Правени са експерименти с животни - живеят си те с сред оградената територия, хапват, пийват, радват се на другия пол, множат се. След това махат оградите, а животинките не напускат мястото.
Не малко хора у нас са като животинките - вече 25 години са политически свободни, но още мислят в категориите на кошарата си - с преклонението и страха от обявилия се за безгрешен властник. Раслите в клетката разбират демокрацията като възможност да псуваш под сурдинка вожда, но без да те тикнат в концлагер. Но демокрацията всъщност е по-скоро правото да потърсиш сметка на вожда, за пътя по който ни води и за думите които казва, при това без да те намерят в някоя гора или да свършиш в някоя канавка. Или не?
Има защо да се страхуват хората. Нашите управници се имат за овчари, които водят стадото и възприемат критиката както овчаря побесняла овца, която го хапе. Костов навремето изхвърли от единствената тогава национална телевизия Славчо и компания след първото им сатирично шоу, в която се шегуваха с правителството му. Главния секретар на МВР в следващото правителство пък като същи гадател предсказваше кой бандит ще убият в следващите дни и винаги познаваше. И до днес шегобийците с него са твърде внимателни. Инджев и до днес преживява като блогер, след като от ефира на частна национална телевизия потърси сметка на президента Първанов. С граф Рилски, шефа на европейските социалисти сякаш бе по-хлабава примката, но пренебрежителното отношение (здравейте циркаджии) към и искреното неразбиране на протестите и критиките бе на лице.
 |
| Ениджевардарското слънце |
Няма коментари:
Публикуване на коментар