Тази сутрин четох един шантав текст и когато опитах да размисля над него ми хрумна стих от Яворов.
"сън сънувах, сън прокоба -
сънувах си гроба..."
Не можах да мисля над текста, защото мислите ми бяха заети с живота на г-н Крачолов. Мислех си за тегобата, която е носил докато и след като е воювал и убивал. Спомням си ветераните от войните, които думичка не обелваха, колкото и да настоявахме като деца.
сън сънувах - и се сещам за моята съквартирантка, която всяка нощ сънува кошмари.
сънувах си гроба ... ой нерадост, опустяла младост
защото
Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни
За какво ли разсъждават учениците когато четат Калиопа? За какво ли си мислят, когато ги учат за кончината на г-н Крачолов? Страхуват ли се от войни и революции? Страх ли ги е да изкажат силно мнението си? Биха ли станали борци, които знаят, че "народа" взема, но не дава, за разлика от хората, които могат да бъдат и човеци?
Навярно няма да разберат плача и ще се впуснат по пътя на туриста и пияча, без да отворят душите си. Навярно ще интерпретират по древному думите крачолови и зова
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
ще стане in vino veritas - наздраве!
Токава ще да е съдбата и на
С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;
което навярно ще се прероди в homo hominis et lupus.
п.п. За Пипс, нищо не искам да кажа, само си разсъждавам, а ти недей чети.
В "Астерикс и Обеликс - Мисия Клеопатра има кратко филмче за лангустата, за да не се гледат "баталните" сцени. За това ето едно забавно филмче и от мен. То е и поучително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар