През януари приятелка ми изнесе трогателна реч, в която ме разкритикува за реваншизма, който бленувам по отношение на тоталитарната върхушка запазила позициите си и до днес. Дълго време се въздържах от размисли за политика, дори около годишнината от паметните стари и ужасните нови януарски събития около парламента ни.
Преди 16-17 години всички, особено ние децата вярвахме в новото ни светло бъдеще и се надявахме страната ни да каже - гуд бай - на всички стари другарчета, а на старите муцуни да бъде заповядано да си стоят в тъмните кюшета.
Уви, нищо не стана така както си го представяхме. Старите муцуни останаха да грозят телевизионните екрани и умовете, а дружбата с неумиращото зло СССР и до сега е верую на правителство, парламент и президент.
Ние спазихме обещанието, че те ще останат завинаги в мислите ни. Точно както се пееше в онази песен песен за панелите и трабанта. Те не спазиха нищо, защото не са и помисляли да ни оставят.
Ние неостарелите момчета сме оптимисти, че този път ще ви изпратим на мястото ви - в учебниците по история. Ще се постараем и винаги да останете в мислите ни, както и онези на обществото, защото злото не бива да бъде забравяно иначе рискуваме да ни навести отново.
Иде време за - гуд бай. Оставате в мислите ни, като стара любима, която обаче не щем да видим отново в дома си. Не щем да се возим и в колата ви. Единственото, което копнея да ви каже е - до свиждане! И никога не излизайте от там!
Няма коментари:
Публикуване на коментар