Живота и Промяната

Обичам да гледам живота.
"За него живота, направил бих всичко".
Или поне някои неща.
Всъщност живота освен да се живее, трябва и да се наблюдава.
Полезно е, а и приятно.
Обичам да се разхождам и да наблюдавам живота.
Обичам да усещам знанието му, че го наблюдавам, защото животът трябва да бъде наблюдаван.
Обичам да усещам ритъма му, когато пулсира, играе, позира, а и усеща твоя пулс.
Това е почти флирт, който рядко става любовна история.
Почти като танго, за което четох днес.
Думите и фотоса, не могат да заменят усещането да ти сам, но и разказват.
Понякога сладко.

На нас скучните и историите ни са скучновати. Няма история, няма поука. Ако има история, поуката не се вижда, ако има поука, няма баш история. Изобщо обърквация.

И така, за да не надскачаме себе си.

Верно ли си ...

Искаш да си ...

Ама не ти дават даже да си...

Може или да избегаш.



Или пък, да избегаш:)



Не забравяй, че в гората има



Затова никога не забравяй, че ...



В случай, че не си разбрал още - няма поука. Просто си търсех повод, да си покажа снимките от тези дни.

Добави в Svejo

Тест за ДВСК и организациите за защита на потребителите

Всъщност нямам намерение да си правя самоцелни тестове, а подадох оплакване за сериозен (за мен) проблем. Дадох си труда да уведомя за проблема: ДВСК, КЗП и БНАП (Българска Национална Асоциация на потребителите), както и четири телевизии с опит в подобен род разследвания.

Мястото: град София

Предистория: Снощи получих предупреждение да не се храня в заведение "Двата Лъва"разположено в непосредствена близост до офиса на формата, в която се трудя, тъй като познат, заедно със свои колеги е получил хранително натравяне. Всички до един са яли шкембе чорба.

Историята: Днес имах неблагоразумието да обядвам във въпросното заведение, тъй като -уви забравих за предупреждението. Утолил глада си, се върнах и продължих работа.

Ритъмът на денят ми се наруши около два часа след случката. Първо се сдобих с киселини а малко по късно с газове, не закъсня и общото неразположение.

Потърсих възмездие, за разстроения ми организъм, като първо разпратих мейл до колегите във фирата, за да ги предупредя. След това потърсих в Мрежата координатите на ДВСК и организации за защита на потребителите, копие от което изпратих до четири телевизии с национално покритие.

Сега очаквам последиците за организма ми, като и за съдържателите на злополучното заведение.

Добави в Svejo

Не ти се убиват американци?*

Ако някой рече да използва прийомите на съветски филм за втората световна война, но вместо немци сложи американци - може и да ти се доубиват. Питаш на кой би му хрумнало ли? Не се прави на интересен де!

Помниш ли как ти се трепеха руснаци с бате Рамбо в Афганистан? А да си играл Batlefild? Гоцко е да ги бутнеш с камион, джип или нещо си там тия ми ти шваби, руснаци, китайци или американци... Е какво като е на игра? То си е като на истина. Да бе, никога не си се мръдвал инстинктивно, когато към теб някой е посягал с нож, или виждаш как онзи танк ще те гази? Хъм, ама не ти вярвам да знаеш.

Аз пък съм друг, вживявам се в играта. После ме е яд на себе си. Осъзнавам, че тези хора не са ми направили нищо. Нищо че са анимирани, това неприятно чувство ме дразни. Макар, че се пали незнайно от какво и веднъж месечно си устройвам една стрелялка. Няма значение дали са чудовищата от Куейк, мъртвите от замъка Волфенщайн или предвождам бойни части нейде из бойните полета по време на Втората световна война.

Всъщност не знам - защо помним войните и ги пишем дори с главни букви? Излиза, че сякаш им се радваме и не помним последна голяма европейска война.

Нея може и да си я проспал в часовете по история, но ние с теб друже сме съвременници на касапницата на запад от нас, както и тези в Чечения, Авганистан, Ирак, Кувейт, Сомалия ...

Знаеш ли, едно от нещата, които ме карат да се гордея, че съм българин е химна, в който не радваме на някаква военна победа.

Сега сигурно се чудиш - за чий точно ми ги разправяш тия работи и къде са американците в цялата работа?

Ами в Американистан, по света а от скоро и у нас. След изципка на Буш, глоба на MS, бомбардировка на сватба (Авганистан), съсипване на древни паметници (Ирак), изнасилване на малолетна живееща край военна база (на САЩ) в Япония, Корея или нейде си може да ти се дотрепят.

Какво правиш тогава? Отиваш с гьостерицата в южния парк и чакаш някой не особено симпатичен хАмериканец да излезе пешеходно из посолството за да го тояго-положиш по гърбината ли? Цъ, така ли?

Е, дойдохме си на приказката. Именно драги ми читателю, чакаш съда да си свърши работата. Междувременно трепеш тълпи от хАмериканци, ама виртуално. Като ти мине се чудиш що за човек си, къде ти е човеколюбието и каква е таз агресия.

Пий една бира, напсувай Буш, Путин, Първанов, Наполеон, Цезър и други гадове и иди при жената. Или комшийката. Приятелката за секс. Приятелите от квартала или поне от кварталната кръчма. Абе иди където си искаш, само не трепи никой, даже не ги бий. Агресията драги, е гадна работа и ражда друга агресия.

Блажени кротките.

Купи си книга. Аз чета една готина за кенефи и вервай ми, по-гоцко е от циклене пред компа и драскане в блогове.

Попробуй Кент, казвали производителите на тутун на руснаците през 90-а година и им продавали отрова.

Попробуй книги, може и Куейк ама недей лайната на Кент...

Край

п.п. Защо ли в Германия и другите по-бели страни, хАмериканците не изнасилват туземките толкова често? Дали се притесняват, че беличките жени не са много за изнасилване от чернилки, защото и въжето може да намажат и то в гадния чужбинистан а не в култивирания хАмериканисатн?
--------
* Предизвикано от тази статия и коментара към нея: "Я кажете от къде може да се намери ...".

Добави в Svejo

Хронология на протеста: ден пореден - по японскому

Призоваха ни и ние се отзовахме. Бяхме мнозина, 700-900 души мирни, кротки и тихи. Странно е когато го казвам за най-многолюдния протест в защита на природата у нас през последните години. Да, многолюден но беззъб, досущ като сто годишна баба. Всичко си бе законно - разрешен от общинските власти и кротко охраняван от полицията а ние си шествахме досущ като в японско предприятие.

Събрахме след работно време за да се разходим от НДК до площада пред храма св. Александър Невски. Хем не смутихме столичното гражданство, хем полицията си дремеше кротко а политиците няма да се дразнят виждайки поредните протестиращи в утрешните новини.

Шествието тръгна тихо и кротко, за почуда на зяпачите.

След него се строиха редици с левенти...

А шествието се разля като спокоен поток ...

Имаше млади и нахъсани

А мнозина зяпаха и се чудеха

Други пък снимаха

... как природозащитниците минават през тревата...

Кафе пиячите зяпаха нас, а ние снимахме тях

Полицията се намеси за да съхрани графика на трамваите

И заплесите

А ние си шествахме

Накрая стигнахме крайната си цел и наострихме сетива

Посрещнахме на импровизираната сцена герои и кандидат - герои на деня. Пред шествието говориха: привиканият от властите за обяснение блогер - Мишел, младеж от студентският съвет на СУ (?!?!?), пенсионер - от името на пенсионерите в България (ние пък му вярвахме), както и знайни и никому незнайни герои...

Посмяхме се искрено, на призиви твърде приличащи на рефрена - "кой не скача е червен". Дачух и лозунги звучащи, като сътворени от младежкото "сие ди сие". Всички тези щуротии останаха нечути и неподкрепени, както и освиркването при преминаването покрай военното министерство. В този момент, сакто и преди се опитаха да ни вкарат в чужди филми, но отново гласовете на радикалите си останаха самотни. Този път чух - не искаме ракети а дървета. То и ние така, но протеста е за Странджа, Рила, Иракли ... Това ние си го знаехме, затуй и реакцията бе нормална - пълен игнор.

Стана ми обидно, когато някакви хора се опитаха да ни вкарат в нещо приличащо на митинг от детството ми. Младежи с политически амбиции се опияняваха от славата а ние кротко се усмихваме и се отдадоха на обществен живот, всеки диреше другари и познати в тълпата. А пък аз се зарадвах на познати гръбчета:)

Както и на любопитни надписи...

Люде;)

Девойки

Познати лица:)

Мислех си де ли ще стигне този протест, когато някой се напъва да го яхне и се превърне в новият Кошлуков, втори се напъва да ни вкара в бирария (знаете какво е тръгвало от Мюнхенските бирарии) а трети просто си зяпа.

Навярно Рила и Странджа ще последва съдбата на Пампорово, Банско, Баня, Несебър, Иракли и други бивши прекрасни кътчета.

Край


п.п. Кратки размисли във връзка с привикването от властите на блогера Мишел.

Първо много се радвам, че полицията е наела хора достатъчно грамотни, за да следят адекватно виртуалното пространство.

Всички тук знаем, че то не се използва само за бизнес, приятелски разговори, свалки или обмен на информация. Блоговете и форумите от много време се използват за пропагандиране на крайни религиозни, политически и сексуални възгледи. Именно в нета се случват или се подготвят не малко престъпления.

Второ, каузата бе благородна, но протеста незаконен и всички ние си сложихме главата в торбата отивайки на тях. Блокирането на улици си е нарушаване на обществения ред. Не случайно вчерашният, който бе разрешен от властите събра почти два пъти повече хора от не съвсем законният на площад Батенберг.

Трето видяхме как действа българската полиция срещу мирни и не съвсем мирни протести. Прибраха в ареста, тези които им се сториха по активни и привикаха други на разпит.

Те си вършат работата, така както мислят за правилно. Срещу нас може, срещу мутрите не, те си имат политически чадър. Строителните предприемачи пък масово си имат документи от правителството за инвеститори първи, втори и всякакъв друг клас.

Извод: който го е страх да не ходи при мечките в гората. Лесни каузи има достатъчно. Гражданското общество се формира от ентусиасти и се калява с трудни каузи. Да си малцинство не винаги значи да си луд.

------------------------------
Из хронология на протеста:
Ден първи
Ден втори
Ден трети

Добави в Svejo

Ансамбъл Българе, великите вождове Кубрат и Б.Б.Б.* и българското възраждане

Спектакълът бе прекрасен. Завърши с традиционно българско хоро - написано от композитор. То и те са хора и трябва да ядат, а този се справя добре, честно. И певицата пее хубаво, без ирония - хареса ми.

Прожекторите шареха из тълпата, а артистите се смесиха с хората и бе почти като спонтанно, само дето режисьора ги подкани.

Хорото бе почти като северняшка народна музика, написана от композитор. Тя пък е с традиционните за България духови инструменти, докато хорото бе с участие на китари и синтезатори.

Изви се българско хоро на площада. Идилия.

Водещата и по късно режисьора-хореограф не пропуснаха да ни споменат, че кмета на София е и генерал. Забравиха да кажат, че е от запаса и малко пожарникар. Не забравиха да благодарят на Б.Б.Б. за поканата към ансамбъл Българе, както и за прекрасната организация. Не, че той имаше пръст там, ама така от куртоазия. Ние се го знаем, дори две циганчета да се сбият на някое кръстовище пак Б.Б.Б. ще блесне пред камери и фотоапарати за да обясни за какво са се сбили. До бивши мутри е по хубав де, някак му отива.

Преди това хореографа и режисьор на спектакълът ни каза, че той и всички артисти са православни християни, които се молят преди всяко представление. Последно се молели, дружно хванати за ръце с молитва за - ново българско възраждане. Освен това бе много щастлив, че Б.Б.Б. е поканил точно тях, на кръглата годишнина от рождението на Левски. Дори го заподозрях за мъничко, но човека бе така искрен и реших, че едва ли добър PR специалист е сложил думите в устата му.

Имаше конфети, бе гоцко.

Малко преди това артистите вдигнаха "Априлско въстание". Имаше си оръдия, пушки и пищови, гърмежи и женски писъци. Ефектно си бе а артистите много истински гледаха лошо въоръжени с кремъклийки и зареждащи черешово топче.

Внушенията си бяха силни, като в съветски филм за Втората световна война. Ако е имало турци на площада - са си мълчали разумно, защото нали си спомняте, какво ви иде да сторите с целокупното мъжко населени на Германия след съветски филм за Войната или Великата Отечествена война?

Един мъж "закла" съпругата и детето си, за да не попаднат в ръцете на побеснелите орди, превземащи храма. Признавам, че и на мен ми кипна кръвта...

За легендарния Крали Марко и другите присъединили се кротко към империята на османлиите не казаха нищо. Аз пък се сетих за Яне и младотурците и аха да река - българин да се наричам ... ех, радост е.

Кубрат гледаше много мъжкарски, почти като Васил Михайлов в "Капитан Петко Войвода".

Всъщност аз повече харесвам дилбер Танас от "Мера според Мера". Някак по истински и човечен ми се чини.

Така страдаше, когато разбра че турците ще превземат народа на потомците му.

Това е народа във вериги, робство имало тук.

А хана как се дразнеше на това, че турците (то не ги назоваха де, то от де ще да знае Кубрат за турците?) ще завладеят народа му. Сигурно заради екземпляри като този, който бе много лют. Бе с брадва в ръце и на дръвника резна една глава.

Много се радваше тоз ми ти Кубрат, когато му разказваха, че наследниците му ще са велики царе - демек самодържци. Но се лютеше на новината за падането на Самуил. Дори това, че е само за малко - има няма 200 години не го успокои.

Може би трябваше да се направи калкулация:

1300 години България
- 200 години в Римска империя
- 500 години в Османска импария
--------
600 години България

Тогава щеше да побеснее. Навярно за това, че него не го включват в сметката.

Лют, лют ама много лют хан! Нали е велик, няма начин да е кротко лют. Та значи хана се бе ядосал здраво и каза - българите или се бият или умират.

Тогава трябваше да излезе Б.Д.** и да му каже, че страданията са излишни и вече го броят. Може да му разкаже за алтайските му корени и други работи.

Слушаше с интерес за величието на потомците си. Сигурно е хубаво да си цар, то си е почти император, над теб е само Господ, ама требе да си християнин, инак не фърфиш, ко се прайка?... А пророка му говореше едно благо.

Та имаше там един цар, пред който много народи треперели, плащали му данъци и изобщо той бил голяма работа. Даже франките му плащали данъци. На това последното Кубрат много се зарадва. Не че знам кога франките стават сила - военна и политическа, но Кубрат повече от мен ги разбира тия неща и за това - много се радваше и само си шепнеше - и франки... Малко след това се появи царя, царицата, царедворците, шута, охраната му и една танцьорка.

Ама каква танцьорка еййй - с кръшна снага (как въртеше това ми ти дупе), копринени одежди, които показваха чудната и пластична фигура. За радост на царя, царицата, придворните и публиката изигра - ориенталски танц. Хареса ми толкова много, че ми се прииска да съм цар в средновековна България и да ми пратят за подарък екзотична танцьорка:) Обече царя и царицата гледаха достолепно. Останалите кротко плакнеха очички.

Преди това стана дума и за това, че св. св. Кирил и Методий са българи. Проблема е в това, че се правят на римляни. Така де, ромеи. Криели са се, защото преди няма и 200 години (тяхно време) един Вселенски събор (680 година) е проклел това северно племе (българите), което дръзнало да мине отвъд Дунав и да се засели в Добруджа, даже направили коалиция с току що кротналите славяни.

Траели си и това е нормално, кой иска да е от проклето племе? Затова и останало в тайна, че са българи. Някои ги мислят за славяни, но това е поредната заблуда. Майстори на дегизировката са били тези умни мъже, няма спор.

То и коалицията със славяните не е баш коалиция, защото хана рече - българите са народ от господари. Така де, държаво-образуващ фактор.

Важно е да отбележа - постановката е построена върху диалога на великия хан Кубрат с пророк - съвсем християнски, който дори го кръсти (покръсти), съвсем както си му е реда - в името на Отца, Сина и Светия дух. Така че Борис само е завършил делото на един свой далечен предтеча. Кубрат става християнин а пророка му заръчва да предаде на народа си - дръжте се заедно като този сноп съчки и няма ви поробят.

Велик е Хана, но много страдаше, от отказа на пророка да иде с него във Фанагория. Не пожела никакви блага, но заръча за съчките, дори на изпроводяк напомни. Почувствах се като с щатски учебник в ръце, сакън да не пропуснем нещо.

Да знаете - пророка го е измислил това за лесните за чупене съчки и трудния сноп.
------------
* Б.Б.Б. - Бате Бойко Борисов

** Б.Д. - Божидар Димитров - директор на НИМ и велик факир в историческата наука. Под неговото вещо ръководство българската история става все по-богата. Българската държава вече дири корени почти в Новозаветни (библейски) времена и се очаква скоро да открие свидетелства за българските корени на някой старозаветен патриарх или дори някой от времето на Ной.

***карикатурата на г-н Борисов е публикувана на сайта novazora.net (имам резерви и то доста към идеите им, но карикатурата си я бива)

Добави в Svejo