05 октомври 2008

Walk On Water

Минава 3 часа след полунощ. Току що гледах филма Walk оn water. Историята е любопитна, но не ми е за това думата. Омразата и стереотипите. Историческите наслоявания, които карат злото от миналото да се самовъзпроизвежда до безкрай.

Докато гледах филма прекарвах в съзнанието си собсвени и чужди истории. Преди години момчета пратени в Израел за да се учат за охрана ми разказваха, как другарите с които били пратени от тук пазарували по магазините докато трябвало да следят пред една синегога за терористи. Дори в страната на ежедневните атентати съвременната българска младеж била тя и с юдейска кръв си  е същата стока.

Баща ми пък ми е разказвал, че за година и половина в Израел нито веднъж не са го спрели да му искат документи. Това пак в същата страна на атентатите, където дори жените имат оръжие и знаят да боравят с него.

Араби са ми разказвали как еврейка просто извадила пистолет и застреляла дете, за да защити своето от потенциана опасност. Потенциална.

Минаха няколко години от момента, в който гледах демонстрация на палестинци по Цар освободител. Викаха - има има Палестина и ще има Палестина. Седнах на една саксия с цветя и ги гледах. Исках да заговоря някого от тях и да го питам за неговата история довела го тук. Не го направих. Не показах и плаката, който си бях приготвил предварително. На него пишеше, че и те са убийци. Там е голяма каша и евреите съвсем не са ми по симпатичната страна.

Финалната сцена е на Генисаретското езеро, където Иисус е ходил по водата. Та в края на филма един евреин, бивш агент на Мусад, сънува че ходи по водата с германски педераст потомък на нацистки военнопрестъпник. Всичко това в еврейски филм, в който се говори на юдейски, немски, английски и арабски. Ако имаше руска и българска реч каламбура щеше да е пълен.

Два народа с чувство за историческа вина се мъчат от дяволите в историята си. Колко много дяволи имаме ние в нашата дори без някой външен да ни сочи с пръст ... Просто тема за размисъл. 

По долното е награда за прочелите хаотичните ми мисли.

1 коментар:

Анонимен каза...

все още не съм гледала филма, но мисля да го направя сега
замислям се обаче за смисъла от фанатичната вяра, за насажданата омраза, за малкото хубави мигове, които се превръщат в поредното масово убииство...
а къде тук е вярата и какво провокира тя?