Балконската врата е отворена от часове. Тамън пет. Денят е вече петък, датата е пети. Някак се връзва с петък. Сега да имах една Петканка и щеше да е почти по Дефо, ама цък.
Месеца е поредния, тази година ги докарахме до декември, а годината отиващата си 2008-а. Догодина може да пропуснем ноември, че няма много празници и да идем директно на декември. Екстра ще е, тамън и кризата дето я баят корифеите икономисти може би ще е поела към южните страни, за да досажда на африканците. Тях спина не ги изтреби, да видим кризата какви ще ги надроби, ама не и вярвам много. Виж, ако мюсюлманите и католиците си спретнат едно традиционно африканско етническо прочистване може да има работа за телевизиите и мухите.
Мухите ги няма, а е Декември. Уж е Декември, а вън мирише на пролет. Час по час излязам да дишам на балкона. Точната дума е турска - кеф. Върви в комплект с голям.
Вън усещам мириса на земя мокра от дъжда, а топлия южен вятър е онзи дето разказва приказки за топли страни. Същите в които искам да се преселя всяка есен.
Такива работи. Вярвайте ми, ама не твърде много.
Цяла вечер ми е джазово, но пишейки това ми стана канонично.
Всяка прилика със никове в скипиту е преднамерена, ама щото съм добричък съвсем не злонамерена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар