В новината за първата джамия отвъд полярния кръг има нещо куриозно и то е наличието на минаре към джамията. Куриозно е, защото минарето е кула, която позволява от високо място да бъдат призовани вярващите на молитва. Високо, за да се чува по-добре.
Минаретата имат аналог в християнските храмове и това са познатите на всички камбани. Разликата е, че камбаните имат силен и отчетлив дори на километри звук. За това се използват и в планините, за да може звука им да насочва към хижите пътниците. Това, освен традицията е и причината за използването на камбаните и в съвременните градове, защото звукът им надмогва на градския шум от трафика и пониква през модерните стъклопакети на прозорците ни.
Представих си как в онзи негостоприемен край някой се качва на минарето въпреки вятъра и снега и се провиква за да призове вярващите и ... не, не става, нелепо е. Нелепо е минарето в "град" Инувик в Канада. Нелепи са и високоговорителите на джамията в София, защото едва ли звука достига и на 200 метра от оживения булевард.
А исляма може да бъде и модерен, а не само традиционен. В някои страни като Индонезия мъж може да се разведе със съпругата си и с 3 sms съобщения, вместо да ходи и да се провикне на някой от съвременните площади, че се развежда с нея. Светът върви напред, хората отдавна живеят в многохилядни градове, където площадите са само място през което преминаваш по път към по-интересни места. А минаретата, те трябва да си останат на село и в историята, а вярващите мюсюлмани да се приканват на молитва с групов sms.
Няма коментари:
Публикуване на коментар