Не разбирам гърците

Не разбирам гърците.

Харесвам социалдемокрацията в Европа от средата на 20 век - дайте на хората сигурност, дайте работа и на маргиналите и мързеливците, дори ако е някаква синекурна – обществото ще е спокойно, а лумпените няма да правят много глупости. Харесвам и солидарността на страните от ЕС – помогни на бедния да си стъпи на краката, научи го да работи, защото и двамата ще спечелите от това, че той ще стане по-богат.

Знаме на ЕС

Разбирам и подкрепям и логиката на солидарността в еврозоната – дай пари на този, който го е закъсал, той е един от нас, заедно сме по-силни, по-богати, по-щастливи.

Гърците не ги разбирам, а се опитвам. За тридесет и четири години в ЕИО и ЕС са усвоили стотици милиарди немски марки, екю и евро. С тях са построили авто и ж.п. магистрали, заводи, модернизирали са селското стопанство, флота ... инфраструктурно са нормална европейска страна. Обаче са хулиганите на ЕС.

Политиците им са по-крадливи от испанските и по-лъжливи от австрийските, както и и безнаказани за кражбите от българските. Но и обикновените хора са за чудо и приказ – бакшишите и камионджиите са с лиценз и бройките са фиксирани, лиценза за цистерна се търгувал на черно по 200 000 евро. До преди 3-4 години се редуваха да протестират: земеделци, служители от железниците, докери, работниците от фериботите, държавните служители, обществения транспорт и който се сетите още. Всички искаха още пари и след 1-2 седмици блокиран транспорт и магистрали правителството се съгласяваше – вземаше заем, вдигаше доходите, сваляше възрастта за пенсия на искащите, после на следващите блокиращи пътищата искащи и така в една постоянна спирала.

В същото време потока от европейски пари от фондовете не спираше, макар че от няколко години вече не са нетен ползвател, а нетен донор – все пак има по-бедни от тях, а се предполага че за 30 години си се съвзел икономически.

За тези години успяха да натрупат държавни дългове за около 2 пъти брутния вътрешен продукт, отделно са частните дългове, банковите задължения ... все едно ние да имаме 120-140 милиарда евро държавен дълг. При 120 милиарда евро дълг, за нашето население около 8 милиона души дълга е 15 000 евро или около 30 000 лева на човек, на всеки човек. Непосилно ...

И настана гръцката криза, партньорите от еврозоната им казаха – каквото било до тук – било. От сега нататък хайде бъдете така добри да си промените икономиката. Либирализирайте пазара на таксиметровите превози, както и на товарните. Повече конкуренция – по-ниски цени за крайния потребител. Имате твърде млади пенсионери – използвайте ги, ако човека е в работоспособна възраст – например на 50 години и е здрав, намалете му пенсията, за да е активен на пазара на труда, да допринася още ... И други хубави неща, като подобрение на ефективността на държавната администрация, съкращения на синекурни длъжности в нея. Всички знаят, че всяка партия там (и тук) си назначава свои хора когато е на власт. Е там и не ги уволняват и щата се трупа ли трупа.

Хайде, не е нужно да се уволняват хората, но нека се насочат някъде където да са полезни. Гърците са шампиони по синукурни длъжности, в сравнение с тях тумори като Министерство на външните работа на България са спретнати организации, а нашето мвнр е много зле, кланове мързеливци, това което са ми разказвали за посолствата ни ... мизерна история. Та гръцката държавна администрация е още по-зле.

И ето – идват едни добронамерени хора и им казват – драги, не може вече да живееш само на заеми, научи се да работиш добре и няма да имаш нужда от заеми, дори ще ти опростим част от задълженията, ще ти дадем пари и експертна помощ – виж как при нас се получават нещата – ще станат и при теб.

Обаче гърците се дърпат. Един техен философ написа скоро, че повечето гърци се страхуват някой да не работи по-малко от тях. Не случайно българите, които са работили в Гърция казват, че съседите са ужасно мързеливи, дори по българските стандарти, а ние не сме най-работливия народ все пак. Работил съм с хора раснали през социализма и съм виждал как от 8 часа работен ден 3 могат да се прекарат в настройване за работа, очакване на почивката и пиене на ободряващи кафета, а в останалите часове да не се върши кой знае какво.

Та гърците си спретнаха и референдум – искате ли да ни научат как да работим ефективно, за да станем конкурентни като онези, от които взимаме заеми? И те отговориха с гордото – не, не искаме. Сега техния министър председател щях да ходи да преговаря гордо – кой знае за какво.

Не го разбирам този народ, ама никак.

Добави в Svejo