Преди време слушах по радио политик, който обясни следното: използвам блога си като архив на събитията в света наоколо и емоциите, които са предизвикали у мен. Това ми хареса. Вероятно не само хареса, защото преди няколко дни купих домейна monnio.com. Вероятно е въпрос на време да го превърна в истинско хранилище на интересни снимки и ежедневни размисли и случки.
Няколко пъти в детството съм започвал да списвам дневници, но нито един не стигна по далеч от един или два записа. Причината е проста - тези писания бяха толкова дълги и опитващи се да обхванат голям период от време напред, назад пък и настоящето. Бързо губех интерес, тъй като в главата ми нещата се случват динамично и не можех да ги запиша на хартия. Може би тогава не осъзнавах, че за мен е важно да споделям със света размислите си, а не да ги държа за себе си, тъй като аз си ги знам:)
Харесва ми свободата в Интернет. Най много ми допада духа на взаимопомощ, който го движеше в началото и който още не е мъртъв. Преди няколко дни публикувах кратки уроци в помощ на начинаещи. Смея да си мисля, че ме бива в това - може би при други обстоятелства от мен би излязъл не много лош публицист.
Трябва да поддържам умението да изразявам просто мислите си. Това бе така важно в богословския факултет. Хиляди минути съм убеждавал колегите си, че е нужно сложните неща да се казват простичко, за да ни разберат всички. Дано успея да се върна към времето, когато с пламенни речи държах вниманието на стотици хора. Не мога да забравя онази проповед срещу футболното хулиганство след която мнозина промениха надменното си отношение и дойдоха да ме поздравят, въпреки ясните ни богословски различия.
Докато стартирам сайта върху собствения домейн edinslep.blogspot.com ще остане мястото за размисли и снимки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар