Май се ожених за ...

Преди години на ул. Граф Игнатиев имаше Джаз Кафе. Обичахме да се събираме там с колеги, къде заради музиката, къде заради атмосферата. За онова време си бе чудно кафене, ама не знам колко ние сме били баш желаната клиентела, все пак студенти в края на 90-те години.

Та след една ваканция отиваме пак там, а вътре някакво диско. Пихме си питиетата и питах - да ви се намира тъдява управител. Имаше.

Обясних на госпожата - Ние ваша милост идвахме тук заради хубавото кафе, ама повече заради музиката. И сега тъй, ама отвън пише Джаз кафе, пък тук актуални хитове.

Тя пък ми се тросна - Туй не е диско, туй е радио. - Подир туй ме погледна победоносно.

Само махнах с ръка и повече не стъпих там, след 2-3 месеца видях че се превърна в магазин.

Пускам тази сутрин Пинк Мартини, а жената ми се кара, всяка сутрин сме слушали моя музика, да сме слушали нейната. Пусна ми радио 1 рок ... вместо благ джаз в 10 и нещо сутринта "Кашмир", после Металика ...

На моменти ми се чини, че съм се оженил за оназ барманка-управителка на джаз кафето ...

Добави в Svejo