В годините след Втората световна война до петролната криза през 70-те години на 20, за обикновените хора в САЩ, Канада и Западна Европа настават щастливи времена. Има след военен ентусиазъм, технологиите се развиват устремно, огромен демографски ръст, силен ентусиазъм, все повече работни места, все повече стоки, които са на все по-ниски цени. Индустриалците печелят добре, мениджърите печелят добре, работниците печелят добре, дори и маргиналите живеят сносно. На мода е икономическата мисъл вдъхновена от г-н Кейнс и животът е като цяло готин.
По това време и на изток от "рая" строим рая на земята. На мода са концентрационните лагери, огражденията по границите (за да не избягат хората към гниещият "запад"), културната революция (в Китай), поклонението пред мумии (пред Ленин в Москва, Димитров в София, Хо Ши Мин в Сайгон (сега му казват ... Хо Ши Мин), "доброволните" манифестации, селските труженички (по плакатите), опашките за стоки от първа необходимост, изходните визи, жителството, чакането с десетилетия за жилище или покупка на автомобил, новините на руски преди тези на български в петък и много други неща от битието на живеещите в "социалистическите" страни.
След щастливите времена в и овехтяването на идеите на г-н Кейнс в по-богата част на Европа и Северна Америка започва да се появява една нова аристокрация - финансовата или банкерска олигархия. Парите стават все по виртуални, на финансовия пазар се появяват всевъзможни нови финансови измишльотини, които опаковани като деривати или инструменти се предлагат на "инвеститорите".
Сега е важно да отбележа, че има инвеститори и "инвеститори". Тези без кавички са от средата, която е наясно със стойността на онова, в което инвестират, а другите са обикновени хора, които също искат да се включат в голямото лапане, но не ги разбират тези неща. Докато първите богатеят и живеят еднакво добре и във време на възход и във време на лишения за обществото, то вторите често стигат до просия, разорение или просто обедняване.
Колкото и да е странно рибите винаги са готови да лапнат червейчето във водата, а "инвеститорите" да си дадат парите за захранване на поредния икономически балон. Кризата наречана дот ком (.com) балон не научи на нищо хората и в САЩ след само 8 години имаше криза с ипотечните заеми. Едно прекрасно изобретение ... Дом за всеки, независимо дали може да си го позволи. Банките отпускат кредити, а банките се финансират от инвеститори и "инвеститори", когато парите в банките намаляват, защото жилищата са феноменално скъпи, а заемите са отпуснати и на хора, които не могат да си го позволят ..., тогава инвеститорите изтеглят парите си, а фалират "инвеститорите". Е, не само те, но и множество застрахователни дружества, други банки и инвеститори.
Тогава става още по-интересно. Държавата в САЩ и на много места в ЕС вземат пари на заем от инвеститорите, за да налеят пари в банките, които са собственост на други инвеститори и така данъкоплатците с десетилетия ще плащат за рекапитализирането на банките. Три пъти ура! Това е по-хитро и от фалитите на банките у нас през 1996 година, когато тукашните олигарси инвеститори взеха пари "на заем" от банките, направени от тях ... тоест от спестяванията на всички ни, а банките фалираха. Тогава нямаше обезпечение на парите на вложителите и ... ех, ние всички платихме на олигарсите у нас, които на запад се наричат инвеститори за да могат да изкупят икономиката и да ни управляват още много, много години. Честито!
В САЩ и Западна Европа обикновените хора не са глупави и протестират срещу схемата, чрез която финансовия "елит" засмука мощно парите на няколко последователни поколения обикновени хора. Кражба достойна за бъдеща революция.
У нас кражбата стана преди 15 години и за това протест на "възмутените" няма. Олигарсите си ни управляват с откраднатите от нас пари, а ние гледаме и пожелаваме успех на хората в едни други общества. Пожелаваме успех, но не вярваме да постигнат повече, от колкото ние през 1997 година, когато на обраха и замазаха очите.
