| Маргарет Тачър |
Толкоз е шарено и удивително наоколо, че човек може да забрави - туй слепотата освен физическо състояние нявгаш е състояние на духа.
25 февруари 2013
Мисъл на деня
"Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата."
Г-жа Маргарет Тачър
20 февруари 2013
Едно лошо правителство си отива, очаква ни още по-лошо
Харесвах Трайчо Трайков, както и Дянков. И двамата се опитваха да са носители на нормалност в едно ненормално правителство. И двамата се опитваха да защитят интересите на хората от пиявиците. Проблема и на двамата бе, че техния началник - Борисов бе една от големите пиявици.
Държавата разпределя 40% от БВП. Това са огромни суми, с тези суми КПБ стана голяма банка. Цветан Василев купува от името на кръга "Бойко" цели предприятия, за милиони. Тези пари се плащат с парите от държавния бюджет, които са депозирани в КТБ. До тук добре за схемата. Обаче ...
Трябва да се платят пари за здравеопазване, пенсии .... и няма от къде. Значи е виновен Дянков? Я пак помислете ... Тази схема се възпроизвеждаше по време на цялото управление, а простия народ сочеше - ей, ей го този лош Дянков, а "бащицата" дава.
Е като дава нали от друг трябва да се вземе, парите са определено количество. Но, с неграмотен и слабо културен народ е така, иска да е клиент (в римския смисъл, демек храненик), да го обгрижват.
Е, сега и Борисов подаде оставка, няма го и лошия Дянков, смятайте какво крадене ще настане ....
19 февруари 2013
Изминаха 15 години, а важния възход е все още "някъде там"
Не е като през първите дни на 97-а, тогава сякаш вреше и кипеше, нямаше изход и имаше спонтанност. И тогава спорехме кое е опит за социален инженериг, както и сега. Дали бе заради младостта, но тогава очаквах духа на свободата у хората да доведе до формиране на гражданско общество, достатъчно гъвкаво да се пази само и достатъчно разнородно, за да не позволява да "тегли колата" в "правилната" посока.
Очаквания вече нямам, но имам искрицата надежда, но тя е мъничка и трудно видима, защото свободата е голяма и трудна за носене от безпросветните маси, които се отглеждат у нас от усърдните създатели на зрелища.
Ще поживеем и ще видим, само дано не остареем междувременно в очакванията си ...
Очаквания вече нямам, но имам искрицата надежда, но тя е мъничка и трудно видима, защото свободата е голяма и трудна за носене от безпросветните маси, които се отглеждат у нас от усърдните създатели на зрелища.
Ще поживеем и ще видим, само дано не остареем междувременно в очакванията си ...
27 януари 2013
Атомната централа и черешовото дърво или нещо такова
Колко сме чакали референдум за нещо значимо и на - ето ти референдум. Смешното е, че за да не се получат нещата на лошите се наложи да не гласуваме на референдума. Защо ли? Ами защото у нас няма значение за какво си гласувал, а как се броят бюлетините.
KT Tunstall - Black Horse And The Cherry Tree
И ето, така стана, че яхнахме кончето на "безхаберието", за да запълним "гьола" и да посадим дръвчета върху останките на националното предателство.
Странно нещо е живота, цял живот чакаш, а когато ти дадат просто правиш любов, спиш и ... само, за да победиш така лошите. Живот ...
21 януари 2013
Хей, Догон - този цирк вече сме го гледали. А, да - господин Доган.
В средата на първото десетилетие от 21 век светът си вървеше както обикновено, световната икономика бе във възход след азиатската и .com кризата, в Азия се водеха няколко войни, в Русия бе на власт относително млад диктатор, който концентрираше в ръцете си властта в разнебитената империя, а в България се готвехме за избори - последните преди да влезем в Европейския съюз.
Социологическите проучвания преди парламентарните избори сочеха, че етническата партия ДПС няма да успее да мине четири процентната бариера и няма да успее да влезе в парламента. Всички счихаха ДПС за политически труп изгубил връзка и власт над своя електорат - българските турци и помаците. Това бе логично, като се има предвид, че партията осигуряваше гласовете си с физическа и икономическа принуда, както и заплахи от реваншизъм от българската държава, както се бе случило през 80-те години.
След това се появи нова звезда на политическия небосклон. Едно парвеню от телевизионна кабеларка изведнъж получи икономическите лостове да направи собствена партия. Само за няколко месеца Волен Сидеров от никому неизвестно плямпало с пет минутно предаване, в което държи войнствени речи се превърна в политически играч от тежка категория. Този човек изведнъж получи национален ефир, в който да громи лошотиите в страната и ... турското ДПС, както и парите да организира конференции, митинги, да прави агитационни материали ... Появи се партия Атака.
Атака ползваше за плашило ДПС, а ДПС плашеше електората си с Атака. Само няколко месеца по-късно Атака бе парламентарна партия, а ДПС получи рекордна в историята си подкрепа на изборите. Такива случайности не съществуват, това бе прозрачен сценарий и аз, както и мнозина други го забелязахме още преди парламентарите избори. Разказах комуто успях, но кой съм аз, че да обърна една добре смазана мейдийно машина? Постигнах същото както и с Сакскобурга, който се появи като спасител. Минаха години и ми казаха - о, ама ти бе прав.
Ето, ДПС умира, защото за първи път има реална алтернатива - партия на турците, която да се постарае да освобиди хората от тиранията на ДПС. И хоп - бащицата на партията го тормозят, нападат го с газов пистолет, ама дори не го простреляха. Той пък се оттегли скоростно, ама оставал почетен председател. Та се сетих за Гриша Ганчев, който е почетен президент на ФК Литекс. Правиха през 2012 година проверка във фирмите на почетния председател и щяха да закрият отбора. Така то с почетните председатели у нас.
Жалко е, че ченгетата от ДС, които са и в ДПС, за пореден път убиха в зародиш опита хората в тази страна да се отърсят от желязната им хлатка. А аз мога да им пожелая адските мъки да ги споходят преди сегашните 20 годишни да загубят онзи заряд и оптимизъм за политиката у нас, който имах аз в края на 90-те години.
Социологическите проучвания преди парламентарните избори сочеха, че етническата партия ДПС няма да успее да мине четири процентната бариера и няма да успее да влезе в парламента. Всички счихаха ДПС за политически труп изгубил връзка и власт над своя електорат - българските турци и помаците. Това бе логично, като се има предвид, че партията осигуряваше гласовете си с физическа и икономическа принуда, както и заплахи от реваншизъм от българската държава, както се бе случило през 80-те години.
След това се появи нова звезда на политическия небосклон. Едно парвеню от телевизионна кабеларка изведнъж получи икономическите лостове да направи собствена партия. Само за няколко месеца Волен Сидеров от никому неизвестно плямпало с пет минутно предаване, в което държи войнствени речи се превърна в политически играч от тежка категория. Този човек изведнъж получи национален ефир, в който да громи лошотиите в страната и ... турското ДПС, както и парите да организира конференции, митинги, да прави агитационни материали ... Появи се партия Атака.
Атака ползваше за плашило ДПС, а ДПС плашеше електората си с Атака. Само няколко месеца по-късно Атака бе парламентарна партия, а ДПС получи рекордна в историята си подкрепа на изборите. Такива случайности не съществуват, това бе прозрачен сценарий и аз, както и мнозина други го забелязахме още преди парламентарите избори. Разказах комуто успях, но кой съм аз, че да обърна една добре смазана мейдийно машина? Постигнах същото както и с Сакскобурга, който се появи като спасител. Минаха години и ми казаха - о, ама ти бе прав.
Ето, ДПС умира, защото за първи път има реална алтернатива - партия на турците, която да се постарае да освобиди хората от тиранията на ДПС. И хоп - бащицата на партията го тормозят, нападат го с газов пистолет, ама дори не го простреляха. Той пък се оттегли скоростно, ама оставал почетен председател. Та се сетих за Гриша Ганчев, който е почетен президент на ФК Литекс. Правиха през 2012 година проверка във фирмите на почетния председател и щяха да закрият отбора. Така то с почетните председатели у нас.
Жалко е, че ченгетата от ДС, които са и в ДПС, за пореден път убиха в зародиш опита хората в тази страна да се отърсят от желязната им хлатка. А аз мога да им пожелая адските мъки да ги споходят преди сегашните 20 годишни да загубят онзи заряд и оптимизъм за политиката у нас, който имах аз в края на 90-те години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)