Пътуване с влак за Рошко и социалните мрежи

Днес Рошко пътува с влак за първи път след като проходи. Мога само да гадая дали и е харесало, но си намери нови почитатели - е, всъщност хора които са навити да си играят с нея - и сякаш прекара добре. Не е хленчила, обикаляме по коридорите, намъкнахме се (тя) в няколко купета, побъбри си с поне десетина баби, няколко мами и си поигра с няколко деца.

Социален е Рошко, не като някой министър

То е ясно, че когато порасне за нейно съжаление ще спре да се къпе във всенародната любов почти навсякъде, където се появи, но няма да и организираме рязане на лентички с платена агитка и куп ухилени подгъзници, както правят политиците и най-вече нашия любим Слънчо.

Все пак си мисля, че ще запази слънчевата усмивка и обаятелното си поведение наш Рошко.

С бодра и сигурна стъпка

Рошко крачи от около месец, но благодарение на вродените си способности, а може би и на онова, което изправя бабите и на тръни - всички акробатики които правя с нея - крачи много уверено. Още от осмия си месец, когато тъкмо лазеше се качва по стълби, качва се по детските площадки и се спуска преди да проходи, а сега когато ходи няма никакви грижи да подтичква в движещ се влак. Голяма работа си Рошко.

Впрочем можете да следите случките с нея в собствения и уеб сайт: Приключенията на Рошко

Край

И да поговорим за социалните мрежи и отпушването на канали

Тези дни си говорехме с не един, ами с двама клиенти за силата на социалните мрежи, но не онези октоподи като Фейсбук, а за истинските стари и добре познати социални мрежи, които са добре описани в учебниците.

Що е то социална мрежа? 

Е, що да е. Имам аз нашествие от хлебарки и звъня на хора, чието мнение уважавам. Или пък ми се запушва канал и питам някого. Вие пък търсите готино място за екскурзия, някой пък си търси човек за оптимизация на уеб сайт и хоп - стигате до мен с реклама от уста на уста, която е безплатна, но пък изисква инвестиции в себе си и в добри дела.

Вяра и добри дела ще ни спасят, поне тъй твърди църквата и за разлика от мнозина от йерарсите и, на църквата и вярвам, защото ние сме църквата, нали така?

И ето, като казах отпушване на канали да дойдем и до рекламата. Преди няколко години търсехме майстор, за шпакловка и лепене на плочки. Водопроводчика чийто услуги използвахме го препоръча и в крайна сметка приехме неговата оферта, нищо че бе по-висока.

В края на ремонта се заговорихме за това кой от къде е и с какво се занимава, хоп-троп и се оказа, че той се отказвал от тези ремонти и се прехвърля към отпушване на канали и му трябва сайт.

Речено сторено, направих му приличен сайт и човека си работи с него вече няколко години, но има нужда от оптимизация за търсачки, за да оптимизира и разходите. Та рекох да помогна с един линк, няма нищо лошо в това, нали? 

Добави в Svejo

Може би последния топъл и слънчев ден за тази година

Всяка есен се сещам за човекът, който през 1996 година започваше лекциите си с въпрос - какво за Бога правим в тази скучна лекция по старобългарска граматика, когато вън е може би последния топъл и слънчев ден. 

А топлите слънчеви и топли дни се случиха много в тази хубава есен преди зимата, която остана в историята с името Виденова. Зимата бе гладна, студена, ужасяваща, но есента бе прекрасна. 

И ето ме, двадесет години по-късно в може би последния топъл и слънчев ден за септември 

(надявам се)

и вместо да проветрявам за последно късите си гащи, аз съм седнал да работя. Да, вярно е, нещата ми се получават за разлика от предишните дни, в които не се получаваха добре или пък направо не се получаваха никак.

И ето го последния слънчев ден за тази седмица или направо за септември. През прозореца се виждат силуетите на планините Люлин и Витоша, гледам прашния въздух, който ми пречи да виждам дърветата по планинските склонове, облаците и слънчевите лъчи, които пронизват въздуха и се радвам на този може би последен слънчев и топъл ден.

Двадесет години по-късно

Съвсем не ме е налегнала носталгия тип "пак ще се срещнем след десет години" и ала бала, хлъц какви хубави и млади бяхме, а сега какви сме застаряващи. Просто всяка есен ме стяга гърлото, може би като спомен за ученическите и студентски години, когато през есента свършваше свободата и трябваше да се учи, и както често ми напомняха - учи

(учи за да не работиш годни работи)

учех, за да работя не гадни работи. И ето, двадесет години работя не гадна работа. Вярно че очите стават на палачинки след някоя предълга нощ и губя равновесие, но има и по-гадни работи, нали?

Преди малко от един филм разбрах, че Джо Кокър е живял в Буик, а съм чел за някакъв артист, който един месец ял спагети ли, макарони ли, защото за това имал пари освен за наема в Лос Анжелис, докато е ходил по прослушвания. Браво на тях.

Хубава, хубава есен

Надявам се след като се извалят дъждовете от околните циклони да се разтели чуден антициклон, който да определя дълго, ама много дълго времето над България и да имаме прекрасна есен.

Вярно, на земеделците хич няма да им хареса, ама пък жената иска да си носи още сандали, а аз искам да съм с къси панталони. Като хлапета. На моменти се чувствам като случай от учебниците ми по психология - ей го този вече понесъл доста годинки върху гърба си човек, а го мори синдрома Питър Пан и хич не ще да признае, че 37 не е същото като 27, какво да кажем пък за 17.

Край

Реклама на фирма за почистване

Дори и добре да живееш, се налага да рекламираш. И ето, ще направя реклама на една фирма за почистване, която предлага пране на матраци. Фирмата си има не лош сайт, в който рекламира услугите си за почистване. Познавам собствениците на фирмата, които са и служители в нея, тоест те са чистачите. Според уверенията им са перфектционисти и държат на качеството на услугата си, за почистване и пране на матраци.

А като стана дума за пране на матраци ... 

Пране на матраци

пране на матраци

Чудех се аз в едно безметежно време преди цели два месеца - че на кого му трябва да си пере матрака?! Какво има да му се пере? Да, някакви акари живеели там, ок - веднъж на две, три или много години викаш някой, за пране на матраци, но иначе?

Ами оказа се че било иначе. Имаш ли чадо имаш нужда от пране на матраци, честна дума. 

Да, имаме си повивалник, как да нямаме. Обаче реших да сменя пелената (еднократните де) на чадото и то от кеф се ухили и изпика на леглото. Честито-о-о.

Преди около месец пък жената спяла с малката, а тя някак успяла да го отмести и протекло малко по крачето и по чаршафа. Тъкмо я преобличала, махнала протектора за матрак (предвидливи сме) и последвала втора серия. 

На печелившите честито, на останалите опитайте пак.

Обсъдихме дали да викнем хората, чиито услуги за почистване рекламирам в този текст, но се разубедихме. Нека го маркира поне още един или два пъти, тогава. Честно ви казвам, не ни и хрумна, че може да се размине.

Е, давай любов моя номер две, маркирай го, че да ангажираме хората с прането на матраци. Каквито сме предпазливи, може би ще стане на пролет. Колко му е:)

Добави в Svejo