Икономика на киселото мляко и едно обещание

Преди ден жена ми попълваше нещо като лексикон, но за бебета. Идеята му уж е някой ден малкия човек да научи как родителите му са виждали света в който току що се появил малкия човек. Чини ми се обаче, че е „мило дневниче“ за мами и може би е добра идея. Само подозирам как ли е виждала света за 20 годишната ми тогава майка – хитове на Лили Иванова и светлото социалистическо бъдеще, за което дрънкат от радиото и телевизора.

Тя се спъна само на два въпроса и потърси отговора им от мен – много популярна песен тази година и кое е събитието на годината. И аз се запънах и за двете. Вероятно ще впишем някой танцувален хит при музикалния въпрос, няма да стряскаме детето с метъл и рок я. Дебата и мислите ми обаче тръгнаха от политико-икономическия въпрос.

Кое наистина е събитието на годината?

През пролетта вероятно бих казал, че референдумът – за или против електронното гласуване в България или войната в Източна Украйна са събитието. Лятото бих отговорил „великото преселение на народите“ - милионите мигранти, които организирано бягат от войната в Сирия, Афганистан, Еритрея и други или организирано нахлуват в Европа, за да си построят тук ислямски държави – зависи от гледната точка. Сега в първите дни на октомври бих казал - продължаващото икономическо пропадане в България, което може да подгони и нас на Запад.

Спомените като настояще

Днес четох статия на рускиня, че страната и живее във вечния ритъм на „войната за която се готвим“ и „войната която водим“, а „победата“ е издигната в култ. Както си му е редът се търсят предатели, умрелите по бойните полета в които не се водят войни се заравят в безименни гробове, от медиите се лее пропаганда, а актуалния властелин в държавата си е изградил култ към личността в „добрите стари“ традиции на доктор Гьобелс и чичо Сталин.

Приличаме си. В България се борим с Кризата. И борбата е като „борба за мир“. Колкото повече продължава борбата, толкова по-малко мир има. Колкото по-успешно се борят политиците с кризата, толкова по-малко хора има в България. Едно скандалче се потули при последното преброяване на населението, защото ръководителката на НСИ каза, че хората били по-малко от официално обявеното, и други работи каза, но и запушиха устата.

И със западняците си приличаме. Англичаните ги плашеха, че българи и румънци ще ги превземат. За тамошните телевизионни и таблоидни зомбита Българи и Румъния са огноооооооомни държави, нещо като Русия. Сега ги плашат с милионите емигранти от Азия и Африка. Не си приличаме по стандарта на живот, за него им завиждаме. За това и България намалява като население.

Икономиката на киселото мляко

През 2014 година фирмите търсеха спасение в намаленията, тази в количествата на стоките и услугите. От времето на стъклените бурканчета за кисело мляко - то е 500 милилитра, има каймак и киселее два дни след като го отвориш.

През последните години на 20 век спря да киселее. И един месец да го държиш на топло или в хладилник – нищо му няма. Традицията повелява, когато се появи нова марка, киселото млеко за около половин година да има кисел вкус, след това и то става с обичайния за всички останали талаш.

Някои смелчаци бяха правили сметки – Х на брой крави с Y добив годишно + Z внос – са достатъчни за всичкото продадено и осчетоводено кисело млеко, за продаденото прясно мляко + масло и част от сиренето, или пък за част от сиренето и кашкавала българско производство на пазара. Не стигат обаче за всички. Ама и техните думи са като тези на Ренета Инджова за броя на населението – глухички. Къде по-шумно се обсъжда задника на някоя певица, катастрофа, някой биг брадър или каквото там вълнува масите.

Добрите и лошите години

В седемте „добрите години“ преди 2008-а започнаха да намаляват количествата. Казаха че 250 милилитра били идеално количество и трябвало и тук да стане така. И се започна една игра – 500 милилитра всъщност са „450+50 подарък“, след това 400+50 подарък, докато някои марки стигнаха до 370 милилитра по мои наблюдения.

След това през „седемте лоши години„ се започна обратния процес. През 2014-2015 ми се струва, че всички по-популярни марки кисели млека се завърнаха „промоционално“ и подаръчно към 500-те милилитра.

Отчаяние дами и господа

През 2013 и 2014 година и аз се включих в хора от промоции от типа 2 на цената на 1, специални намаления и какво ли не. Пощенската кутия се пълни с какви ли не брошури, а спам филтрите на електронните пощи не смогват да спрат потока от предложения. Ако не друго поне спамерите и печатарите са препечелили нещичко.

Тази година като че и спама намаля и стана по еднообразен и не е защото икономиката върви напред. Как е икономиката може да се разбере от панаирите и изложенията, а също и от витрините на магазините.

Ако намаленията са повече от новите колекции и прекрасни нови уреди – не е на добре. Ако на панаирите и изложенията изложителите намаляват – както става с пловдивския панаир, а киселите млека масово са 500 милилитра – икономиката не е на добре.

Щом финансовия министър предрича 2-3% растеж на икономиката, а статистиката и с просто око се вижда понижение на цените – не е на добре, защото няма растяща икономика в дефлация.

Когато заминалите от страната не желаят да се връщат, а около мен все повече хора си купуват билети за самолета само в една посока – не е на добре.

Обещанието

Преди малко обещах на дъщеря си, че ще направя възможното да расте в страна, в която може климата да е гаден, но пък хората са по-спокойни за утрето си. В България може да се връщаме за вкусни лютеници и живописни планински преходи.

Добави в Svejo