих око и на евтините модели и се зачудих как спя тези, които ги продават на хората? Някакво чудо на техниката със селерон и 4 гб рам, евтина матрица за 400 кинта, при това понякога придружена с оригинален уиндоус - ура. Това трябва да го продават като компютър за каляване на нервите или за флегматици. Пускаш браузъра, гледаш през прозореца, хапваш вафла, той зарежда, ти пишеш името на сайта. След това искаш да гледаш някой клип или филм, отиваш до тоалетната, връщаш се и той тъкмо е заредил. Компютър мечта ти казвам друже ...

И тъй, ако имаш офис и ти трябва човек за почистването му си наеми някоя малка фирма, която предлага почистване на офиси. Същото като с хубавите ботуши е.

До скоро

Няма коментари: