В съвсем обикновен телефонен разговор между майка и нейния син разговаряхме, че в страната има протести. Щом споменахме протести и Пеевски се включи автоматично подслушване на линията.
Когато преди почти двадесет години прочетох за първи път 1984 на Джордж Оруел, така и не разбрах защо властта не изискваше просто подчинение, а да бъде обичана. Целия държавен апарат в тази страна бе насочен към преследване на мислопрестъпниците, които не харесваха властта в мислите си, защото никой не можеше на яве да се противопостави и да остане жив.
Не случайно комунистическия режим у нас не бе допуснал издаването на книгата на Оруел, защото тя се стремеше към същото - да смачка и преследва всяка съпротива, била тя и в мислите ни (вицове, а и разговорите срещу някои несправедливости се преследваха най-строго).
Сега в България е 1984 година, защото г-н Пеевски - председател на ДАНС иска не само да му се подчиняваме, ами и да го обичаме, а дори няма мустак и не ни гледа от плакати по улиците и учрежденията, както се случвало в Океания, страната управлявана от Големия Брат.
Мустак обаче се пуска, а плакати се печатат. Горко ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар