Хубав ден бе днес. На седлото и педалите прекарах над 12 часа. Отприщи ми се желанието да снимам света, а и да бъбря. Преди шествието си бъбрех за реформата в БАН и науката в Чужбинистан, както и за фиминизЪма и има ли той място в днешното общество. След бъбренето отидох да шествам с надежда от общината да се се погрижат за велоалеи, а не за тротоари нашарени с грозни жълти линии.
Реших да не прекалявам със снимките. Без това те придават само привкус на събитието, а и имаше още много неща, които не снимах, нито записах като звук, но живота не може, пък и не бива да бъде споделян ей тъй, той се живее. Например посланика на Полша говори пред нас на български език, а един от участниците в шествието имаше интересен набор от аларми вместо звънец - цвилене на кон или вой на сирена. Той ни озвучи и с песни на Куин, докато шествахме по бул. Евлоги и Христо Георгиеви.
Шофьорите в автомобилите, покрай които минахме бяха отегчени или зяпаха красивите момичета на колела, а хората по улиците ни махаха и се радваха. Освен това подобни събития обикновено понякога водят до любопитни или досадни разговори с непознати хора, но днес ми провървя на сметката имам бивш журналист и бъдеща звезда на рояла:)
***
Въпреки хубавото време присъствието бе по-скоро рехаво. Бяхме не повече от 300-400 души.
Един от спонсорите бе осигурил симпатични девойки, които да раздадат шапки и други материали, но тези момичета бяха по-скоро невзрачни в сравнение с поне половината момичета, сред които имаше хубавици и красавици. Спорта облагородява като добър художник. От симпатичното прави хубаво, от хубавото красиво, а от красивото прекрасно.
После бе удоволствието от булевардите само за нас. Посланика на Полша каза, че във Варшава има над 200 км алеи за велосипедисти и са проектирани още 900 километра. Главния архитект на София г-н Диков не посмя да каже нищичко пред множеството.
Бива ли проява от такъв характер без пинизи? Креативността е забележителна:)
А някои пинизи бяха само за най-наблюдателните:)
Настроението осигури доста приличната група Аявис. Певеца си го бива, жив и общува добре с публиката. Жалко, че след първите капки дъжд пяха пред камерна публика ... 10-20 души ... А само минути по-рано се събрахме близо 300 души с велосипеди на 16 парко места. Хубаво, нали? Опит за вписване в книгата с рекорди на бирата Гинес.
Най-запаления танцьор бе на солидна възраст, но и със завиден ентусиазъм:)
Интересното е, че групата привлече публика от 10 до (да речем) 65 години. Браво!
И вниманието ми бе привлечено от гнилата основа, на която са поставени "очите" на властта. Досущ като със силовите и институции, но това е друга тема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар