Едва ли друг освен онези с
мъртвите души
не е познал тъмата що зовем
униние.
Онази лепкавата като кал от де
излизаме
не с песнички и смях, а с
думи.
Пък думите събираме като
пари
частица подир друга до
безкрая.
В спиралата наречена
живот
там де търсим смисъла преди да
видим края.
Няма коментари:
Публикуване на коментар