17 март 2008

The Cotton Club

Вчера случайно попаднах на великолепния ... Котън Клуб. Многоточието в предното изречение е, защото се чудя дали да го нарека филм или мюзикъл? Всъщност - няма значение. Никакво. Това е шедьовър.

През 90-те имах касета с музиката от филма, но така и не се реших да го гледам. И тъй, снощи реших да убия няколко минути преди сън с филм по тв 1000. Цяло чудо и невероятен късмет бе, че хванах този шедьовър още в първата минута. Второто чудо бе, че познах филма след още не повече от 3-4 минути. Тази музика не може да се сбърка!

За неколцина мои познати джаз е само суинга от 20-30 години. Разпознават големите оркестри, някои си спомнят за Луис Армстронг и Дюк Елингтън, но дотам. Не ми се рови в информация за колко ли още велики изпълнители възхода е свързан с Котън Клуб.


Било е магнетично място, щом още пленява умовете на хората, макар и след толкова години. Спомням си емоцията на тази музика, до която се докоснах в детайли от множество то предавания на Емил Войников за майсторите на ранния джаз.

Било е място за цялостно преживяване - музика и танци, но не точно балет.

Жалко, у нас комай нямаме пример за нещо такова.

А инак за филма - Господата Копола и Пузо са направили великолепна история. Освен тях още стотици хора са си свършили работата. Има великолепни музика и танци радваща окото в хода на инак ужасяващото гангстерско повествование. Филма е цялостно преживяване с една по-добра част от киното - емоция, която си заслужава.

Няма коментари: