19 юли 2009

Големия поход на малкия човек

Понякога ... не. Всъщност рядко се случва да загуба посоката или увереност, но често звучи по добре. За това започвам разказа си отново.

Понякога, не, всъщност често се случва да загубя увереност или посоката в дадена житейска ситуация. Тогава имам нужда от мъдрец. Мъдреци няма за това пък има приказки. Тогав си диря приказка, в която да ме уверят, че доброто побеждава или поне, че на света има място и за малките хора. Да, но вече съм голямо момче, а баба ми е от години в гробищата. Това е и причината да си диря други разказвачи на приказки. 

Хубаво нещо е диренето, ама си знам, че освен мен малцина други имат желание да измислят сами приказки. За това си намирам професионални разказвачи на приказки. Тази нощ гледах за добрия бияч и посредствен боксьор Роки. Тази е една от любимите ми приказки. Навярно защото е проста и с много човещина.


Роки, който е на моите години получава своя шанс. Чудя се дали аз  ще получа своя, а ако го получа дали ще ме тресне както него по муцуната. Ако не го стори, както съм си късоглед ще го пропуща. Това би било жалко. Да, много жалко.

1 коментар:

Анонимен каза...

Понякога, когато няма мъдреци, хората се обръщат към приятели, не си измислят приказки