Вчера докато отивах на работа слушах реакциите на политици от изборите за ЕП. На повечето не им обърнах никакво внимание, защото те както обикновено говореха като футболисти след мач, а именно глупости. Когато чух Доган се стреснах. Сатана ми тъжно, безсилно, страшно. Емоциите напираха в мен, исках да го кажа на някого. Исках да се оплача. Да предупредя. Е, нямах времето, но видях, че Любослава Русева е казала в статията си "Ще плачем на Иванка Тодорова"отпечатана във в. Дневник, онова което исках да кажа аз, но по хубаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар